Доц. д-р арх. Станчо Веков: Индустриалната зона и пристанището са безценни за развитието на Варна

Доц. д-р арх. Станчо Веков, преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър“, гостува в сутрешния блок на тв „Черно море“. Той говори за авторската изложба в Дома на архитекта, която включва плакати за 53 експозиции, показвани в продължение на 18 г. Броят на представените автори надхвърля 185, между които, освен български, има и чуждестранни автори от Германия, Испания, Македония, Русия, Перу и Украйна.

Архитектът засегна и проблеми за бъдещето развитие на Варна.

„За съжаление от 10 г. моят глас, а и на други колеги, не е в обсега на внимание. Няколко пъти съм казвал, че град като Варна с феномен като морския бряг трябва да е космополитен, отворен към морето. Исторически е поставена пречка – индустриалната зона и пристанището са в най-привлекателната и удобна за варненци част на града. Но практиката в света с градове като Барселона, Лондон, Билбао доказва, че подобни зони са безценни от гледна точка на усвояване. Неслучайно на тези места се разполагат нови обекти, символни за мястото – оперни и театрални сгради, концертни палати. Хамбург даде ярък пример в това отношение как в склад от 60-те години от тухла може да се помести филхармония. Сегашният център на Варна е изчерпал възможностите си и развитието е свързано именно тези зони. Смисълът на усвояването на новите територии е да се работи 20 – 50 г. напред, защото архитектурата е вечното изкуство“, коментира арх. Веков.

„Наред с чудесните примери по много сгради, реализирани във Варна и в курортите, не мога да не спомена и още един проблем – в последните години в някои нови обекти неусетно се прокрадват ретро-елементи, които често граничат с т.нар. „кич“. Те имат голямо въздействие върху града, особено в центъра на града. А всяка епоха има свой стил и е необходимо да съществува естествено развитие. Архитектурата отразява духа на времето, технологията и при съвременните възможности (ХХІ век сме!) да се прибягва до елементи от преди 200 г. и повече е неуместно. Така архитектурата гуми идентичност, темпоралност“, посочи архитектът.

Той не скри, че голяма част от архитектурното наследство на града е застрашено.

„Последните 2 г. общината предприе конкретни мерки за сградите, регистрирани като паметници на културата, и са с рушащи фасади, да бъдат възстановени. Това става с покани до собствениците. За съжаление по-голяма част от най-застрашените обекти са оставени на произвола на времето. Бившата банка „София“, която е с орнаменти от великия варненски творец Кирил Шиваров още се руши. А сградата е представител на архитектурата и скулптурата. Затова мерките трябва да са още по-сериозни, да са според обема и ценността на обектите“, убеден е арх. Веков.

Иван Барбов

Борис Проданов

Пълното интервю: "Щрихи от утрото" (11.04.2018) - Кой е човекът съживил Дома на архитекта във Варна?