Парламентът се отказа от спасяването на КТБ

Точката от решението на временната бюджетна комисия в НС, която предвиждаше оздравяването на Корпоративна търговска банка, отпадна в последния момент при гласуването в пленарната зала по настояване на ГЕРБ.
Текстът гласеше, че до 6 ноември парламентът трябва да гласува промени в Закона за кредитните институции, които да задължат БНБ да предложи действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина, като отчита макроикономическия ефект и ефекта върху държавния бюджет.
МС да подготви и да внесе в НС предложения за промени в пълно съответствие с правото на ЕС на законите в областта на банковото дело, в това число Закона за Българската народна банка, Закона за кредитните институции и Закона за гарантиране на влоговете в банките, реши парламентът, след като обсъди решението на времената бюджетна комисия за доклада на БНБ за КТБ. Предложението за това дойде от ГЕРБ и беше подкрепено от 130 народни представители, 33 бяха „против“, а един се въздържа.
Депутатите решиха още Народното събрание да приеме законодателни изменения, които да осигурят незабавно изплащането на гарантираните депозити при условията, определени в правото на Европейския съюз.
С цел по-ефективна защита на публичния интерес и интереса на вложителите в КТБ, свързан с необходимостта да се проследят извършените от акционери и администратори на банката, както и свързаните с тях лица, операции с активи, имущество, финансови инструменти и парични трансфери, се препоръчва на БНБ да сключи договор с международно юридическо лице, притежаващо опит в тази сфера, включително в разследване и проследяване на парични потоци при неплатежоспособност, реши още парламентът.
До края на ноември могат да бъдат изплатени гарантираните влогове в КТБ, заяви финансовият експерт на ГЕРБ и председател на временната бюджетна комисия в НС Менда Стоянова.
Тя се обяви и за промени в законодателството, в това число и в Наказателния кодекс, с които да има цялостно и подробно транспониране на европейското законодателство.
Според нея виновни за кризата с КТБ са не само ръководителите на банката, които са взимали абсолютно безотговорни решения, някои от които граничат с престъпления, но и държавните институции, като БНБ, ДАНС и правоохранителните органи.
Георги Кадиев от БСП обвини за ситуацията с КТБ и Министерството на финансите, и Комисията за финансов надзор.
Той се обяви за оставки в БНБ, ДАНС и останалите контролни органи.
По време на дебата депутатът от ДПС Йордан Цонев припомни, че с Делян Пеевски са внесли промени в Закона за кредитните институции, с които да се разреши проблемът с КТБ и вложителите да имат максимално бърз достъп до парите си, които са гарантирани.
Той отново поиска да се разсекретят банковите тайни на всички хора на високи позиции, защото за КТБ се говореше като за „банката на властта“.
Цонев припомни, че оттук нататък започва да действа Фондът за гарантиране на влоговете, той ще предложи на съда синдик, който ще управлява процесите по придобиване на апетитните активи.
Ние имаме съмнения, че сегашният директор на фонда е свързан с един икономически кръг, който има представители в този парламент и той вече придобива депозити, негарантирани. Имаме точна информация за това, но водени от принципа да не обвиняваме, преди да има точни извършени действия и факти, ще го направим тогава, когато това стане факт”, коментира депутатът от ДПС, цитиран от dnes.bg.
Междувременно трима биви изпълнителни директори на КТБ се явиха в Столичната следствена служба. Първи от тях беше Александър Панталеев, а след него - Георги Христов и Илиан Зафиров, предаде БТА.
Според адвокати те са призовани, за да се извърши графологична експертиза на подписите им.
Илиан Зафиров коментира пред журналисти, че това е третият път, в който е викан в следствието. Веднъж е дал показания като свидетел, а вторият път му повдигнали обвинение.
Той добави, че не вярва да е подписвал документи, които могат да го уличат в нещо. Зафиров смята, че КТБ може да бъде оздравена, като това може да се случи не само с държавни пари.
"Държавната подкрепа може да бъде под различни форми, като не е задължително това да е плащане от бюджета", каза Зафиров. Той добави, че в редица медии е била изнесена информация, която не е особено точна. По думите му тя е манипулирана до голяма степен и се пишат полуистини или откровени лъжи.
Според Зафиров няма дупка от 4 млрд. лв. в КТБ, а слуховете, че са били пуснати безлимитни кредитни карти също не са верни.
Той определи като "атака" случващото се с банката, но на въпрос кой има полза от това, отговори, че ще се разбере.