Само за родители!

Американски специалисти са създали наръчник за родители как да мотивират децата и тийнейджърите. Според тях, веднъж осъзнали, че детето е мотивирано да не прави нищо, ще разберете, че то всъщност влага много енергия в това „нищо”. Изтощава се да ви се противопоставя, да бяга от вас, да се оплаква. Когато говорите с подрастващи, които са незаитересовани това, което ще чуете е серия от грешни мисли: „Не мога, твърде трудно е, няма значение, не ми пука.” „Не ми пука” всъщност е тяхната вълшебна фраза за защита: премахва напрежението, като по този начин те контролират ситуацията. Фразата им дава възможности и спокойствие, когато се ядосват на позицията си в живота. Използва се като сънотворно или наркотик. „Не ми пука” им помага да се справят с гнева. Страх от провал? – Не ми пука. Трудно е да се направи? – Не ми пука. По този начин се отхвърля всичко.

Според Джеймс Леман, социален работник и един от авторите на проучването е трудно да накарате със сила детето да направи каквото и да е. Нека бъдем честни: „ Можете да дадете на коня вода, но не можете да го накарате да пие от нея”. Погледнато от тази позиция, децата не могат да бъдат накарани да пият, но могат да бъдат провокирани да ожаднеят.

Леман предлага 9 начина да достигнете до незайнтересованото дете или тийнейджър:

Погледнете как изглежда детето ви и какви неща могат да се използват като награда. Набележете какво харесва и обича в момента. Не му вярвайте - то ще каже, че не му пука за нищо. Наблюдавайте поведението му и действията, които извършва – ако гледа много телевизия, играе на компютъра, обича видео игри или чат, ще разберете какво харесва. Запитайте се: обича ли да ходи на кино? Обича ли риболова? Обича ли да се разхожда? Направете описание на нещата, които харесва и ги запишете на лист хартия (обикновенно препоръчвам на родителите да направят това заедно с децата, но не смятам, че е добра идея в този случай. Не питайте детето, което използва пасивно агресивното поведение, защото няма да ви каже. Запомнете, че отказът е неговия начин да контролира). По-късно може да го използвате като стимул.

Махнете любимите неща от стаята: Смятам, че незаинтересованите деца нямат нужда от любими неща в стаята. Погледнете така: тя е място, където могат да се оттеглят. Ако детето се укрива вътре, компютърът трябва да е в обитаваната зона, а ако иска да го използва, трябва да слезе при другите хора. Също така, не трябва да има телевизор или видео игри, а ако не иска да изпълнява, вземете и телефона.

Искам да стане ясно и да се разбере, че има разлика меду това да бъдеш мотивиран да не правиш нищо и да бъдеш напълно изолиран. Дете, което не обръща внимание на работата си или не иска да изпълнява домакинските си задължения е различно от това, да си депресиран. Ако то не иска да излиза от стаята си, няма значение какво ще му вземете и ако продължава да се изолира и затваря, трябва да приемете това насериозно и да потърсите професионална помощ.

Уверете се, че всичко се получава за деня. Смятам, че трябва да държите немотивираното си дете отговорно. Проверете, че всичко е заслужено. Ежедневието им трябва да е ден за ден. То трябва да заслужи видео игрите всеки ден, а как ще го направи – като изпълнява домашните и домакинските си задължения. Трябва да спечели телефона си днес, а утре да трябва да го заслужи наново.

Проведете разговор в посока на това, какво иска детето. Когато времето е подходящо смятам, че трябва да се проведе диалог, какво би искало да има някой ден. Опитайте да провокирате различни идеи, за да го накарате да мисли как може да постигне това, което иска в живота. Седнете с детето и кажете: „Каква кола искаш да имаш? Харесваш ли джиповете?” Опитайте се да го провокирате към това, което харесва, защото по-късно може да кажете: „Виж, загрижена съм за теб и искам да имаш този джип, но няма да го получиш, като не си пишеш домашните.”

Като родител бих говорил така на детето си, още преди да навлезе в пубертета. Можете да кажете неща като: „Сам помисли, един ден ще си имаш собствено жилище. Какво искаш да бъде?” Това са неща, които можете да използвате, за да мотивирате подрастващите, защото това е истинско за тях: те искат апартамент, искат да имат гадже, да карат кола. Така че проведете разговор как могат да ги получат. Не забравяйте – не провеждайте лекция, когато искате да правят нещо. Вместо това ги накарайте да видят, че изпълнението на техните отговорности е в техен интерес, защото се базира на живота, които искат да имат.

