145 години от бесилото на Апостола - велик в живота, триж велик в смъртта

Ели Маринова

И пак преваля февруари. В 19-ия му ден си знаем – черно бесило се люлее пред очите ни, патриотични песни ни спомнят Апостола, а в душите ни – стиснат юмрук и буца скръб. И така вече 145 години. Помня рамото на един момък посред лято на варненския бряг – бе татуирал облика на Васил Левски с крилатата му реплика – „Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си“. Попитах го защо. Погледна образа и каза – „Да ме спира, ако реша да правя глупости в живота си, да ми показва пътя, от мен да ме пази“.

И тази година Варна припомни, че има запазено място за Апостола в сърцето си. Без значение, че не знаем къде е гроба му, не пропускаме да сложим цвете пред паметната му плоча на едноименния булевард и пред паметника му на алеята на Възрожденците в Морската градина. Дъждът и мрачното време бяха дошли само за да допълнят тихата топка скръб и коравина в сърцата на всички – от най-малкото дете с китка в ръце, доведено от съобразителна учителка от детската градина, до последния работещ, военен, духовник, варненец. Церемонията – през едноминутното мълчание, химна, заупокойната молитва, словата и духовата музика – стегнати и на място. Венци и цветя положиха Областният управител, кметът на Варна, ВМС, Варненска и Великопрескавска митрополия, депутати, Общински съвет Варна, Генералното консулство на Руската федерация, почетните консули на Италия, на Индонезия, ОД на МРВ Варна, органите на съдебната власт, районните кметове, Съюз на ветераните от войните, Съюз на офицерите от запаса и резерва, Сектор на военните клубове към Министерството на отбраната, Българска военноморска конфедерация, Съюз на подводничарите, училища, детски градини и мн. други организации и граждани.

Преди 145 години на 19 февруари е обесен Апостолът. Велик в живота, триж велик в смъртта. Безброй слова са минали през полезрението ни за него. И не думите, усещането за него в сърцата ни е истински важното. И не бесилото трябва да помним, а  жилавия корен в българската пръст, оставен от Дякон Левски.

Той е свобода. Чист и свят, мъдър мислител и гениален стратег на освободителното движение. Неуморим и всеотдаен в народното дело, безкомпромисен към грешки – свои и чужди, непримирим към лъжата и предателството. Само споменаването на името му, ни пречиства, а следването на пътя му ни извисява.

Ясно е, че всеки от нас е изградил донякъде идеализиран образ на Апостола в сърцето си. Да се опитаме да разберем какъв все пак е бил Човекът Васил Иванов Кунчев чрез няколко фрази, казани за него от неговите съвременници.

Георги Яковлев, човекът, написал първата биография за Апостола:

Докле съществува българский народ името на тоя народен предтеча ще се споменува с благоговение и името Левский ще служи символ на самоотвържение и самопожертвование за общето благо”!   

В едно от писмата си до Кирил Тулешков Христо Ботев пише: „Приятелят ми Левски, с когото живея, е нечут характер. Когато ний се намираме в най-критично положение, той тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три дена, а той пее и се е весел. Вечер, дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очи, пак пее. Колкото и да се намираме в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку с подобни личности!“

Панайот Хитов: „Неустрашим, не кусваше ни вино, ни ракия, нито пък пушеше. Едничкото нещо, към което имаше страст, бяха свободата на отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец“.

Никола Обретенов: "В обноските си към всекиго беше вежлив, учтив и любезен, не употребяваше никакви спиртни питиета, не пушеше, пиеше само чай... без работа никога не стоеше, никога не се хвалеше... не беше словоохотлив, но когато се увлечеше да говори по народните работи, беше толкова красноречив, щото омайваше слушателите си ...".

Иван Вазов: "Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за борба, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности, тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията, имаше весел нрав."

Докато дишам, ще го нося в сърцето си. И без да има нужда да татуирам образа му на ръката си. Благодаря на Провидението, че не живея във време, в което трябва да си Левски, за да поведеш цял един заспал народ. А народът, че спи, спи и днес. Дано поне да пази в себе си молекула от силата и величието на Апостола, от неговия дух, непоколебима воля, смелост, храброст и нравствена чистота, вяра, оптимизъм, упоритост и последователност в преследването на големи и хуманни цели. На вечност са обречени обреклите се на народ и родина.

Вечна слава и  дълбок поклон пред делото ти, Апостоле!

Снимки Пламен Гутинов

Четете още: Отбелязваме 145 г. от обесването на Васил Левски