Стефан Денков
Без коопериране и взаимодействие на всички държави от Черноморския басейн няма как да има пълни резултати от научните изследвания, даващи реална картина за различните морски видове в него. До този извод стигат участниците на проведената неотдавна конференция на високо равнище за устойчиво рибарство и аквакултури в Черно море, организирана от МЗХГ съвместно в Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFCM). Форумът завърши с подписване на обща декларация на държавите от Черноморския басейн за взаимодействие и обща работа, заяви за в. „Черно море” доц. д-р Елица Петрова, директор на Института за рибни ресурси към Селскостопанската академия. Припомняме, че подобна конференция имаше в Букурещ преди две години, в резултат на която е подготвена друга декларация.
През последните години активно се работи за повишаване на взаимодействието между държавите около Черно море и не случайно този път акцентът беше към коопериране за постигане на устойчив риболов и развитие на аквакултурите, каза доц. Петрова. Тя е убедена, че това не може да става само с усилията на две държави (България и Румъния, членки на ЕС), а трябва да има регионален обхват. Надежда в тази насока давала инициативата BlackSea4Fish на Генералната комисия за Средиземно море и Черно море, чиято основна цел е да подпомогне сътрудничеството между страните от Черноморския регион в областта на изследванията върху морските ресурси. В резултат на подписано споразумение между България и Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) наскоро у нас бе открит първият за Източна Европа регионален офис на BlackSea4Fish. Очакваме това да помогне за сътрудничеството в областта на научните и техническите дейности, включително и сред националните институти на държавите от региона, подчерта доц. Петрова.
Специално варненският Институт по рибни ресурси има натрупан богат опит в работата по програмата за събиране на данни за сектор „Рибарство” и той е бил споделен пред участниците на форума. ИРР разполага с научна информация за количествата и динамиката на калкана, квотиран вид от ЕК. Необходимо е изследванията да се разширят и да обхванат и други райони на Черно море, посочи доц. Петрова. Според нея друг важен акцент е кооперирането по отношение създаването на база данни за всички промишлено значими видове риба в Черно море, която да съдържа повече биологични и екологични параметри. На форума тя е предложила идеята за събиране на база данни за инвазивните видовe (тъй наречените морски пришълци), която обхваща не само риби, но и планктон, морски дънни безгръбначни и др.
Важно е да съумеем да използваме възможностите, които предлага техническият проект BlackSea4Fish с откриването на регионален офис у нас, за да насочим усилията към решаване както на регионалните, така и на локалните проблеми, засягащи отделни части на Черно море. Като пример за локален проблем доц. Петрова дава увеличения улов на бяла мида по българското крайбрежие през последните година-две. ИРР разполага с данни за този черупчест вид, но те вече са остарели и липсва достатъчно нова научна информация, за да бъдат взети правилни управленски решения. По същия начин стоят различни проблеми, специфични за една или друга държава от Черноморския басейн, които се нуждаят от финансиране.
Усилията за устойчиво управление на рибните ресурси не могат да имат нужната ефективност, ако не обхващат всички държави от региона. Защото рибните пасажи мигрират по цялото Черноморие, а само на Турция се падат над 80% от общия риболов в Черно море. Надежди за коопериране между всички черноморски държави имаше и преди, но сега те добиват реални очертания, както и благодарение на научния опит в България и Румъния по програмата за събиране на данни в сектор „Рибарство”, обясни доц. Петрова. Тя посочи като пример пилотния проект по анализ на приулова при рапаноулов с биймтрал, който е изпълнен през миналата година.
Програмата за събиране на данни в сектор „Рибарство”, която изпълняваме от 2014 г. насам, е само един от инструментите за взаимодействие в района на Черно море. Периодично резултатите от изследванията се анализират и коментират на годишните срещи на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море. Към GFCM оперира и черноморска група, в която са включени всички държави от региона. Съвместната работа ще позволи засилване на връзката със заинтересованите страни от различни сфери на бранша и ще подобри обмена на информация. Доц. Петрова смята, че подобен начин на дейност е необходимост, така че въпреки някои политически и икономически различия, трябва да се постигне взаимодействие между страните за опазване на богатството на Черно море.
Кап. Тома Томов: Стига да има искрица, Зъбата ще я раздуха в огън