BG уред може да прогнозира земетресенията в Черно море

За разлика от сушата, където засега учените не могат да предсказват земетресенията, оказва се, че морето дава такава възможност. До този извод са стигнали варненски океанолози. Има и български патент на уникално устройство, което позволява да се дава оперативна прогноза за предстоящо земетресение по черноморското ни крайбрежие, заяви за в. „Черно море” неговият автор проф. Димитър Пърличев.

Проф. Димитър Пърличев

Той е изявен океанолог, специалист по морска геоморфология във Варна (електрониката на устройството е разработена от докторанта А. Ангелов). Ползата от използването на това устройство не е трудно да се докаже. Морското крайбрежие е от най-силно развитите икономически и гъсто населени райони на страната и загубите ще бъдат страхотни при едно катастрофално земетресение или цунами, а са възможни и двете едновременно. По исторически данни  то е било спохождано от гигантски опустошителни вълни (цунами) в резултат на 

мощен трус в морето, 

които са нанесли сериозни поражения, каза проф. Пърличев, позовавайки се на редица други учени. 

През 543 г. град Варна (тогава Одесос), според гръцки източници в българската история, е бил връхлетян от цунами, като вълната е навлязла 6–7 км навътре в сушата. Независимо че продължително време след това няма сведения да е било регистрирано отново, логично е да се предположи, че не сме застраховани в бъдеще от друго подобно бедствие.  Така че въпросът за превантивни мерки срещу земетръсите по морското ни крайбрежие е особено актуален, категоричен е проф. Пърличев. По неговите думи досега има само един случай в Китай през 1965 г., когато са предсказали разрушително земетресение. Било направено няколко часа, преди да се случи, което позволило да бъдат спасени стотици хиляди хора. Все пак това е изключение и направената прогноза се приема просто за случайна. Защото след това в Китай изненадващо се случва друго земетресение с много жертви и материални щети. 

Засега науката е безпомощна; правени са хиляди прогнози, но без резултат. Що се отнася до морето обаче, има

една много важна подробност, 

която накарала проф. Пърличев и неговия по-млад колега от ИО доц. Орлин Димитров да стигнат до извода, че може да се направи нещо в тази посока. Той си спомня как друг техен колега - проф. Петко Димитров (известният автор на теорията за потопа в Черно море), преди време, връщайки се от Севастопол, им разправял за Кримското земетресение през 1927 г. Едно-две денонощия преди това над морето се самозапалили  газове, а водолази на дъното наблюдавали интензивното им отделяне. Тогава всички мислели, че става дума за сероводорода, издигнал се от близките дълбочини. Проф. Димитров обаче правилно заключил, че това са били емисии на природен газ (въглеводороди), проникващ до повърхността по разломи под морското дъно под формата на тъй наречените подводни газови извори. Техен колега – ст. н. с. инж.Траян Траянов, предложил устройство, което да се монтира като похлупак върху газов извор близо до брега, и от там да се извежда по тръба на сушата. Чрез промяната в дебита му може да се предскаже наближаващия трус на морското дъно, а и се дава възможност да бъде използван самият газ. Предвиждало се да бъде поставено на дъното пред м. Зеленка, източно от Каварна, където са изследвани газовите извори.

 
Впрочем

 
такива извори има на много места

и те са на различно разстояние от брега. А и газовете са различни, но това е отделна тема. Ние говорим сега за „информативните“ газови извори, които идват от голяма дълбочина, около епицентъра на земетресението, и от промените на дебита, налягането и скоростта на изтичане на газа и предаването на данните до приемник на сушата  може да се прави краткосрочна прогноза за предстоящо земетресение, обясни проф. Пърличев. Неговото устройство не извежда газа на сушата, а само дава информация за него, поради което може да се използва върху цялата акватория на шелфа (предлага и експлоатационен вариант). Газови извори има и на 100 метра дълбочина, и на 100 км навътре в шелфа или на континенталния склон, но там е трудно да бъде сложен такъв прибор. Върху равната или слабо наклонена повърхност на шелфа обаче това не е проблем. Специалистът по морска геоморфология измислил как над устройството с помощта на буй да бъде поставен прибор, който чрез датчици да измерва дебита, скоростта на изтичането и други параметри на газа. След съответната им автоматична обработка чрез предавател данните отиват на сушата. Нещо, което за съвременните комуникационни технологии не представлява никаква трудност. В стаята на бюрото ви приемното устройство в един момент започва да писука и показва, че сигналът идва от еди-кой си буй. Ако сме сложили още няколко такива по протежението на разлома и още едно от тях се обади, значи със сигурност става нещо и веднага можете да подадете сигнал, че предстои земетръс през близките две-три денонощия,  допълни проф. Пърличев.

