Притеснително: Черно море се затопля по-бързо и от Средиземно

Черно море — обикновено подценявано в климатичните анализи — се оказа един от най-бързо затоплящите се водни басейни в света. Според последния доклад на Европейската агенция по околна среда (EEA), неговите повърхностни води се затоплят с 0.6°C на десетилетие, докато Средиземно море — с около 0.4°C. Това може да изглежда като малка разлика, но ефектът е лавинообразен, пишат от MeteoBalkans.

Защо Черно море се затопля по-бързо

Ключът е в географията. Черно море е полузатворен басейн, свързан с останалия свят само чрез тесния Босфор. Това означава, че топлината се задържа, а водообменът е бавен. Добавете към това увеличаващите се летни жеги, по-малкото облачност и по-слабите ветрове — и получаваме идеална рецепта за ускорено затопляне.

Според данни от сателита Copernicus Sentinel-3, средната морска температура край българското крайбрежие през юли 2025 г. е била с 1.8°C по-висока от средната за последните 20 години.

Как това влияе на климата по бреговете?

Затоплянето на морето не остава над водата. То променя и въздушните потоци над региона.
По-топлото море изпарява повече влага, което води до по-силни летни бури и по-интензивни валежи по крайбрежието. Зимите, от друга страна, стават по-меки, а броят на дните с морска мъгла се увеличава. „Черно море започва да диктува времето над Източна България,“ казват синоптици от НИМХ.

Екосистемата под натиск

Затоплянето води до спад на кислорода във водата и промяна в морските течения. Това застрашава традиционните видове риба, включително сафрида, калкана и хамсията. Те отстъпват място на по-топлолюбиви средиземноморски видове, които постепенно навлизат на север. Биоразнообразието се измества, а заедно с него — и поминъкът на рибарите.

„За първи път наблюдаваме популации на риби, типични за Егейско море, близо до Варна,“ обяснява морският биолог д-р Николай Христов. Освен това, цъфтежите на планктон – особено токсичните видове – зачестяват, което променя качеството на водата и застрашава туризма.

Вълновият ефект върху Балканите

Повишената температура на морето влияе и върху атмосферните процеси. По-топлото Черно море служи като енергиен източник за средиземноморските циклони, които често преминават през Балканите. Това означава повече нестабилност, повече бури и потенциал за локални наводнения.

Дългосрочно – рискът не е само климатичен, а и икономически...

По-високата температура ускорява ерозията на бреговете, повишава солеността и променя морските течения. Тези процеси вече се наблюдават край Каварна, Балчик и Бургас, където бреговите линии губят по няколко метра годишно.

Науката зад тревогата

Учени от Института по океанология – БАН отчитат, че в слоевете под 50 метра температурата също расте, макар и по-бавно. Това означава, че затоплянето прониква в дълбочина — процес, който може да промени циркулацията на водата и химическия ѝ баланс. А ако затоплянето продължи, в следващите десетилетия може да настъпи „аноксия“ — липса на кислород в долните пластове, което ще доведе до масова смърт на морски организми.