Той е верен читател на вестника. Като кажа верен, имам предвид наистина верен. Абониран е, но не иска да го получава на адрес, а сутрин идва да си го взема от редакцията. Там, където се кове всяка буква. Понякога си говори с нас, а понякога само минава, взема си броя и си отива. Често почти на бегом. Мога да се закълна, че е някъде около 45-48 годишен. Максимум. Човек като човек. Усмихнат, енергичен, приказлив. Предполагам, все бърза за работа. Не му обръщам особено внимание. До момента, в който поглеждам документите му от договора за абонамент и разбирам, че този човек е на…72 години. Шок. Културен шок. И дълга пауза. Никой от колегите не вярва на документите. Казва се Марин. На следващо виждане го зяпам откровено проучвателно. Думата трябва да е „гледам“, но аз направо си „зяпам“. С изследователско, почти граничещо с нахалство любопитство го спирам и питам за възрастта. Наистина е на 72. Показва си паспорта. Досущ като Тома неверни решавам да разбера на всяка цена къде е духът на младостта. Очевидно се е загнездил у този човек и си прекарва добре при него. Трябва да има няколко неща, които може да препоръча на нас, преди да е станало късно. Трябва да има нещо повече от „добър ген“, с което най-често оправдаваме младеещите си познати и приятели. Оказва се, че има. Наложи се да питам много, докато сглобя пъзела. Марин отговаря с охота, поласкан от моя интерес, дори се оживява. Роден посред лято – в един от горещниците, 16 юли, 1944 г. Когато комунистите вземат властта у нас. Година преди края на Втората световна война. Зодия рак. Прекарва най-съзидателните си години извън България, в Швеция, Стокхолм. Личи му. Не съм срещала негов връстник с толкова увереност и свобода в походката, самочувствието, излъчването. Нашите 70 годишни хора са видимо изстрадали. Без значение кой е пощаден от времето, кой – не толкова.
Зад граница
Споделя, че е бил отворено дете още на 13 години. Винаги нещо в него е знаело, че няма да прекара младостта си у нас. Учи в Учебен комплекс по международен туризъм на „Златни пясъци”. Училището е имало задача да подготви управители и заместник-управители на хотели и ресторанти, администратори и сервитьори, екскурзоводи, информатори и организатори по туризъм. Нищо случайно няма, защото именно там нашият читател отваря очите си и чертае планове да излезе извън граница, колкото и трудно да е изглеждало това в онези години. На 27 години напуска България, заминава за Стокхолм, където се жени за шведка. Помни радушния прием на северната страна към него. „Тогава всичко беше различно – разказва Марин. Навсякъде се усещаше свободарския дух на хората. Във всичко – обноски, отношения между хората, организация на живот, транспорт, култура, възможности за частен бизнес. Хареса ми тази свобода, тя опонираше прекрасно на моята нагласа към живота“. През целия си активен работен цикъл Марин е коафьор и собственик на 8 фризьорски ателиета. Има 40 годишен стаж. Как новодошъл българин успява да организира свой бизнес през 70-те години на 20 век в държава на Скандинавския полуостров? „Ако работиш здраво и си работлив и предприемчив, ако вложиш спестените пари в 3-4 банки, можеш за една година да утроиш парите си – разказва Марин. Така и стана. Спестих и вложих парите си в един салон. Постепенно станаха 8. Аз само ги организирах и поддържах“. Лекотата, с която е можело да се отвори бизнес в северната страна обаче секва в момента, когато пада желязната завеса, падат и социалистическите режими в Източна Европа. В началото на 90-те години към Запада потичат реки от „търсачи на щастие“. „Много от идващите хора не бяха научени на работа, дисциплина и ред. Започнаха масови кражби, хората станаха недоверчиви, законите се промениха, за да се нагоди животът към новите условия и идващите хора от други места“.
Питам го за професията на фризьора, защото съм чувала, че работещите в този бранш, получават разширени вени от дългото стоене прави. „Защо трябва да е трудно като може да е лесно – репликира ме Марин. Там коафьорите работят седнали и само обикалят с подходящи столчета около клиента си. Работата трябва да се организира така, че да е приятна, а освен всичко друго – и да ти носи доходи“.
