IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 20°
България
21:17 | 20 юни 2017
Обновен: 04:16 | 30 април 2024

Младите вярват в свободата на словото, но и говорят "езика на омразата"

Възрастните са по-скептични към свободното изразяване заради цензурата в миналото

По материала работи: Слав Велев
Младите вярват в свободата на словото, но и говорят "езика на омразата"

 

 За 84% от българите свободата на изразяване е ценност, но в същото време 64% от българите разбират това достижение на демокрацията у нас и като право да се използва език на омразата.

 

Това показват резултатите от проучването на Института за политика и Института за изучаване на населението и човека при БАН.

 

То е национално представително, проведено е с 1200 преки интервюта в 44 населени места сред пълнолетни българи на възраст над 18 г. Осъществено е със собствено финансиране.

 

Привързаността към свободата на словото е най-висока при групите на възраст 26-45 г., чиито съзнателен и активен живот започва след промените. Най-ниска е стойността при 66-75-годишните, докато при хората над 75 оценката отново леко тръгва нагоре. Тенденцията е донякъде парадоксална, но и обяснима с цензурата, които българите от тези поколения помнят. Но има и втора хипотеза: по-възрастните не приемат свободата на словото като безусловна.

 

Оказва се, че най-младите между 18-25 г. са най-толерантни към езика на омразата. В същото време най-висок е делът на хората над 66 г., които не смятат, че пълната свобода на изразяване включва и езика на омразата.

 

Проучването установи голяма поколенческа разлика между родители и деца:  66-75 годишните в най-голяма степен смятат, че днес всички могат да изразят мнение, докато младите – 18-35 годишните са убедени, че едни имат по-голяма свобода да говорят, а други – не. Т.е. хората, живели с цензура, оценяват по-високо сегашното състояние на правото на свободно изразяване, а според децата им то не е равно достъпно.  Тенденцията е обяснима с еволюцията на разбирането за свободите, но и с дефицитите, в които различните поколения влагат различен смисъл.

 

Хората с по-високо образование и по-добър икономически статус в по-висока степен ценят свободата на словото и приемат езика на омразата като част от нея. Може да се предположи, че те имат повече самоувереност в способността си да правят разлика между език на омраза и акт на омраза и имат потребност от критично и директно говорене.

 

Dnes.bg

 

Четете още:    Време е България и Република Македония да обърнат нова страница в отношенията си, заяви Румен Радев

 

Коментари

Новини Варна