Днес е Международният ден на морските фарове

18 август по света се отбелязва като Международен ден на морските фарове. Отбелязва се за първи път в Шотландия през 1994 г. 20 години по-късно над 450 фарове в 50 страни по света подкрепят инициативата, която дава възможност на хората да научат повече за ролята им в осигуряване на безопасността на морския транспорт през вековете.

Съоръженията с форма на кула обозначават морските пътища с помощта на силна светлина. Фаровете се използват за сигнализация за опасни области от сушата, скали на неочаквани места, както и за безопасно навлизане на кораби в пристанищата.

С напредъка на навигационната техника фаровете остават на заден план, като в момента работещите фарове по света са не повече от 1500 и представляват основно туристическа атракция.

Шабленският фар, който от 1856 г. досега е ориентир за корабите в Черно море, отваря врати за посетители и тази година в Международния ден на морските фарове – 18 август. Фарът на нос Шабла е отворен за посещения само днес от 9:30 часа до 16:30 часа.

Шабленският фар е най-високият и най-старият в Черно море. Проблясващата му светлина е видима на разстояние от 17 морски мили. Той е построен през 1756 година. Има един фар, който е по-стар от него, но се намира на европейската част на Босфора. Това е Румели Фенери, който е построен 1583 г..

Шабленският фар е висок 32 метра. Направен е само от камък и хоросан. В Деня на отворени врати хората могат да видят конструкцията на кулата отвътре, която е уникална, устояла е на земетресения и на времето. Има и експозиция, която включва използвани генератори и старата фарова глава, както и снимки. Посетителите могат да се снимат на балкона на първия етаж, отбеляза още пазачът на най-стария фар у нас.

Постройките около фара са изградени по-късно. Една от тях е от 1855 година. Тогава след много писма и молби и след Кримската война се създава Отоманската фарова служба. От 1 февруари 1856 г. възстановеният Шабленски фар започва да работи. 

За шеф на Отоманската фарова служба е назначен французин, който по-късно става известен като Мишел паша. От 1860 г. създадената от него и негов приятел фирма взима на концесия всички фарове в Османската империя. Тя продължава до 1909 година. По това време отдавна сме се освободили. След като през 1908 г. е обявена независимостта на България, една година се водят преговори с тази компания за връщане на фаровете на българската държава и от 1 август 1909 г. всички фарове са притежание на България. По-късно за известен период от време фарът на нос Шабла е бил част от територията на Кралство Румъния. 

В началото за източник на светлина в морските фарове е използван газен фенер. След изобретяването на лещата на Френел – система от оптични стъкла, които фокусират светлината, се дава възможност тя да се вижда от по-далечно разстояние. По-късно фаровете стават проблясващи – светват, прекъсват, докато в началото се е слагала обикновена газена лампа с фитил.

В Шабленския фар се пази старата фарова глава, която е била поставена през 1934 година. Това е бил модерен за времето си фар, притежавал е фотоклетка. Това се казва „слънчев клапан“, който е включвал и изключвал фара. Захранвал се е с ацетиленов газ. Под налягането на газа фарът се е въртял, т.е. светлината се е въртяла. Правил е един оборот за 25 секунди.

През 1987 г. старата (шведска) апаратура е сменена с електронно управляема съветска система, която до момента работи – побългарявана, побългарявана, но все още сме на нея, коментира пазачът на Шабленския фар. Тя е импулсна система, но при нея светлинният сигнал се повтаря на 20 секунди, защото системата не позволява да се направи на 25 секунди, както е бил дотогава.

С всяко едно изменение на външната част на фаровото съоръжение и смяна на сигнала нашата служба е длъжна да уведоми мореплавателите от цял свят. Когато минава корабът, вижда светлините и по фаровата книга се ориентира какви светлини на какви секунди се повтарят и разбира, че това е Шабленският фар. Всеки фар има определен точен сигнал, който не трябва да се повтаря на 200-300 мили разстояние, за да не се объркват корабите.

Наньо Нанев работи на Шабленския фар от 1 януари 1992 г., но вече смята да се пенсионира. С персонал са седем фара по нашето Черноморие, един от които е Шабленският с петима фаропазачи. Има вече фарове, които са автоматични и периодично се обслужват, каза още Нанев за бъдещето на морските фарове.