Непознатата история: Местното самоуправление и управлението на Варна

След Освобождението в  административно отношение територията на българската държава е била разделена на окръзи, околии и общини. След премахването на губерниите била възприета системата на тристепенното административно деление. Според Закона за административното деление на княжеството от 1880 г. броят на окръзите бил намален от 31 на 21, а със закон от 1882 г. бил сведен на 15. Броят им продължил да намалява и след това.

Начело на окръга бил поставен окръжен управител, който имал голяма власт и бил законният представител на държавата относно имуществата й в окръга . Той е можел да се свързва пряко с всички министри, също така е бил шеф на полицейските власти в окръга и на околийския началник. Местното управление изисквало и конституирането на общинските власти – общински съвет и общинска управа (кмет, помощник-кмет, кметски наместник), които да се излъчат чрез преки избори непосредствено от населението или косвено от представителния орган - например общински съвет. 

През август 1879 г.  княз Ал. Батенберг утвърждава създадените  от правителството „Привременни правила за общинското градско и селско управление“. Според тези правила жителите на всяко населено място образуват една община. Общинските съвети се състоят от седем до двадесет и един души в зависимост от броя на населението в общините. 

В общинските избори участват само мъже, 

български граждани, навършили 21-годишна възраст, които са постоянни жители или са живеели най-малко една година преди изборите в населеното място, ползващи се с граждански и политически права. Те пряко избират членовете на общинския съвет.

За кметове се назначават български граждани, навършили 30 г., които притежават недвижими имущества или плащат годишен данък, различен по размер в градовете и селата, и са книжовни (грамотни). 

Кметовете и помощник-кметовете на всички градове с население повече от 3000 жители се назначават от княза измежду избраните общински съветници. В по-малките градове кметовете се назначават от губернатора и се одобряват от министъра на вътрешните работи. Не могат да се назначават за кметове и помощник-кметове духовниците от различните вероизповедания, държавните и общинските чиновници, откупчиците на общинските приходи, предприемачите на общинските сгради и постройки, както и военните. Предвижда се кметовете да имат полицейски и съдебни правомощия, които следва да се определят с княжески указ.

Дадените от закона правомощия на кметовете като управителни органи по места ги поставя над общинските съвети, избирани пряко от населението. Отклонение от Привременните правила има в начина, по който се конституират органите на общинското самоуправление. Това става чрез въвеждането на двустепенна избирателна система. Предвидените цензове ограничават чувствително активното и пасивното избирателно право. 

Всички заповеди на общинския кмет можели да бъдат отменени от централната власт

Най-важното правомощие на общинския съвет било да състави бюджета на общината, който също се ограничавал от централната власт. Тя имала право да не го утвърди, евентуално да го върне за ново разглеждане на общинския съвет. 

Особено тежко е било вмешателството на централната власт в самоуправлението на общините чрез предоставеното й право да разпуска общинските съвети, макар че това право според законите за градските общини и за селските било осъществявано чрез окръжната постоянна комисия, а не чрез княжески указ или чрез министъра на вътрешните работи, както било предвидено в Закона за общините и за градското управление. Ползвайки се от това право, до разпускане на неудобните, опозиционно настроени общински съвети прибягвали почти всички правителства.

Сформирането на администрацията във Варна

През 1878 г. новоназначеният варненски губернатор, "действительный статский советник" Баумгартен се заема със сформирането на българската администрация в града. Той пристига във Варна на 5 октомври, така че изграждането на българските институции и администрация във Варна става през последното тримесечие на 1878 г. Преди заминаването си неговият предшественик ген.-м-р Кишелски прикрепя към окръжния началник капитан Владимир Данилович Рончевски с цел обучение и без заплата тричленна комисия: Величко Домукчиоглу – председател, и членове Петър Попович и Сава Доброплодни. Освен това ген.-м-р Кишелски оставя за приемника си писмо, с което препоръчва Сава Доброплодни за евентуално назначение в администрацията. Поради своята малочисленост варненските българи имат сериозни затруднения в изборните органи и в учебното дело. В първия случай не могат да съберат достатъчно гласове, а във втория - пари. 