УСТРОЙСТВОТО, ПОСТАВЕНО НАД ПОДВОДНИЯ ГАЗОВ ИЗВОР, прави краткосрочни - от минути до няколко дни, прогнози за земетресения и цунами по нашето крайбрежие.

Какво всъщност се получава?

Усилващото се отделяне на газ или внезапното му намаляване, също и спирането на извора показва, че под дъното стават някакви размествания на скални маси. Те веднага се отразяват на дебита и на другите характеристики на изтичащия газ. А точно тези размествания създават напрежения в земните пластове, които се решават в един момент чрез скъсване, рязко движение и мощен удар, който причинява земетресението. Сигналът, който приемникът получава, може да е от броени минути до няколко дни, преди да стане трусът, но времето е достатъчно да се вземат мерки или поне да се изкарат хората навън, за да няма жертви, каза още проф. Пърличев. Той увери, че има достатъчно убедителни примери за това, че газовете от изворите на морското дъно наистина могат да предсказват  земетресения и даже цунами, когато промените долу намерят адекватен израз в релефа на дъното. Общо взето, знаели се и местата, където да се постави устройството. Те били главно по дължината на Калиакренския разлом, който минава наблизо по права линия между Шабла и нос Калиакра. Всъщност не става дума само за един, а за система от субпаралелни разломи, която продължава и на румънската акватория, а в нашата се проследява до нос Емине, допълни специалистът. В случая трудността е главно в определянето на „информативните“ източници. Според него 

Шабленско-Калиакренската сеизмизна зона

е една от най-опасните  заедно със Струмската (по река Струма). Там трусът може да бъде с магнитуд  до 7 – 8 по Рихтер, който води до страшни разрушения. Особен интерес представлявали и местата, където Калиакренският разлом се пресича от други, също активни разломи откъм сушата, като Батовския например.

ОЩЕ СЕ ПОМНИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО В ШАБЛА С МАГНИТУД 5,5 ПО РИХТЕР, КОЕТО СТАНА НА 30 ЮНИ 1956 Г. , а ето, че на 3 декември 2012 г. отново се разтресе в района на нос Калиакра - 4,6 по Рихтер с епицентър 21 км източно в морето. Пак в този район на 15 юли 2015 г. бе регистриран нов земетръс 3,7 по Рихтер.

Ученият е категоричен, че по дължината на Калиакренския разлом, както и на пресичащите го разломи, над газовите извори трябва да се монтират устройствата за ранно предупреждение от земетръс. Техните местонахождения се засичали и с ехолот по време на експедициите с НИК „Академик”. Те са обозначени, само трябва да пуснем водолази, които да ги огледат намясто и да монтират устройството. А самият прибор като цяло не струва повече от 50-60 хиляди лева, твърди проф. Пърличев. За него важното е то да бъде час по-скоро реализирано, за да се избегнат сериозните поражения, които може да нанесе едно бъдещо земетресение по нашето крайбрежие. Ученият смята, че постиженията на морската наука са точно за това - да помагат за развитието на морския бизнес. А в случай, че внедрим устройството за прогнозиране на земетръсите в морето, може да  се окажем и първите в света, които са направили реални стъпки в тази много важна насока (като се има предвид, че САЩ, Япония, Китай и Русия са  изразходвали много милиарди, но не са направили, с едно изключение, сигурна краткосрочна прогноза). Ние от 24 години имаме патента и досега можехме да го внедрим при по-голяма заинтересуваност от страна на нашите морски научни институти. Тук въпросът не е до намирането на финансови средства. Преди година и половина от Европейската комисия отпуснаха 350 млн. лв. на фонд „Научни изследвания”, от които МОН отдели 94 млн. за морската наука. Те са за срок от 6 години, през които  трябва да бъдат подготвени иновациите за внедряване в морския бизнес. Що се отнася до уникалното устройство, което позволява да се дава оперативна прогноза за предстоящо земетресение по черноморското ни крайбрежие, иновацията е факт и тя може веднага да бъде внедрена. Ползата ще бъде за всички, включително за обществото, защото ще можем да бъдем по-спокойни за изненадите, които рано или късно, но със сигурност,  ни готви морето. 

СТЕФАН ДЕНКОВ