Логично е младеещ човек да има специален режим на хранене, спане и движение. Продължавам да търся. Докато питам, наблюдавам как се движи моят събеседник, как отговаря, колко плам има или няма в жестовете му, в изказа. Неслучайно разговаряме сред природата, облегнати на едни големи слънчеви камъни. Той не се спира. В почти постоянно движение е, а енергията извира от всичките му движения. Пак поглеждам паспорта. Няма грешка. Рождена година – 1944. Не е ползвал никаква оперативна процедура за подмладяване. Разбирам, че този човек не си е позволил нито за секунда да приеме старостта като част от себе си. На ментално ниво той продължава да се възприема като млад и който иска, нека е скептичен към идеята за силата на мисълта и ролята и в живота ни, но Марин наистина изглежда поне с 25 години по-млад.
Началото на старостта
„Аз знам, че в един момент започват да настъпват промени с тялото ни – разказва той. При жените промените започват още към 35-тата им година, при мъжете – към 40. Гравитацията си казва думата. Костите и органите се износват. Точно тогава е времето, когато човек трябва да се вземе в ръце, за да забави тези процеси, да се опита да спре времето, доколкото позволява биологичната му памет. Тогава трябва да започне прием на допълнителен калций, витамини и микроелементи. Движението трябва да е ежедневно, хранителните навици да се променят.
Режим и движение
Ако един 20 годишен организъм има бърз и услужлив метаболизъм, то 40-годишният вече не е такъв. Лягам си рано и ставам рано. В 6.00 часа съм буден. Освен това след 6.00 сутринта започва интензивният градски шум, а това се отразява на кожата. За какъв здрав сън да говорим след това време? Лягам си най-късно в 23 часа. По свой закон не се храня след 18.00. Категорично. Дори и да съм на банкет, рожден ден, на заведение с компания, пак не слагам нищо в устата си след този час. Моят организъм има нужда да се презареди докато спя нощен сън, а не да се тормози с храносмилане на поетата храна. В основата на младостта е движението обаче. Прекарвам във фитнес залата минимум по 2 часа на ден. Понякога оставам по 4. Инструктор ми е изготвил програма за видовете движения, които са ми нужни. Не обичам да бягам. Така тормозя костите и ставите си. Харесвам бързото ходене. То хем щади коленете ми, хем гори калории. Карам колело и плувам. През зимата редувам горещ басейн със студеното море“.
Храненето
„На масата ми винаги, освен здравословна храна, има калциеви и железни хранителни добавки. Не мога да си набавя тези вещества само с храната. Ям пилешки гърди и телешко месо, ядки и мед. Грешка е да си подслаждаш гореща напитка с мед обаче. Така автоматично разрушаваш всички полезни съставки на тази храна от боговете. Не консумирам никакво тесто. Беше ми трудно да спра да ям хляб. Наложих си. Денят ми започва задължително с овесени ядки (груби). Понякога мляко и яйца. Много плодове и зеленчуци. Не спазвам диети. Само веднъж се подложих на 90-дневна диета. Издържах, имам воля.“
Наборите
Разбира се, питам Марин за отношението му към неговите връстници. Смее се. „Ами повечето ми съученици са умрели – казва той, има един-двама живи. Приличат на старци.“ Той знае прекрасно как изглеждат повечето хора на тази възраст и си дава сметка, че без усилия и воля, също би приличал на своите набори.
Къде е душата на младостта все пак?
Безспорно на ментално ниво и във физически план, с много движение, воля и правилна храна нашият читател е задържал времето, но на мен тези отговори не ми стигат. Продължавам да търся още. И намирам точно каквото търся. Забелязах, че очите му играят когато говори с жена. В момента е женен за 33 годишна дама. Най-голямото му дете е на 40 г. Най-малкото – 6 годишно момиченце. Питам дали любовта го държи млад. Виждам, че не е точно любовта. Моят събеседник не е вчерашен и отдавна е осъзнал полигамната природа на мъжа. Разбира се, това не означава, че прелита като пчела от цвят на цвят. Той просто общува с млади жени и е силно зависим от енергията, от одобрението им, от неангажиращия флирт, от играта на адреналин. Уважава жената, цени тайнствената и природа, мъдростта и чара и. „Щеш не щеш, за да си харесван, казва Марин, трябва да се поддържаш и да останеш млад“. Оказва се, че освен всичко изброено, изворът на неговата младост, е отношението му към жените и неистовото желание да остане в отбора на харесваните мъже. Цел, която оправдава всички усилия. А те никак не са малко и само един 72 годишен човек знае какво му струва труда да изглежда с поне 25 години по-млад. Пожелавам му да остане млад до последната си глътка въздух и дълги години да преминава през земята с подскачаща походка. Но пожелавам и на себе си да си забраня да старея някой ден. Точно като него.
Ели Маринова