Царицата на плажа

Макар във Варна да е имало туристи още след Освобождението, градът е  обявен официално за курорт на 10 юни 1921 г., от тричленна общинска комисия. Този акт се потвърждава няколко години по-късно и от царски указ, а през 1925 г. започва строителството и на модерни морски бани. В началото на ХХ век ходенето на плаж е било необичайно занимание за жителите на морския град. Слънчевите бани не само, че не са били модерни, но се считало, че жената е красива, ако кожата й е прозрачно бяла. На туристите се гледало, като на източник на доходи, а много граждани се възмущавали от морала на плажуващите и неудобствата и проблемите, които създават. Още повече, че в началото на 30-те години увеличеният брой летовници довел и до "прииждането на множество проститутки, пияници, просяци и безделници", както свидетелстват статии във вестниците от онова време. 

Но почти всички автори на дописки във вестниците са единодушни, че приходите от курортистите няма как да бъдат пренебрегнати, още повече, че след построяването и на минерална баня, желаещите да почиват във Варна чувствително се увеличават. От 12 хиляди в годината на откриването на курорта, две години по-късно те са 40 хиляди. Варненци също разбират, че слънцето и морската вода са полезни и плажната ивица се превръща в атрактивно място и за гражданите на морския град.

Разбира се моралът на плажа продължавал да бъде строг, а стражарят, стегнат въпреки жегата в униформеното си облекло, следял стриктно мъжете и жените да не се смесват. Едва през 1928 г. достъпът на дамите до мъжкото отделение бил разрешен, докато за мъжете достъпът до женският плаж бил "табу" чак до 1932 г.

1932 г. се оказва изключително преломна по отношение на излизането на града ни от ролята на провинциално “летовище”

и превръщането на Варна в черноморски курорт, достоен за богати гости от западните държави.

На 21 март 1932г. от общинските съветници за кмет е избран Асен Брусев. Той е юрист и виден общественик, решен да продължи политиката на предшествениците си за по-нататъшното благоустройство на Варна, подобряване на санитарното дело и превръщането на града в европейски морски курорт. Общинският съвет единодушно приема концесионния начин за постройка на хотел и други сгради във Варна. Продължава се електрификацията на крайните квартали, каптирането на нови води, направата на чешми в различни райони, ремонта на градските резервоари.

Кметът Асен Брусев продължава и завършва на 5 юни 1932г. започнатия преди повече от двадесет години градеж на театралната сграда във Варна. А с цел да се привлекат повече летовници и Варна да стане един от най-широко отворените прозорци на страната към света, по инициатива на Лигата за курорта Варна и други стопански учреждения и със съдействието на Варненската община, от лятото на 1932г. ежегодно се организира промишлена изложба в града. По този начин се демонстрират постиженията на българските занаяти, индустрия и селско стопанство.

Но далеч по-интересно е, че през лятото на същата тази 1932 година Общината започва да организира поредица от тържества в Морската градина, Казиното и Морските бани.

Едно от тези грандиозни за времето си събития е първият в България конкурс за морски красавици – “Царица на плажа”

Събитието се провежда през месец август и е подобаващо отразен в нашата и чуждата преса, както и порядъчно критикуван от консервативните варненски матрони, които смятат, че подобно събитие ще се отрази твърде негативно на морала на младежите.

Въпреки всичко спектакълът е достоен да бъде повторен и днес. За сценарист и режисьор е поканен от Виена импресариото Зигмунд Рознер. Рознер е известен в цяла Европа с организацията на подобни “позорища”.

Импресариото се подпомага от комитет, който отговаря за техническото организиране на спектакъла, начело с помощник-кмета Герчо Герчев.

Герчев, който по-късно се отказва от длъжността си на помощник-кмет и става управител на кафене “Астория”, е човек с европейско възпитание, широка култура и мащабно мислене. Успява да уговори в залива да застане на котва параход, който с прожектори да осветява брега, и спазарява аероплан, да кръжи в небето над събитието.

Всъщност спектакълът е поредица от събития на няколко сцени в Морската градина.  Участва хор с над двеста изпълнители на народни песни, различни артистични номера, “живи картини”, а самият конкурс за “Царица на плажа” е предшестван от конкурси за най-хубав бански костюм и най-оригинална пижама. Разбира се не липсват и фойерверки, каквито до този момент във Варна не са правени. А Димитър Младенов, собственик на сладкарница "Париж" е предоставил специална торта за празника.

Огромно количество зрители от сутринта заема места на плажа в очакване на 15-те красавици от България, Румъния, Австрия, Чехословакия и Унгария, записани да участват в конкурса. Всеки зретел се бори за по-добро място, от което да наблюдава конкурса, а най-изобретателните са се уредили да го наблюдават от лодки в морето.

Красавиците дефилират на фона на триумфалния марш от "Аида", по специален мост над вълните, а журито, в което влизат съпругите на американския, полския и румънския пълномощен министър, както и жената на френския консул във Варна, ги наблюдава от кулата на кея.

Комисията решава - дайсетгодишната еврейка от Цариград, Берта Бенбасат е първата Царица на варненския плаж.

На второ място се класира софиянката Виржиния Тошкова, на трето - рускинята Нина Беер. Царицата получава корона - венец от лозови листа и сгъваемо столче за плажа.

Явно става традиция титлата да се печели от чужденки, защото през следващата, 1933 година германката г-ца Фьорстер е избрана за “Царица на плажа”.

Грандиозното представление впечатлява и най-отявлените противници на плажните забавления и конкурсът продължава да се провежда до 1939 година.

Първият конкурс за морска красавица се случва едва 26 години след провеждането на първия конкурс за красота в България,

На 5-ти октомври 1906 година, във Военния клуб на столицата се избира „Хубавица на София”. Титлата печели дъщерята на покойния вече премиер Петко Каравелов и бъдещата изгора на Пейо Яворов - Лора Каравелова. След първото издание на “Хубавицата” обаче, така и не следва второ.

Еедва 22 години по-късно, през 1928 година се избира първата „Мис София”. Това е Вера Костова. Почти веднага след това тя заминава заедно с годеника си за САЩ. Именно там се запознава с американския писател Сидни Шелдън, който посвещава на двамата книгата си „Кой се страхува от мрака”. Как се стига до това странно приятелство? По стечение на обстоятелствата Вера през 1989 година става тъща на Шелдън, който се оженва за нейната дъщеря Александра.

Първата "Мис България" пък се избира в далечната 1929 година. Победителка е Люба Йоцова Веселинова. Тя успешно защитава честта на страната ни в Париж, където е избрана за една от подгласничките на унгарката Ержибет Шимон, която се окичва с титлата „Мис Европа”.

През 1929 година се провежда и още един конкурс - “Красавица на Софийска област”. Титлата се печели от съименничка на Люба Йоцова. Това е Люба Василева, внучка на опълченец от Етрополе. Надпреварата е организирана от вестник "Утро", а конкурентки са й над 80 девойки от всички райони на Западна България. Две години по-късно в Париж Люба Василева е избрана за “Мис Монпарнас”, като короната й е връчена лично от известната певица Жозефина Бекер.

МАРИЦА ГЪРДЕВА