40 на сто от депутатите са нови лица

Близо 40 на сто от депутатите в новосформираното 43-то Народно събрание са нови лица в парламента. За първи път са избрани 94 от 240-те народни представители. Жените в парламента са 49 или 20,42 процента. За втори път в историята си парламентът избира за свой председател жена - Цецка Цачева от партия ГЕРБ, която е и първата жена председател на Народното събрание от Учредителното събрание през 1879 г. От началото на демократичните промени през 1990 г. досега в сегашното 43-то Народно събрание има най-много сформирани парламентарни групи - осем - на ГЕРБ, коалиция "БСП лява България", Движението за права и свободи, на коалиция "Реформаторският блок", коалиция "Патриотичният фронт", "България без цензура", партия "Атака", АБВ - коалиция "АБВ - Алтернатива за българско възраждане. След него - със седем парламентарни групи - е било 40-ото Народно събрание, пише БТА. По шест парламентарни групи е имало в 38-ото и 41-ото Народно събрание. С пет парламентарни групи е било 37-ото Народно събрание. С по четири парламентарни групи са 39-ото НС и 42-ото НС. Особеност на 39-ото Народно събрание е, че първата политическа сила НДСВ разполага със 120 депутати и няма абсолютно мнозинство. По време на 39-ото Народно събрание от първоначалните 4 парламентарни групи впоследствие са образувани още 5 и то се закрива с 9 парламентарни групи. Най-малко парламентарни групи е имало в 36-ото НС, което започва своята дейност с три, но до края на мандата му те се удвояват и стават пет. В 40-ото НС повече от половината депутати - 123, са за първи път в парламента. При сформирането на 7-ото ВНС след първите свободни демократични избори в България на 10 и 17 юни 1990 г. са създадени 7 парламентарни групи - на Българската социалистическа партия (БСП), на Съюза на демократичните сили (СДС), на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), на Движението за права и свободи (ДПС), на Отечествения съюз (ОС), на Отечествената партия на труда (ОПТ), на Социалдемократическата партия - немарксисти (СДП-нем), има и двама независими кандидати. От 400-те народни представители 366 са мъже, а 34 са жени. Само 25 от депутатите са били преди народни представители, останалите са избрани за първи път. Най-младият депутат е на 24 години, а най-възрастният на 81 години. Седемдесет и три на сто от депутатите са с висше образование, като 112 от депутатите са с научни звания, заети в сферата на науката. На 12 юли 1990 г. 7-ото ВНС приема новата Конституция на България, след което приема функциите на Обикновено народно събрание до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-17 октомври 1994) започва с 3 парламентарни групи, в края на мандата му те са 5 - на Парламентарния съюз за социална демокрация, на Съюза на демократичните сили, на Движението за права и свободи, на Демократическата партия, на Демократичната алтернатива за републиката (ДАР), на Нов избор и на независимите. Любопитното е, че парламентарната група на Демократическата партия, е сформирана в предпоследния работен ден на Народното събрание. В 37-ото Народно събрание (12 януари 1995-13 февруари 1997) има 5 парламентарни групи - на коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност"; на Съюза на демократичните сили; на Народния съюз - Българския земеделски народен съюз, Демократическа партия; на Движението за права и свободи и на Български бизнес блок. В последния работен ден на 37-ото Народно събрание, което е разпуснато предсрочно на 13 февруари 1997 г., е обявено създаването на шеста парламентарна група - "Единство - БЗНС - независими депутати". 38-ото Народно събрание (7 май 1997-19 април 2001) се открива на 7 май 1997 г. и започва с 6 парламентарни групи - на Съюза на демократичните сили; на Народния съюз - БЗНС и Демократическата партия; на Демократичната левица; на Обединението за национално спасение /ОНС/; на Евролевицата; на Българския бизнес блок. На 5 септември 1997 г. парламентарната група на БББ преустановява съществуването си и нейните депутати стават независими. На 14 март 2001 г., близо месец преди разпускането на Народното събрание, депутати от различни парламентарни групи създават новата Парламентарна група за диалог и партньорство. 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-17 юни 2005) е открито на 5 юли 2001 г. с 4 парламентарни групи - на Национално движение Симеон Втори, на Обединените демократични сили (ОДС), на Коалиция за България, на Движение за права и свободи. При закриването си 39-ото Народно събрание вече има 9 парламентарни групи - на НДСВ; на "Коалиция за България"; на Обединените демократични сили; на "Демократи за силна България"; на Новото време; на Съюза на демократичните сили; на Народния съюз - Български земеделски народен съюз - Народен съюз; на Демократическа партия; на Национален идеал за единство, както и група от независими депутати. В 40-ото Народно събрание повече от половината депутати - 123, са за първи път народни представители. При конституирането му (11 юли 2005-25 юни 2009) са регистрирани 7 парламентарни групи, които в края на мандата му стават 10, а броят на независимите депутати е рекорден - те са 64 на брой. При сформирането на 41-ото Народното събрание (14 юли 2009-14 март 2013) са създадени 6 парламентарни групи - на партия "ГЕРБ", на "Коалиция за България", на ДПС, на партия "Атака", на Синята коалиция" и на "Ред, законност и справедливост". На 9 декември 2009 г. парламентарната група на "Ред, законност и справедливост" е заличена, след като броят на нейните депутати е под изискуемия от правилника на Народното събрание 10 представители. При сформирането на 42-ото Народно събрание (21 май 2013-5 август 2014) са създадени 4 парламентарни групи - на партия "ГЕРБ", на Коалиция за България, на Движението за права и свободи и на партия "Атака". Броят на парламентарните групи се запазва до предсрочното разпускане на Народното събрание на 5 август 2014 г. За 15 месеца от своята работа 7 депутати от различни парламентарни групи ги напускат и са регистрирани като народни представители, нечленуващи в парламентарна група. От конституираните досега след 1990 г. седем състава на обикновено Народно събрание най-много жени е имало в 42-ото Народно събрание - 69 жени или 28,75 процента. В 39-ото и 41-ото Народно събрание е имало съответно 63 (26,25 процента) и 64 жени (26,67 процента). Най-малък е броят на жените депутати в 7-ото Велико народно събрание - 34 жени (8,5 процента) от общо 400 народни представители. Първото обикновено народно събрание, конститутирано след 7-ото ВНС е 36-ото, в което жените са с една по-малко - 33, но процентното съотношение е по-голямо в сравнение със 7-ото ВНС - 13,75 процента. В 40-ото Народно събрание жените са били 53 или 22,08 процента. Броят на жените в 37-ото и 38-ото Народно събрание е почти равен - съответно 28 жени (11,67 процента) и 29 жени (12,08 процента). В 43-ото НС жените са 49 или 20, 42%. От 1990 г. досега трима депутати по два пъти са откривали тържественото първо заседание на парламента като доайени. Това са депутатът Владимир Абаджиев от Съюза на демократичните сили, който открива 36-ото и 37-ото Народно събрание, Светослав Лучников като депутат от Обединените демократични сили, който открива 38-ото и 39-ото Народно събрание, и проф. Стефан Данаилов като депутат от "Коалиция за България" и коалиция "БСП лява България", който открива 42-ото и 43-ото Народно събрание.