На 17 октомври 1878 г. губернаторът получава секретен циркуляр N 11/3.Х.1878, с който се изисква от него да изпрати списък на българи, които биха могли да заемат длъжността окръжен началник. Месец след получаването му, на 18 ноември 1878 г., Баумгартен отговаря, че "българите във Варненска губерния съставляват незначителна част от населението и повечето са с посредствено образование", поради което не предлага никого. 

Едва на 23 октомври 1878 г. Баумгартен въвежда гражданско управление и назначава временни Градски съвет, Окръжен управителен съвет и Окръжен съдебен съвет. Градският съвет е в състав: Петър А. Попов – председател, и членове: Янаки Буюклуоглу, Мехмед Ефенди, Ованес Апелян, касиер Моско Петров и писар Андрей Илиев.

 
За първи председател на Варненския градски съвет (кмет на Варна) е назначен Петър Попов

ПЕТЪР ПОПОВ, първият кмет на Варна.

Той е роден на 18 февруари 1832 г. в разградското село Ново село. Учи право в Русия. Изявява се като търговец в Цариград. Там през 1862 г. основава първото българско параходно дружество „Провидение“. Дружество „Провидение“ е османско предприятие за морски транспорт със седалище в Константинопол. Дружеството набира акционери главно сред българите в Константинопол и Североизточна България. Сочено е за първото българско мореплавателно предприятие и първото българско акционерно дружество изобщо. Дружеството купува кораба „Азис“, който с предимно британски екипаж извършва плавания в Западното Черноморие. През 1865 г. дружеството фалира.

Петър Попов се мести във Варна и известно време е младши чиновник за особени поръчения към губернската канцелария. Първият кмет на Варна седи на този пост само един месец - от 23 октомври до 28 ноември 1878 г. 

На 24 ноември 1878 г. председател на Варненския градски съвет (по това време все още няма длъжност кмет) става Велико Христов 

ВЕЛИКО ХРИСТОВ ЗАПОЧВА ДЕЙНОСТИ по превръщането на Варна от ориенталски в уреден европейски град.

Той е търговец, роден през 1828 г. в еленското село Недялковци. Семейството му се мести в Разград по-късно, където той започва да се занимава с търговия. От 1868 г. се установява във Варна, където си открива търговска кантора. По-късно прави това и в Цариград. След Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е назначен за председател на Варненския съдебен съвет. 

По време на неговия мандат улиците на Варна започват да се застилат с калдъръм, създава се първата пожарна команда и други. Велико Христов назначава първия инженер, на когото се възлага изработването на "основен план" на Варна. Поставят се 200 фенера на по-централните места, назначава се първия градски лекар с оглед подобряване на санитарния надзор, определя се място за градско сметище, издава се заповед за метене на улиците. С името на Велико Христов се свързва и уреждането на пощата. Той съдейства за отпускането на средства за училищното настоятелство. Въвеждат се правила за търговията в града и за определяне цените на хранителните стоки от първа необходимост. На определени места се създават пазари за сключване на сделките с цел ликвидиране на спекулата. Велико Христов е личност, възприемана и уважавана еднакво добре от всички националности в града. 

На 29 ноември 1879 г. мандатът му свършва. През 1881 г. основава първата българска търговска къща в Лондон. Сред основателите е на Българското търговско параходно дружество. Умира през 1902 г.

Забележително е, че от Освобождението до днес само шестима от кметовете на града ни са родом от Варна. И само един, Киро Меразчиев, управлявал града по-малко от месец в началото на 1888 г., е бил човек без професия и стабилни доходи. 

„Непозната история“ за краткото кметуване на Меразчиев, както и още любопитни факти за кметовете на Варна ще научите следващия вторник от вестник „Черно море“.

Следва продължение...

Марица Гърдева