Бедствие на прага ни: Морето поглъща морския бряг, 60% от плажовете страдат от ерозия

Черно море буквално поглъща сушата, а ние дори не забелязваме колко бързо. Според Института по океанология към БАН, над 60% от българската брегова линия е засегната от ерозия. В някои участъци процесът вече е необратим — плажни ивици като тези край Шкорпиловци, Иракли и Камчия са се свили с десетки метри за последните 30 години. Причината не е само в климата — а и в човека, пишат от MeteoBalkans.

Морето се покачва

Глобалното затопляне доведе до ускорено топене на ледниците и термично разширение на водата. Нивото на Черно море се е повишило с около 12 сантиметра от 1980 г. насам, показват сателитните данни на Copernicus. Това означава, че при всяка буря вълните достигат все по-навътре, подкопавайки основите на дюните и сградите.

Човешките грешки

Една от най-големите причини за ускорената ерозия е масовото строителство по крайбрежието. Хотели, паркинги и пътища пречат на естественото движение на пясъка, а бетонните буни променят теченията. Резултатът е парадоксален — местата, които искаме да „укрепим“, се разрушават най-бързо.

Научно предупреждение

Изследване на Университета в Копенхаген сочи, че Черно море е сред петте най-уязвими морета в Европа по отношение на крайбрежна ерозия. До 2100 г. морето може да се покачи с още 40 до 80 см, което ще залее ниските зони на Дуранкулак, Бургаските езера и Поморие. Плажове като тези край Несебър и Лозенец могат да изчезнат напълно при комбинация от покачване и бурни вълни.

Бурите ускоряват процеса

Когато ветровете над Черно море се засилят, те създават дълги вълни, които изтеглят пясъка навътре. Вместо да се връща обратно, той се отлага на дъното — и брегът се отдръпва. След всяка по-сериозна буря плажовете губят по няколко метра. А през последните години тези бури стават все по-чести и агресивни.

Плажовете, които вече ги няма

Варна, Бяла, Балчик, Созопол, Обзор – в почти всички морски общини има участъци, където брегът е изчезнал напълно. В някои райони морето вече стига до асфалта. „Плажовете не изчезват изведнъж, а бавно – докато един ден просто няма къде да стъпиш,“ казва доц. Валентина Стоянова от БАН.

Крайбрежната ерозия е коварна, защото няма еднократен катаклизъм. Тя е ежедневие – малки промени, които не забелязваме, докато не стане твърде късно. И докато се радваме на нови алеи и заведения край морето, самото море ги чака... Морето винаги си връща своето. Природата има памет.
Когато отнемаме от нея, тя си го връща – не със земетресения, а с вълни. И може би, когато следващия път видим, че пясъкът е „изчезнал“, трябва да си спомним:

Морето никога не взема — то просто си връща.