Промените в климата могат да ликвидират икономическия ни растежа чак до 2050 г.

Ако не се предприемат действия, изменението на климата ще окаже негативно влияние във финансово отношение, като е възможно да ликвидира икономическия растеж на страната до 2050 г.

Изводът е от макроикономически анализ, в който са оценени социално-икономическите последици от въздействията от изменение на климата, изготвен за първи път у нас.

Днес кабинетът одобри Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие, съобщиха от правителствената пресслужба.

С приемането на стратегията България ще изпълни международните си задължения като страна по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, Протокола от Киото и Парижкото споразумение.

Документът очертава стратегическата рамка и приоритетите по отношение на адаптацията към изменението на климата до 2030 г. Националната стратегия обхваща девет сектора - "Селско стопанство", "Гори", "Биологично разнообразие и екосистеми", "Води", "Енергетика", "Транспорт", "Градска среда", "Човешко здраве", "Туризъм".

С длуго решение Министерският съвет предлага промени в Закона за ограничаване изменението на климата.

С тях се създава правна рамка за подпомагане на предприятията от индустриалните отрасли и подотрасли, изложени на значителен риск от "изтичане на въглерод", поради индиректните разходи за емисии на парникови газове в крайните цени на електрическата енергия.

Схемата за държавна помощ ще се реализира чрез издаването на наредба от министъра на икономиката и ще се прилага след нотифицирането й от Европейската комисия. За целта ще бъдат използвани до 25 на сто от приходите, генерирани от продажбата чрез търг на квоти емисии на парникови газове.

След нотифицирането й около 190 предприятия ще могат да кандидатстват за получаване на финансова помощ.