Не викайте, не спорете или молете. Според мен ако крещите, само ще покажете, че сте фрустриран, а това позволява на детето да ви контролира. Ето я и истината: когато хората започнат да викат, това означава, че нямат решения. С деца, които не изпълняват смятам, че трябва да си спокоен. Убеждаването или молбите, опитите да накарате детето да говори за това как се чувства не е най-добрата стратегия, когато то използва прикриването като начин в отношенията.

Според мен, опитате почти всичко в разумни граници от 5 минути. Така, че да можете да уговаряте, оспорвате, питате за чувствата му. Добре е да кажете: „ Има ли нещо нередно?”, но бъдете сигурен, че няма да получите отговор.

„Има значение за мен.” Смятам, че родителите трябва да бъдат много наясно и да казват на децата, че това, което правят има значение за тях. Може да споделите: „ това има значение за мен. Грижа ме е за теб и искам да си добре. Не мога да те накарам да го направиш и няма да те пришпорвам, но има значение за мен и те обичам.”Между другото, когато казвам на родителите да персонализират чрез „това има значение за мен” не означава, че трябва да го приемат лично. Приемайки нещо лично означава, че  поведението на детето е отнесено лично към вас. Това не е така. В действителност, това е цялостна стратегия да се справяте със стреса на живота. Концепцията „Има значение за мен” помага, защото отношенията могат да се мотивират, но детето е отделна от вас личност. Реакциите му не са насочени само към вас. Просто трябва да се създаде сценарий и изостри вероятността да прави това, което иска. Но не го приемате лично, ако понякога го предизвикате.

Спрете да изпълнявате задачите вместо детето. „Пручаване да помагаш” е когато хората знаят, че ако не изпълнят нещо, има кой да го свърши вместо тях. Това е много негативен модел. Когато децата и тийнейджърите използват тези възможности, те не се научават на независимост. Всъщност, при семействата, където се наблюдава това ще откриете, че децата са били зависими много преди това. Може би трябва да правят нещата по определен начин и да имат право на избор. В крайна сметка са се отказали и предали.

Независимо от това, дали детето има нагласа за помагане, като родител е важно да прекратите изпълняването на неговите задължения. Не пишете домашното му – нека той го направи. Може да се помогне, ако е наложително, но не поемайте неговите задачи. Вярвам, че едно от важните неща за подрастващите е да се научат на независимост и ако се натовари с отговорности, се постига това.

Научете се как да бъдете треньор. Нека си го кажем направо: често треньорите дават най-много на децата. Тяхната работа е да развият уменията им. Така, че те научават по-нещо за всяко дете. Добрият треньор няма да каже: Ти си страхотен, ти си най-добрият, ти си звездата!” Вместо това ще накара атлетите да гледат напред, като изкарва на преден план техните специфични умения: „ Добър кош, Джон. Позиционира ръцете си по-добре от преди. Продължавай.” Смятам, че родителите трябва да научат повече от „Треньорския” стил на възпитание. Винаги карайте детето да гледа напред. Акцентирайки върху прогреса вместо върху това колко е добро, когато не е положило особено усилия. Децата виждат лицемерието и лъжливите ласкателства също като възрастни и обикновенно това има негативни последици.

Поставете крайни срокове и използвайте модел. Кажете на детето ясно, когато има домашно или задача, кога да е готово. Смятам, че е важно тези деца да имат разписание и структура, по която да се движат. „Свърши домакинската работа от 15:00 до 16:00 часа, а след това ще имаш свободно време до вечеря и можеш да правиш каквото искаш.” Има и друг начин за мотивиране на детето, като се каже: „Свърши тази работа за X време и ще отидем при братовчед ти в събота” или „ Ще те заведа на състезание с лодки този уикенд.” Запомнете, че не всичко, което детето харесва струва пари, така че запишете тези активи.

Смятам, че е важно за родителите да осъзнаят, че тази незаинтересованост на детето му дава контрол и сила, защото не се налага да се тревожи за страха от провал или да се сблъсква с отговорности. Не се налага да се състезава с другите деца, не трябва да оправдава очакванията на другите. Всъщност, голяма част от времето му е свързана с оправляване на очакванията на другите. Това е така, защото веднъж започнал да се справя, хората повишават критериите. Децата усещат това доста добре и не разполагат с особена защита. Така че често ще видите как при покачване на очакванията на хората към децата, те се провалят.

За мен не е важно кой е виновен, а кой ще поеме отговорността. Детето с такова поведение е мотивирано да прави по-малко или нищо, защото му е дадена възможност да контролира, а в същото време избягва стреса от поемане на отговорност. Вашата задача, като родител, е да му помогнете, като треньор, да се срещне с тези отговорности въпреки страха, гнева и апатията.
 

Използвана литература: http://www.empoweringparents.com/Motivating-Underachievers-The-Truth-about-Unmotivated-Kids.php?&key=Laziness-And-Motivation#