Непознатата история: Разхубавяването на летовна Варна

На 7 април 1928 г. във фоайето на новия Варненски общински театър се провежда общоградско събрание за създаване на Инициативно сдружение, чрез което заинтересованото гражданство трябвало „да даде моралната и материалната си подкрепа за едно мощно и планомерно развитие на града ни, като летовен център“.

Според публикуван в бр. 167 от 9 април 1928 г. във „Варненски общински вестник“ материал, в който обстойно са описани дебатите по време на събранието, на него присъствали представители на повечето съществуващи граждански обединения (дружества и сдружения) в града, а именно: „на архитектурното дружество, питиепродавниците, тенис клуба, кафеджийското сдружение, туристическото дружество „Орлови гнезда“, файтонджийското сдружение, млекарското сдружение, съюза на моряците, „Варненска окръжна спортна област“, шофьорското дружество, хотелиерското сдружение, дружество „Юнак“, инженерното дружество, българското туристическо дружество, дружеството на наемодателите, бръснаро фризьорското сдружение, обущарското сдружение, дружеството на митническите и железничарските посредници, лекарското дружество, дружеството на журналистите и пр.“.

Прави впечатление, че повечето сдружения и неформални обединения по онова време са били на професионален принцип или във връзка с интересите на членуващите в тях към спорта и туризма, което предполага, че на въпросното събрание са присъствали едни от най-видните в своята област граждани на града. 

Всички тези хора били обединени от идеята за създаване на организация, наречена

 “Летовна Варна”,

която да се грижи за развитието на града в стопанско отношение, „та да могат гражданите на Варна да преживяват един по-сносен човешки живот“ и още „да приобщи българина към морето, да му вдъхне любов към него, да му открие облагите, които то ще му даде и чрез всичко това да му даде възможност да влезе в по-близък контакт с други народи“.

През 1928 г. населението на Варна наброявало около 65 000 души, а през летните месеци то нараствало почти двойно. В икономическо отношение Варна все още не била преодоляла последствията от тежката следвоенна криза. Този проблем бил и първият, поставен по време на общоградското събрание от докладчика Александър Манолов: „Варна се намира под ударите на общата криза, която лиши народите от техните спестявания, благодарение на големите изтощителни войни.

Главната причина за кризата е европейската криза, която естествено не може да не се отрази и върху нашия град. Но независимо от това ние имаме и своя специфична криза. Последната се отрази най-много в следствие поскъпване на специфични артикули, които се произвеждаха от местната индустрия“. (През 1928 г. в България е приет нов Закон за насърчаване на местната индустрия. Той предвижда: безмитен внос на непроизвеждани в България машини и съоръжения, безплатно отпускане на държавни и общински земи за строеж на фабрики, намаление с 25 до 30% от тарифите на БДЖ, освобождаване от някои данъци и такси и др. Целта на този  закон била да поощрява главно дребната индустрия и да спре поскъпването на стоките.)

Ал. Манолов прави сериозен анализ на икономическата и политическата ситуация в България и Европа и предлага няколко спешни мерки за решаване на проблемите: „Една от задачите на Варна трябва да бъде да привлече целия трафик от северна България, главно от Дунавската равнина към морето. За съжаление 65 хиляди тона се свалят от България на дунавския бряг за да отидат за един чужд град. (Става въпрос за репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор. Репарациите са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която, от своя страна, ги преразпределя между съюзниците.) Но за да привлечем този трафик нужно е да имаме силози, хамбари, където да се пречистват храните и така да отидат на външния пазар“.

Второто предложение на г-н Манолов е свързано с привличане на 

трафика от Централна Европа да преминава през Варна: 

„Това е не само възможно, но и много лесно осъществимо, стига да има добро желание от страна на тия, които ще решават въпроса.“

Най-полезния ход за привличане на европейския трафик на стоки през Варна присъстващите виждат в създаването на свободна зона. В случая става въпрос за създаването на свободна безмитна зона. Тази безмитна зона трябвало да стимулира международната търговия, като стоките да се претоварват или преработват без митнически контрол и не бивало да се свързва с внос на стоки. Такива свободни зони имало във всички по-големи пристанища в Европа. Заключението от дебатите е, че въпреки кризата Варна в индустриално отношение се развива добре. „Ние имаме индустриални предприятия, които правят чест на България“, споделят присъстващите и повдигат въпроса за създаването на „Източен мострен панаир“. „Варна се развива като курорт много бързо. - казва в словото си докладчикът Ал. Манолов. – Лятно време тук идват хиляди чужденци, търговци, които биха се заинтересували от нашето производство, ако имаме такъв панаир.“

По подобие на западните държави, които имали по онова време „летовни централи“, инициативните граждани решават да създадат организация, която да работи за привличането на повече летовници и за „разхубавяването на летовна Варна“. „Варна има всички условия да стане модерен европейски курорт. Хубава природа, удобни бани, най-разнообразни развлечения и пр. Всичко това не може да не привлече чужденците. 

КУРОРТЪТ Св. Константин. 

Издигането на Варна като летовище зависи изключително от варненци 

Всички стопански съсловия трябва да се явят в помощ на общината за изграждане на летовна Варна.“

Зам.-кметът Нейков подкрепя инициативата и споделя от името на кмета Никола Попов, че: „Общината гледа с голяма надежда на тази инициатива на гражданството. Общината в своите усилия да издигне нашето летовище на подобающата висота, трябва да бъде подкрепена от съзнателното гражданство. Има много работи, които не са от компетентността на едно учреждение, на една общинска управа. Има подробности които трябва да бъдат под опеката на самото гражданство.“ 

В крайна сметка събранието избира един инициативен комитет, който да изработи план за действие. Този комитет подпомага усилията на общинската управа за развитието на Варна като индустриален и курортен център, а препоръките на гражданството не остават празни пожелания, защото още същата година общинската управа организира лозаро-винарска изложба с цел подпомагане на този поминък. Общинският съвет  гласува 5 000 000  лв. за построяването на нови морски бани - Северни и Южни. Започва строежът на казино в Морската градина, изгражда се нов фонтан със скулптурна композиция, открива се тенис клуб с игрище. Варненската община издава рекламно албумче и отделя за реклама 300 000 лв. годишно, защото, както отбелязва в едно свое изложение Никола Попов: "Курортите са търговия и искат своята реклама".

Марица Гърдева

Четете още Непознатата история: За градските, селските крави и контрола върху млякото във Варна