Как да върнем туристите по курортите

Туризмът е основен отрасъл за България, който генерира голям процент от брутния вътрешен продукт на страната (БВП). Туризмът осигурява много работни места, особено през лятото. България е туристическа държава. Тези мантри често се повтарят в публичното пространство. Експерти, бизнесмени, политици и кой ли още не се състезават да ни обясняват колко е ценен този туризъм. И докато не бе избухнала войната в Украйна, а рублата все още беше силна, ни разправяха, че туризмът цъфти и връзва, то след тези две кризисни събития се оказа, че браншът ще изживее тежка криза. По медиите веднага започнаха да се появяват апокалиптични прогнози за огромен спад на руските туристи. С 50% по-малко руснаци ще дойдат това лято по морето, казаха туроператори. Други експерти обявиха, че процентът може и да набъбне още. А украинците съвсем ги отписахме от сметките. Чак сега специалисти в бранша с горчивина признаха, че твърде много сме разчитали само на един пазар - руския. И когато той рухна, се оказа, че не ни е чак толкова цъфтящ туризмът. Години наред зависехме от руснаците, а не обръщахме сериозно внимание на останалите пазари, призна пред „Черно море“ туристически експерт. Германските баби и дядовци, улегнали и културни хора с дебели портфейли, които навремето често посещаваха България, днес са само един мил спомен. Те са заменени от младежи с кипящи хормони, дошли да пият из Слънчев бряг. Гости, често не знаещи и къде се намират, но дошли тук, защото им харесала офертата, обещаваща много пиене срещу малко пари. Като легенда пък се носи лятната случка от варненски хотел – скандинавец открил чак като си тръгвал, че е на почивка край морето. Човекът бил силно учуден от морската гледка от стаята си - най-вероятно, защото за седем дни не успял да изтрезнее нито веднъж. Едва ли има някой, който да каже със сигурност как и накъде е ориентиран туристическият ни продукт. Неусетно, носейки се по течението и благодарение на усиленото строителство в някои курорти, се превърнахме в дестинация за бедни туристи. Огромният процент от идващите са по линия на ол инклузива. Казано народно – всичко им е платено на гостите. Те не дават дори и стотинка извън услугата в хотела. А това да отидат на заведение, да посетят по собствена инициатива музей, да си купят дори нещо малко от търговците наоколо – просто невъзможно. Преди години някой беше изчислил, че един богат чуждестранен яхтсмен, решил да посети китната ни родина, би оставил повече пари в местната икономика, отколкото цял самолет с туристи, идващи с ол инклузив. Това обаче не бе осъзнато навреме и така още си караме постарому. А държавите край нас се преориентират. Една Гърция например е решила драстично да свали процента на идващите с ол инклузив туристи. Може би защото са осъзнали, че последните едва ли ще им помогнат много на икономическото дередже. Няма как да привлечем богатите, защото не може да очакваме, че даден работодател и бизнесмен ще иска да спи в един хотел с подчинените си, да закусват заедно сутрин в ресторанта, да се забавляват. Това не може да се случи, сподели преди време в частен разговор експерт от туристическия бранш. Затова и приказките, че може да станем дестинация за богати, ще си останат само приказки, докато не се приеме някаква нормална стратегия, която да ги привлече. А за тази цел ще трябва да се оправи инфраструктурата в страната, да се спре безразборното строителство. Защото не може да има петзвезден хотел в полето. А зад него избуяли треволяци и тръни, отпред пък грозни като панелки хотелчета, по чиито тераски вятър вее хавлии и бански. Като стана въпрос за инфраструктура пък, страната ни спешно трябва да осигури такава до културните и историческите обекти. Да може да се стигне там по нормален път, с асфалт, да има указателни табели. Защото богатите, поне тия от чужбина, се вълнуват от история и култура. А културно-историческият туризъм е печеливш. И е срамно страна с богата култура, на трето място в Европа по брой на културните паметници, държава, където през няколко метра може да се изрови археологическа находка, да не може да печели от това. След дългогодишни битки хората от туристическия бранш най-сетне се сдобиха и със свое министерство. За момента то повече регистрира случващото се в туризма, отколкото да предприема някакви мерки. Дано доживеем времената, когато държава, бизнес, специализирани учебни заведения и общини седнат наистина на една маса, погледнат в правилната посока и ни убедят, че туризмът наистина е нещо важно, нещо, което носи пари. Деян Михайлов