Глобалното затопляне у нас - суша и последващи наводнения

Глобалното затопляне ще доведе до повече суша и наводнения в България, обяви климатологът доц. Любов Трифонова в интервю за "24 часа".

"Въпреки общите тенденции не може да се очаква еднаква промяна навсякъде. Климатичните изменения не са свързани само с повишаване на температурите, но също с по-сурови зими, по-чести бури, поройни наводнения и още редица екстремни явления", уточни експертът.

Доц. Трифонова уточни, че от началото на 80-те години на ХХ век се наблюдава тенденция към затопляне, а средната годишна температура на въздуха за непланинската част от страната е нараснала с около 0,9 градуса спрямо нормата за 1961 - 1990 г.

"От средата на 90-те години зачестяват бедствията заради мощни бури. Особено през 2014 г. интензивните дъждове, гръмотевичните бури и силните градушки причиниха сериозни щети в много райони на страната. Това е и най-валежната година през целия период след 1988 г., със средногодишна сума на валежа 1013 литра на квадратен метър", уточни климатологът.

Тя допълни, че горещите вълни през лятото също нарастват значимо от края на 80-те години, а в Югозападна България се наблюдават почти ежегодно.

"Сегашната средна глобална температура е с 0,85 °C по-висока, отколкото е била през XIX век. Всяко от последните три десетилетия е било по-топло от предишното", посочи Любов Трифонова и уточни, че според последните данни на СМО месец юли 2019 г. е може би най-горещият месец в историята, откакто се правят метеорологични наблюдения.

Що се отнася до жегите у нас, до момента температурният рекорд в Садово от 45,2 градуса не е надминат, но от 1987 г. до 2018 г. има 9 години с общо 176 случая на максимални температури над 42 °C, от тях 15 случая са през 1987 г., 64 – през 2000 г. и 76 – през 2007 г.

По думите на климатолога при най-песимистичния сценарий до 2100 г. повишаването на средната годишна температура може да надхвърли 4 °C. Прогнозира се намаляване на валежите с около 5 - 10% до 2050 г. и 15 - 20% (при песимистичен сценарии – до 40 - 50%) до 2100 г. Не се очаква съществена промяна на валежите през студеното полугодие, но намаляването на летните валежи ще доведе до по-малко валежи през годината като цяло.

Експертът е категоричен, че продължителните и чести горещи вълни и суши ще причиняват още повече вреди на здравето на хората, на екосистемите и селското стопанство.

"Нарастването броя на дните с обилни валежи ще увеличи риска от наводнения. Нови климатични изследвания и прогнози посочват, че за средните географски ширини в северното полукълбо дори при ограничаване на покачването на температурите до 2 °С вероятността за продължителни горещи вълни и последователни дни с проливни дъждове ще се увеличи в сравнение със сегашния период", завърши доц. Трифонова.

Dnes.bg