Въведение Богородично е - Ден на християнското семейство

Снимка ЕЛИ МАРИНОВА

Датата е 21 ноември. Църквата ще припомни Деня на християнското семейство. Медиите ще дадат гласност на няколко събития. Ще повторим историята на Светата Дева Мария и родителите й. Ще си поговорим малко за това колко важно нещо е семейството. И толкова. До следващия 21 ноември. 

Накратко за празника

Почитат се родителите на Дева Мария – Йоаким и Анна. Те я въвеждат на тригодишна възраст в йерусалимския храм, където тя живее в рамките на около 12 години и се подготвя за великото служение, за което е избрана, а именно да стане майка на Спасителя, на богочовека Господ Иисус Христос.

ПО-СТАРА ВЕРСИЯ НА ИКОНАТА на Светата Дева Мария.

Празникът е известен още като Въвеждане на Пресвета Богородица в храма, а също и Въведение Богородично. Това е един от най-големите християнски празници, заедно с Успение, Благовещение и Рождество Богородично. Почитан е и от католицизма, и от източното православие. Принадлежи към числото на дванадесетте велики празника. Според православната традиция Въведение Богородично слага началото на Коледните пости и се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово. 

 И ДНЕС ИМА СЕМЕЙСТВА, КОИТО ПАЗЯТ ТРАДИЦИИТЕ и по големите празници се събират заедно край трапезата.
 

Семейното ходене на църква на този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на бога, се предполага, че те ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.

ИКОНАТА "ВЪВЕДЕНИЕ НА БОЖИЯТА МАЙКА" ПРЕДСТАВЯ тригодишната св. Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма.

В българските традиции празникът се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома. 

В СТАРОТО БЪЛГАРСКО СЕМЕЙСТВО е заложено уважение към стария мъдър човек.

Семейството днес

Църквата ни внушава желанието да водим децата си в храма Божи от млади години и да ги учим на молитва и слушане на Светото писание, за да могат и те да растат в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на добрите дела и благочестивите помисли.

А дали всичко, казано дотук, не звучи някак си отвлечено, исторически прегледно, но ретро и неприложимо днес?

Денят пак е 21 ноември, но годината  2018-а. Много семейства и днес са запазили топлината, уюта и традициите си. Има светещи прозорци, през които се вижда светлина – всички са заедно край трапезата, татко чете приказка за „Лека нощ“, мама завива и целува челцето за сладки сънища. Смартфон се купува някъде към тийнейджърските години, а телевизия почти не се гледа. 

Мнозина обаче изгубиха усещане за морал, чистота и човечност. До голяма степен ролята на семейството като основна градивна клетка е срината. Под стрехите на много домове се срутиха основни социални, морални и семейни ценности. А нови няма. Защото освен свобода на словото американският модел, който нахлу през отворените двери на Берлинската стена, донесе и срив в човещината, бездушие, отчуждена егоцентрична рационалност. Лесно се развеждаме, бързо губим търпение, "аз и мое" са ни основополагащи. Изгубиха се типичните мъжка и женска роля. Думата  морал стана ретро. Сексът преди брака - естествен. Ролята на жената като майка и стопанка на дома се замести от съвременната роля на амазонката кариеристка. Децата се възпитават от смартфон, телевизия, интернет и от улицата.  Мъжът също загуби ролята си като глава на много семейства. А и как да бъде, ако е имал майка "амазонка", която го е моделирала психически. Религията се отдалечи от бита на хората. Мнозинството нашенци свързват Църквата с физическата проекция на сграда, в която палим свещи на Коледа и Великден.

Един ден, когато остареем, подаръците няма да ни радват, храната ще загуби вкуса си, няма да има значение с какво сме облечени и с колко пари разполагаме. Тогава единственото нещо, което ще ни носи радост, е семейството, което имаме.

Да се помолим днес повечето домове да поддържат огнищата си топли! Да запалим по една свещица за семейството! 

Честит празник!

ЕЛИ МАРИНОВА