Облекчени условия и ниски лихви карат българите да взимат кредити предимно от банки, сочат данни на БНБ. В края на март заемите от небанкови финансови институции, включително и т.нар. бързи кредити, са намалели с 325 млн. лв до общо 2.5 млрд. лв. В сравнение с декември 2018 г. обаче има леко увеличение - с 85.7 млн., обяснява експерти.
По техни данни, най-голям дял имат заемите със срок на връщане над 5 г. - 1.1 млрд. лв. Следват тези със срок от 1 до 5 г., чиято сума е 649.3 млн. лв. Кредити с погасяване до 1 г. са 535.2 млн., пише "24 часа".
81.3% от всички вземания са на докаминствата, което е малко над 2 млрд. лв. На годишна база те намаляват с 11.4%, а спрямо края на декември се повишават с 5%.
Най-голям е делът на потребителските кредити, които са 1.9 млрд. лв. На второ място са жилищните, които възлизат на 33.2 млн. лв. Другите кредити са общо 95.4 млн. лв. в края на март, като на годишна база намаляват с 4.9 млн. лв., но се увеличават с 2.5 % спрямо края на декември 2018 г.
След кредитите на домакинствата се нареждат тези на сектор нефинансови предприятия - 16.1 на сто, спрямо 16.4 за март 2018 г. Те възлизат на 401.7 млн. лв. и намаляват с 12.7% в сравнение с март 2018 г.
През първото тримесечие на годината продадените кредити са 29.9 млн. лв. На годишна база са 95.6 млн. лв. Необслужваните кредити са се свили с 41.4% за година. общият размер на просрочените заеми към края на първото тримесечие е 200, 9 млн. лв.