Непознатата история: Д-р Анастасия Головина – жената, заслужила правото да каже „и аз съм человек“

д-р Анастасия Головина

Когато говорим за тази жена, много лесно бихме се изкушили от позицията на времето да се съсредоточим върху професионалните й постижения (които съвсем не са малко - повече от 130 научни статии, публикувани в 20 периодични издания, между които има немски, руски и американски) и да пропуснем факта, че става дума не само за първата българка лекарка, но и за първата българка с висше образование. И това в годините веднага след Освобождението, когато в патриархалното българско общество на жените се гледало като на „второ качество“ хора, а дори и това било поставяно под съмнение, ако се доверим на статия, отпечатана във варненското списание „Наставник за учители и родители”, посветена на женското образование. В този материал се натъкваме на следното забележително умозаключение: „Жената трябва да заслужи правото, за да каже: аз съм человек...” (бр.3, от 6 септември 1880 г.).

Да не забравяме и факта, че българките получават право да продължават образованието си във висши училища едва през 1897 г., а дори през 1910 г. (бр.9-10, ноември-декември с.г.) в солидното списание „Медицинска беседа” българските лекари все още търсят професионален отговор на очевидно мъчителния за тях въпрос „Може ли да се говори за физиологичното слабоумие на жените?” В Европа положението не е много по-различно. Когато Анастасия получава дипломата си, във Франция има едва 6 дипломирани лекарки, в Русия – само една жена, а в Германия разрешават на представителки на нежния пол да следват медицина и да практикуват като доктори една година след нейното дипломиране – през 1890 г.

Именно в тези трудни за реализация на жените извън домакинството времена, името на д-р Анастасия Николова – Головина застава редом с имената на всички успешни лекари, не само в медицинските издания в България, но и в европейската специализирана литература. Но тази жена не е само успешен лекар. Днес делото й (познато у нас може би само на психиатрите, тъй като нейната специализация е именно в областта на този дял от медицината) остава незаслужено непопулярно, защото историята дължи на Анастасия Головина много, тъй като освен медик, учен, новатор, общественик и дарител, тя развива активна журналистическа дейност за постигането на съединяването на Княжество България с Източна Румелия. Малко известен факт е, че лекарката участва в събор на Бузлуджа на 17 юли 1885 г. по повод годишнината от смъртта на Хаджи Димитър, когато е направен своеобразен тест на подготовката за обявяване на Съединението. Друг интересен и почти неизвестен факт е, че тя е и

първата жена политически наблюдател и коментатор в България,

което за времето си било нещо нечувано, както и че в периода 1882-1883 г. е била помощник-секретар на Бюрото за кореспонденция при Политическия кабинет на княз Александър І, а след закриването му работи в канцеларията на държавния глава. Участва като доброволка в Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война.

Коя е Анастасия Головина? Най-кратко казано – лекарка и общественичка. Родена е на 17 октомври 1850 г. в Кишинев, Бесарабия, в семейство на българи. Баща й Ангел е бил кмет на Кишинев, а дядо й Калчо – заможен собственик на стада, мандри и на единствения захарен завод в Молдова. Анастасия е едно от 16-те деца в семейството и единственото оцеляло след епидемия. Завършва френски колеж, след което заминава за Цюрих да следва мечтаната медицина. Заради участието й в революционна организация на руски студенти е екстрадирана от Швейцария. Завършва образованието си успешно в Париж, в Сорбоната. Там в края на 1878 г. защитава докторската си дисертация, която възхищава известния проф. Жан Шарко, наречен „Наполеон на неврозите“. Той заявява, че българката е навлязла в област, „считана доскоро само за мъжка“. През следващата година Анастасия пристига в родината на дедите си, решена да остане завинаги тук, в помощ на току-що освободените българи. Зад гърба й остават пресният гроб на първия й съпруг Павел, както и гробът на първото й дете.

Д-Р ГОЛОВИНА РАЗВИВА АКТИВНА журналистическа дейност за постигането на съединяването.

През 1879 г. идва в България

и скоро след това се омъжва за частния секретар на княз Александър Батенберг – Александър Головин, с когото дълги години преди това водят продължителна кореспонденция като приятели. Съпругът й е роден в с. Ельци, Новгородска губерния (Русия). Участва в Руско-турската война (1877–1878) като доброволец телеграфист. Идва в България като един от помощниците на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. През 1879 г. Головин става първият директор на пощите и телеграфите в България. Приближен е на княз Александър I и той оглавява бюрото за кореспонденция при Политическия му кабинет в периода 1882–1883 г., след което е назначен в Княжеската канцелария. Участва и като доброволец в Сръбско-българската война.

След пристигането си в България Анастасия става лекар-ординатор в Софийската първоразрядна болница и училищен лекар в Девическата гимназия. Заедно със съпруга си се включва в обществено-политическия живот на Княжество България. След абдикацията на княз Александър I , през 1886 г., семейство Головини напуска България. За кратко време живеят в Цюрих, където Анастасия Головина специализира в Университетската клиника. Връщат се в България през 1887 г. и се установяват във Варна. Семейството няма деца и взема решение да осинови сираче от Калофер, града, откъдето са корените на д-р Головина. Спират се на момчето Георги Кланков, чиито родители са загинали при наводнение от придошлата река Тунджа. Кръщават го Юрий.

