Читател: Бездомните кучета и котки отказват да ядат кренвирши

Забелязали ли сте, че дори бездомните кучета и котки, особено тези, които са се „установили“ около някой блок с добри хора, готови да ги хранят, не искат и да помиришат кренвирши?

Върху този факт ни обърна внимание читателка на вестник „Черно море“, която сподели, че и при социализма този популярен и евтин колбас се е произвеждал от остатъците от другото производство. Тогава дамата работила известно време в месокомбинат и ни разказа, че подготовката на „месото“ за кренвиршите била доста атрактивна. Всичко започвало от една машина, която сякаш „изсмуквала“ всичко, което оставало по кокалите след обезкостяване. Към получената суровина добавяли сланина, изрезки, жили и всякакви остатъци, които се смилали в огромен барабан. Задължителният консервант, добавян тогава, били големи дози нитрити, за да запазят получената месна каша свежа и розова.

То и сега, ако се зачетете в малките букви на опаковките (за което е препоръчително да пазарувате въоръжени с лупа), ще установите, че въпросните нитрити не липсват.  Към тях са добавени още Е450 и Е451 (стабилизатори), сгъстители, антиоксиданти, овкусители, оцветители, регулатори на киселинността и т.н. – всичките обозначени с Е-та и номер. А в много случаи производителите ви спестяват и тази информация, както се вижда от снимката, и ви обясняват, че продуктът е произведен от месо.

Според „Активни потребители“ това съвсем не е така. Изводите в направеното от тях проучване са доста обезпокояващи, защото отчитат „наличието на все повече производители, ползващи различни методи за намаляване на загубите чрез производство на кренвирши от нискокачественото месо, което остава по костите. 

По този начин потребителят се заблуждава, че яде месо,

а отделно и рекламите му твърдят агресивно, че в някои кренвирши има месо. Но реалността е друга – когато „месото“ не е от мускулна тъкан, а има съдържанието на нокът, копито, рог или сухожилие (които можем да обединим под „колаген“), то не се усвоява от организма на човека”.

Всъщност има легенда, че пилешките кренвирши се приготвят от тоалетна хартия. Това, разбира се, не е вярно, но, за съжаление, една от тъмните тайни на колбасарската индустрия у нас, до която медиите се добраха, е вносът на значителни количества пилешки прат. Нискокачествен субпродукт, който се получава чрез много фино смилане на човки, крака, глави, кости - всичко, което остава след отделянето на месото.

В най-евтините свински кренвирши на пазара сланината и остатъчното месо са заменени със свинска кожа. 

Машини  извличат колагена от този продукт, като преди това твърдата свинска кожа се омекотява с определени химикали, а после от нея с други химикали се извлича нужният колаген под формата на пластична маса.

И в двата случая се получава смес, която поема много голямо количество вода, и така се получава каша, от която се влага в кренвиршите. А останалото са добавки. Според изследване на „Активни потребители“ добавките и пълнителите в кренвиршите по БДС са:

Соя – по БДС в кренвиршите може да има до 3% соя (соев концентрат или изолат).

Нишесте – ползва се царевично, картофено или пшеничено.

Оцветители – това са пигменти, които се добавят за постигане на търговски вид.

Пълнители – някои от тях се слагат, за да задържат вода, т.е. изкуствено повишават теглото на продукта, абсорбирайки повече вода.

Сол – в някои случаи се добавя в завишени количества, за да се удължи срокът на годност.

В някои случаи се добавят лой, мас, сланина, кожи и т.н, което не се смята за добра практика.

В най-евтините кренвирши обаче се оказва, че добавката е въпросният „прат“, а основната съставка е соята. Още по-тревожно е, че според експертите почти всички органични соеви съставки са с генномодифициран произход, а от там са и толкова евтини и търсени от производителите. Наред с това често соевите добавки се обработват с помощта на токсичен химикал.

Още преди пет години в интервю за списание „Ретро“ проф. Донка Байкова, която е сред водещите наши специалисти по хранене и диететика и автор на над 300 научни труда, предимно в областта на затлъстяването, предупреди, че този колбас може да ни разболее от рак. Тогава тя апелира: „Бягайте от кренвиршите, съставът им никога не е напълно ясен. Те са сбирток от остатъци и дали има 1% месо в тях, не е сигурно. Но пък е сигурно, че съдържат сланина, пълнители – млечен и пшеничен белтък, глутен. И, разбира се ... бои и овкусители, заради които не може да се направи разлика между свински, телешки и пилешки кренвирши“.

И въпреки че от големите фирми гарантират, че производството на продукти съобразно стандарт “Стара планина” е под строг контрол от страна на ДВСК, чийто служители имат неограничен достъп до документация и всеки етап на производствения процес, има случаи, при които в контролните проби от този стандарт да бъдат откривани нерегламентирани количества соя.

Хайде сега към всичко това да добавим в съдържанието и десетина химични елемента от група „Е“, найлоновите „черва“, в които ги пълнят, и като вземем предвид още два факта:

Първо, че в еволюционно развитие обонянието на кучетата се е усъвършенствало до такава степен, че кучето може да открие миризмата на оцетна киселина в много ниска концентрация – една капка киселина в 1000 литра вода, а дори и ако една капка от този разтвор се постави в нови 1000 литра.

Второ, че котките също са с обоняние на най-високо ниво, като за тази дейност те монополизират 6% от мозъка си, нещо, което за хората се равнява едва на 0,3%. А наред с това котките притежават органа на Джейкъбсън, който у човека е атрофирал. (Този орган се намира на небцето и е осеян от невроцентрове. Котките използват този орган, като разтягат устните си и вдишват през устата.)

И разбираме защо животните бягат от този продукт и оставят на нас, хората, да си правим изводите от факта, че купуваме кренвирши, за чието производство са вложени допълнителни средства и ресурси на цена, която често е два-три пъти по-ниска от цената на килограм месо.

МАНЯ ПЕТРОВА    

СНИМКИ: ПЛАМЕН ГУТИНОВ

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: