Училището днес – затвор за зубрене или нужната школа по поумняване

Ели Mаринова

Пореден випуск брои до 12 и крещи в екстаз „уволнението“ си от 12 дълги школни години. Матури, красиви рокли, изтупани костюми, клаксони, балони и…малко затишие преди големия живот. Какво запомниха, защо се радват, че свърши ученето, какво ги дразнеше и спираше устрема им през годините, какво ще отнесат със себе си нататък? За това си говоря с няколко от порасналите деца, които оставиха школото зад гърба си. Някои от тях – сега, други – преди година-две.

- Кое е най-ценното, което научи в училище?

Бети Дамянова: Научих се на самостоятелност, сама да се справям със задачи.

Дани Николаева: Най-важното, за което училището ми помогна беше да изградя система за учене в себе си. Освен това научих също, че да спориш с преподавателите си няма да ти донесе нищо хубаво. Винаги ще има хора с повече власт от мен и в много случаи мненията ни няма да съвпадат, но е по-добре да спестявам мнението си, отколкото да “изгоря”, опитвайки се да се докажа.

Пресиан Маринов: Колкото и негативи да извлича едно училище от даден ученик (двойки, отсъствия, строги учители, безинтересни часове и т.н), аз лично научих един много важен урок. Никой не може да ме накара да науча нещо, което не искам. Училището ме научи да не играя по правилата. Правилно или не,

аз учех единствено това, от което имах интерес.

 Искам също така да се извиня на учителите ми за многобройните си преписвания на скучните контролни – не сте виновни вие.

Ралица Христова: Училището е точното място за децата да научат как да контактуват с другите и да изграждат уважение към учителите и по-възрастните. Това което ме научи училището, бе да съм организирана и да подготвям всичко предварително. Като момиче, завършило техническо училище разбрах, че момичетата и момчетата са равни, че всички имаме потенциал да станем инженери. Това, което ни разделя, са стремежите и отделеното време за учене.

- Бяха ли ти нужни 12 години в клас, за да стигнеш до това ниво на познания – природни, езикови, хуманитарни?

Б. Д: Твърде много са 12 години, човек трябва и сам да се обучава, но за целта трябва да бъдат скъсени тези 12 години до 10 например.

Д.Н.: Да, според мен общата ми култура беше изключително подобрена благодарение на средното ми образование. Но не мога да отрека факта, че сега, 2 години след завършване на гимназията, не си спомням много от учебния материал. Това според мен се дължи на системата за проверка на знанията в българските училища – зубрене на някакво количество материал преди контролното и забравянето на този същия материал, защото идва време за следващия. Освен това мисля, че учихме прекалено много дисциплини и то прекалено детайлно.

П.М. На някои хора и 24 години няма да са им достатъчни, така че за едни са достатъчно, за други – не.

Р.Х. Да, познанията които получаваме в училище са безценни уроци за бъдещето. Учи на обща култура и опознаването на България.

- В колко часа според теб е добре да започва учебния ден? И по колко часа да продължава?

 Б. Д: От 9 сутринта до към 2-3.

Д.Н.: Според мен 7:30 е прекалено ранен час, особено ако нямаш привилегията да живееш близо до училището, което посещаваш. Мисля, че 9:00 часа е оптималния вариант. Всеки ден от 9:00 до 14:00 ( без разделение на смени, защото смятам, че тъкмо когато тялото ми започваше да свиква с определен режим, трябваше отново да започва всичко отначало със сменянето на учебния ден следобяд.)

П.М. Не съм министър на образованието, (нямам и намерение да бъда) - съобразявам се с наличните условия.

Р.Х. Голяма част от децата живеещи в малки градове имат нужда от време да пътуват сутрин. Моето училище беше на час път с автобус от нас, ставахме в 5 часа сутрин за да стигнем навреме в 7:30. Според мен ще бъде полезно да се съобразим с това и началото на учебния ден да започва в 8:30 и да приключва в 2.

- Според теб тази организация на децата в училище по класове – седящи и мълчащи (няколко пъти по 40 минути на ден) – поносима и даваща резултати ли е? Какво би предложил/а като алтернатива, ако от теб зависеше това да се промени?

Б. Д:  По-малко слушане и повече самостоятелни проекти, търсене и откриване на информация.

П.М.: Ако едно дете иска да се научи - то ще го направи в каквато и да е училищна организация. Ако можех, щях да въведа система, напълно различна от тази, в която един ученик зубри 12 години, а накрая излиза с 15% от знанията си.

Д.Н.: Според мен учителите не трябва да бъдат като пазачи в затвор (както ми се струваха докато бях ученичка), а трябва да са приятели с учениците си. Мисля, че българската образователна система демотивира учениците именно поради строготата си. Ако всичко зависеше от мен бих предложила в училищата да има стаи за отдих и игра. Освен това смятам, че

 учениците би трябвало да бъдат свободни да се разхождат или излизат от класните стаи свободно.

Мисля, че така мотивацията би била на много по-високо ниво и това би изградило чувство за отговорност у децата още в ранна възраст. Но също така смятам, че не би било постижимо без стойностни преподаватели, които не са там само за парите или за да избиват комплексите си върху учениците (на каквито случаи съм ставала свидетел многократно).

Р. Х.: Всички деца трябва да взимат участие в часа, но ако наистина не са заинтересовани от учебния материал, мисля че е по-добре да си мълчат. Това което бих предложила е да се обръща повече внимание на подготовката на материала за часа.

- Кои предмети не ти бяха интересни в училище и смяташ, че не беше нужно да задълбаваш в тях с такива подробности?

Б. Д: : математика!!

Д.Н.: Определено математиката. Не отричам, че основни познания в тази сфера са задължителни за всеки човек, но аз съм завършила езикова гимназия и не смятам, че беше нужно да задълбаваме толкова много ( и да учим от учебници за математическа гимназия). За съжаление, мога да кажа, че познанията ми по математика са под средното ниво именно поради демотивацията, която насъбрах към този предмет и степента на трудност на материала.

П.М. – Всеки човек е различен. Един харесва физика, друг я мрази. Опитах се да извлека максимално полезното от всеки предмет. В дъното на моята класация са математика и химия.

Р.Х.: Смятам, че всеки предмет би бил интересен, това което е по-важно е как е поднесен на децата. За мен бяха мъчение математиката и философските науки, но това се дължеше на неяснотата при представянето на новия материал. Няма нещо, което да не може да се научи, стига да събуди интереса у едно дете.

- Трябва ли да има оценки според теб? Състезанието за шестици по-скоро пречи, или помага на децата?

Б. Д: Стимулира ги, но оценки трябва да има не по-рано от 6 клас.

Д.Н.: Според мен трябва да има оценки, но те да бъдат достояние само за ученика, на когото принадлежат. Мисля, че това е въпрос по-скоро на характер. Мен лично ме мотивираше факта, че някой е изкарал по-висока оценка и се опитвах да постигна максимума, за да се чувствам по-информирана. Но не мога да отрека, че е имало случаи, които именно това е сривало самочувствието ми.

П.М. Не вярвам в нашата страна да отпадне някога бележкарството в образователната система. Но се надявам това да се случи. Така няма да има състезание и отношенията между децата ще са по-близки и чисти.

Р.Х.: -  Оценките са нужни най-вече, за да има справедливост за всяко дете. Борбата за шестици дава стимул за по-добро представяне и учи учениците, че ако искат нещо достатъчно и се борят за него, ще го постигнат.

- Опиши с няколко думи как искаш да изглежда училището за твоите бъдещи деца! (напр.големи пространства, занимания на открито, конна езда, отглеждане на растения, повече уроци по жив живот, вместо сухо зубрене…)

Б. Д. : Най-вече бих искала децата ми да бъдат обучавани от млади и амбицирани учители, които обичат работата си, такива, които да ги вдъхновяват да се интересуват, да задават въпроси. Отношението на учителите е ключово. Повече практика,  работа с психолог, игри. Нужни са повече съзидателни дейности, те носят удовлетворение на децата.

П.М. Искам бъдещите ми деца да учат това, което искат. Мечтая утрешното училище да има повече ресурси, площ, средства. Така школото няма да е скучен затвор, в който детето ще се налага да седи вързано с часове на едно място.

Д.Н.: За децата ми бих искала да има такава образователна система, която позволява те сами да избират какво искат да учат ( освен напълно задължителните предмети, разбира се.) Аз лично смятам, че 13 предмета в една учебна година са прекалено много. Би било много хубаво ако всеки ден децата имат поне 1-2 часа, развиващи тяхното въображение (например рисуване, пеене, креативно писане, курсове по театър), както и часове за създаване на връзка с природата и обучение как да я пазим и да я обичаме.

Р.Х.: Според мен трябва да има добър баланс между теория и практика. За своите деца бих предпочела да знаят повече за България и да се гордеят с това, че са родени в държава, дала много на света. Би било хубаво ако се организират разходки и екскурзии за децата. Полезно е за тях пък и ще научат нови неща. В техническите училища не се обръща много внимание на спорните занимания. Ще бъде чудесно ако училищата организират турнири по волейбол, футбол и баскетбол между класовете. Също така за децата - любители на медийната сфера ще бъде интересно да имат училищен вестник или радио.