Тя е лекар в болниците във Варна (в периодите 1887–1888, 1889–1893, 1894–1901), Пловдив (1888–1889) и Ловеч (1893). Като доброволка и в Сръбско-българската, и в Балканската, и в Първата световна война, събира и публикува впечатленията и предложенията си за общохигиенни мерки при инфекциозни болести и епидемии по време на войни. Малцина знаят, че тя не е просто първият наш професионален психиатър и основоположник на психиатрията в България, но и лекар с много новаторски идеи, прозрения и нововъведения в други посоки, които са известни само на специалистите. Например въвеждането на аутопсията като задължителна практика за уточняване причините на смъртта, както и практиката болните да бъдат извеждани на разходка, да се къпят и да плуват в морето, да правят слънчеви бани. От 1889 до 1893 г. д-р Головина оглавява психиатрично отделение във Варна. Мъжът й умира през 1904 г. и тя до края на живота си се отдава докрай на работата си и на своите идеи за благотворителност и милосърдие.

Както вече споменах, д-р Головина е едно от 16-те деца в семейството си и само тя остава жива. Според личното си убеждение е успяла да оцелее благодарение на закалителни водни процедури, които практикува от 11-годишна възраст. Очевидно този животоспасяващ личен опит категорично я убеждава в ползата от хидротерапията, която тя практикува и популяризира през целия си живот.

Нейните „Наставления за къпането в морето“

са публикувани стотици пъти и са в основата на правилата за плажуване и водолечение.

През 1901 г. д-р Головина се пенсионира, но продължава да практикува професията си за благото на гражданите на Варна. Развива широка обществена и благотворителна дейност. Член на Варненското археологическо дружество. А около 1915 г. се включва в женското благотворително дружество „Милосърдие“. Като член на неговото настоятелство и председател дава своя принос за откриване през 1915 г. на приюта за възрастни хора и за поддръжка на сиропиталището във Варна. Основател и председател е на клона на Съюза за закрила на децата в града. За заслуги към делото на БЧК през 1922 г. е наградена с почетния знак на дружеството. Умира във Варна.

Отдала се на широка благотворителна дейност, през 1919 г. д-р Анастасия Головина прави дарение от 10 000 лева в памет на своя съпруг Александър Фьодорович Головин . Дарението е предназначено за подпомагане на бедни, способни ученици от Варненската мъжка гимназия „Фердинанд I“.

Фондът е образуван със заповед на министъра на народното просвещение от 27 май 1919 г. Управлява се от учителския съвет на гимназията и е включен в обединения фонд „Завещатели и дарители“. Изработен е правилник за функционирането му. Според публикуваната в „Енциклопедия дарителството“ информация капиталът му към 1 януари 1927 г. възлиза на 11 502 лв., 1933 г. – 13 355 лв., 1938 г. – 13 462 лв., 1944 г. – 13 350 лв. До 1940 г. от фонда ежегодно се отпускали помощи в размер на 380–780 лв. за бедни възпитаници на Варненската мъжка гимназия.

През 1927 г. д-р Головина подарява на клона на Съюза за закрила на децата във Варна къщата си

След уреждане на формалностите по дарението в нея е открита здравно-съвещателна станция (детска консултация). Издържа се от Съюза за закрила на децата и е второто подобно заведение в града. Здравно-съвещателните станции постепенно спечелват доверието на варненци и през 30-те години се посещават от много майки с малки деца. В тях се уреждат здравни курсове за ограмотяване на млади момичета и майки. В своята дейност те получават голяма помощ от страна на благотворителното дружество „д-р Анастасия Головина“, създадено на 12 декември 1933 г., благодарение на сина на дарителката – Юри Головин. Дружеството подпомага с храна и облекла нуждаещите се кърмачета и деца, бедни бременни жени; организира плаж за бедни деца и пр. В края на живота си Анастасия Головина прави парично дарение и за училището в гр. Белорезк, Русия, където е учил съпругът й, събира и предава на Историческия отдел на Националната библиотека ценна семейна кореспонденция с княз Александър I и с други политически дейци. Със завещанието си оставя на Градската библиотека във Варна голяма част от специализираната си медицинска литература.

Синът й Юри много я подкрепял в благотворителните й начинания, но според свидетелства на нейни съвременници Головина ужасно съжалявала, че синът й си избрал друго професионално поприще. Той завършил инженерство в Германия, но веднага след това майка му, със свойствената си инициативност и властност, му намерила съпруга лекарка – д-р Недялка Кюстендилска - Головина. За да не си отиде току-така името й от света и от любимата медицина.

Д-р Анастасия Головина умира във Варна на 5 март 1933 г. Многобройните й трудове и преводи и до днес представляват исторически интерес за медицинската наука.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още: