Варна е сред областите с най-висока употреба на антибиотици в България

Варна е сред областите в България с най-висока консумация на антибиотици в извънболничната помощ. През 2025 г. в областта са предписани над 900 опаковки на 1000 души, което е значително над средното ниво за страната от 835 опаковки на 1000 души, съобщават Moreto.net

Данните са представени от Българската асоциация „Единно здраве“ (БАЕЗ), която създаде интерактивна карта на антибиотичната консумация в страната за 2025 г. Информацията е генерирана от Националната здравно-информационна система и е предоставена официално от Министерството на здравеопазването.

Общо през миналата година в България са предписани 5 364 784 опаковки антибиотици. При население от 6 423 207 души това означава средно по 0,8 опаковки на човек, или 835 опаковки на 1000 души.

Консумацията в отделните области на страната обаче се различава значително - до 3 пъти. 12 са регионите, в които консумацията е била под 800 опаковки на 1000 души. Най-ниска тя е била в областите Хасково - 535/1000, и Кърджали - 631/1000. В столицата тя е била 743/1000, останалите 9 области с по-ниски стойности на консумация са Благоевград, Габрово, Ловеч, Перник, Монтана, Пловдив, Русе, Сливен, Шумен.

Варна е сред четирите области, в които потреблението е над 900 опаковки на 1000 души. Останалите са Плевен, Търговище и Ямбол.

Така например във В. Търново предписаните опаковки са били 1011 на 1000 души, във Враца - 1013/1000, в Разград - 1456/1000, а в София-област - 1473/1000.

Подобно отклонение от средната за страната консумация е значително и би трябвало да се изследват причините за него, тъй като навежда на съмнения за наличието на неправилна антибиотична употреба по места, каза д-р Драгомир Иванов.

“Според международните критерии и дефиниции, рационалната употреба е разпределението на типовете антибиотици в едно балансирано съотношение, така че да се приоритизира използването на тези, които носят по-малък риск от развитие на АМР”, обясни доц. Иван Иванов. Това може ясно да се види в списъка AWARE на СЗО, който се актуализира периодично. В него има три групи антибиотици.

Първата - Access, е на достъпните антибиотици, в която влизат предимно тясноспектърни антибиотици, характеризиращи се с по-нисък риск от развитие на резистентност при продължителна употреба. Втората група, наречена Watch, трябва да се употребява с повишено внимание и предимно в болнична среда, защото има значителен риск от възникване на резистентност при продължителна употреба. Третата група - Reserve, е на антибиотиците от последна линия, които трябва да се употребяват само, когато няма друга опция.
 

“Според СЗО и ECDC рационална употреба е тази, при която 65% от всички използвани антибиотици е от първата група (Access). Според данните, които анализираме всяка година, България последните 10 години е на доста ниско ниво по рационална употреба, в извънболничния сектор едва около 40% от използваните антибиотици са в първата група на СЗО, а в болниците това количество е само около 20%, при таргет 65%”, каза доц. Иван Иванов.

Тази тенденция се подкрепя и от данните за 2025 г. Едва 34% от опаковките антибиотици в извънболничната помощ са били от групата Access на СЗО, стана ясно при анализа на данните за изработването на интерактивната карта.

Причините за това са различни - липса на фармакотерапевтични ръководства и контрол, липса на българския пазар на голяма част от препаратите в Access групата, не достатъчна култура сред обществото, пазарни стимули и други. Те трябва да бъдат установени точно и адресирани със съответните мерки, защото липсата на рационална антибиотична употреба поставя населението пред редица здравни рискове.

Неправилната и прекомерната употреба на антибиотици създава условия за развитие на антимикробна резистентност. При този процес бактериите стават устойчиви към лекарствата, предназначени да ги унищожат, което може да направи лечението на инфекциите по-трудно.
 

„Антибиотиците не са бонбони“ е посланието на информационната кампания на БАЕЗ. Организацията призовава лекарствата да се приемат само по лекарско предписание, в определената доза и за назначената продължителност.

Специалистите препоръчват при необходимост лекарят да прецени дали трябва да бъде извършено микробиологично изследване и антибиограма, за да бъде избрано най-подходящото лечение.

Останали антибиотици не трябва да се пазят за следващо заболяване или да се дават на други хора. Те трябва да бъдат купувани от аптека с рецепта, а не от непроверени онлайн източници.

БАЕЗ е разработила и информационна листовка за правилната употреба на антибиотиците, която ще бъде разпространявана с помощта на Българския фармацевтичен съюз.

Интерактивната карта на антибиотичната консумация в страната за 2025 г. позволява данните да бъдат разглеждани по области.