Непознатата история: Облагородяването на Узун кум

Местността, в която днес е разположен курортът Златни пясъци, е била известна от дълбока древност. Има следи и от тракийска цивилизация. От тук е минавал и римски път, свързващ Константинопол с Томис (древно селище в Мизия, локализирано в територията на днешния град Кюстенджа в Румъния, на брега на Черно море). След Освобождението на Узун кум (преведено дълъг пясък) идвали предимно децата от околните села да къпят биволите. Възрастни хора от Осеново и Кичево са ми разказвали преди години, че като деца често минавали гъстата гора на Узун кум покатерени върху широките гърбове на животните, защото тази местност гъмжала от хиляди змии, някои от които отровни. Но изпитанието си заслужавало, защото после цял ден се плацикали в топлите морски води заедно с животните. Къпането на биволите в морска вода предпазвало добитъка от кожни паразити и било любимата задача на малчуганите.

През 1915 г. братята Херман и Карел Шкорпил за първи път споделят идеята за 

изграждане на морски санаториум и летни жилища в местността Узун кум 

Ето какво споделят те по този повод в реч, произнесена по повод двайсетгодишната дейност на Варненското археологическо дружество, 1901 - 1921 г., публикувана в периодичното издание „Известия на Народния музей – Варна“, бр.1 от 1 януари 1921 г.: 

„Узун кум (дълъг пясък) се намира в съседството на Аладжа (шарен) манастир, който е една от най-живописните местности във варненско. Манастирът се пази от Археологическото дружество от 1901 година насам, съгласно закона за старините. 

Узун кум е идеално място на нашия черноморски бряг за морски санаториуми и летни жилища. За да създаде дружеството средства за фонда за постройките на варненския музей и за други културни нужди на нашия черноморски край, помолихме Народното събрание да отстъпи това място на дружеството. С указ №35 от 13 април 1915 г., обнародван в Държавния вестник от 27 април, брой 92, Народното събрание отстъпва на варненската община (дружеството не представлявало юридическо лице – б.а.) за нуждите на Варненското Археологическо Дружество, на безсрочно ползуване държавната гора край Узун кум, която гора дружеството да култивира, украси и обърне на народен парк, като запази съществуващите в нея старини. В случай, че дружеството не употреби гората за целта, държавата във всяко време може да я отнеме и засвои.“

С акт от 7 юни 1915 г. гората в района е предоставена от финансовия началник на варненската община за нуждите на Археологическото дружество. Освен гората в местността Узун кум влизат и 160 дка морски пясък и 5 дка езерца. 

През 1915 г. от върховния медицински съвет в София е изпратена 12-членна комисия, която трябвало да направи оценка дали мястото е подходящо за построяването на детски санаториум. Комисията единодушно решила, че мястото е подходящо, но въпреки големите усилия на братя Шкорпил царица Елеонора реализирала този проект в местността около манастира Св. Константин.

Това обаче не спряло братята Шкорпил и те продължили упорито да отстояват идеята си Узун кум да стане курорт. През 1920 г. от Министерството на земеделието поискали отчет от дружеството какво е направено до момента по облагородяването на местността. Ето част от подробния отговор, който двамата братя изпращат до министрите на земеделието, просвещението, народното здраве и директора на Народния музей:

„Гората около манастиря (има се предвид Аладжа манастир – б.а.), изобилните кристални извори, широкият пясъчен плаж до морето, така нареченият „Узун кум“ (дълъг пясък), доброто изложение, запазено от северните ветрове, придават на мястото грамадна хигиенична стойност и го сочат като едничко за санаториум, в който ще бъде казана последната дума на морелечението.“

По нататък в изложението се описват извършените дейности по съхраняване на Аладжа манастир и други открити артефакти, поддръжка и облагородяване на гората в местността, както и за създадената комисия, която е съставила план за превръщането й в парк и курортен център. Изложението завършва с молба към трите министерства за съдействие за изпълнение на този план, защото:

„Местността е чудесна, хигиенична, добре изложена на слънце и запазена от северните ветрове. 

Плажът Узун кум е разкошна песъчлива местност от около два километра дълга

Дъното на морето тук е гладко. От гледна точка на медицината, тази местност е идеална за санаториуми. Едно заселване тук на една колония, би образувало най-хигиеничното заселище. Природата е наредила тази местност с великолепно морелечение, с богато слънчево лечение, с водно лечение (хидротерапията) поради изобилните и силни извори, и с въздушно лечение (аеротерапията), благодарение на близостта на морето и хубавата гора.

Жалко е такова богатство да стои така неизползвано и да става жертва на лакомията на съседните села. Трябва да се запази непокътнато това природно богатство, като при това би се използвало от населението за здравословни цели. Варна би имала своята лятна колония от вили, своята Чам курия като София и с това значението на града ни, като морски курорт би се увеличило“.

ПЛАЖЪТ, 1960 г.

Въпреки убедителните доводи, които изтъкват в изложението си братята Шкорпил, през януари 1921 г. в дружеството се получава писмо от финансовия инспектор със следното съдържание: „Съгласно телеграма от Министерство на земеделието и Държавните имоти, умолявате се, веднага да се явите в управлението ми и предадете с акт държавния имот „Узун кум“.

От дружеството отговорили: “Не можем да подпишем акта по следните две причини:

1)     Съгласно указа № 35, 1915 г. имотът е отстъпен на варненската община за нуждите на дружеството.

2)  Съгласно нашите обяснения, изпратени чрез Вас в Министерството, Дружеството си е изпълнило напълно задълженията, доколкото му беше възможно“.

През март същата година братята са поканени да се явят пред Окръжната постоянна комисия, за да дадат обяснение за изпълнението на задълженията на дружеството, а по-късно през същата година лично министрите на държавните имоти и просвещението пристигат във Варна, за да посетят Аладжа манастир и Узун кум. 

През 1924 г. Карел Шкорпил най-после успява да убеди комисията, чийто председател е Петър Стоянов - кмет на Варна, че Узун кум е най-подходящото място за морски лечебен курорт. Пред комисията той се навежда, грабва шепа пясък и казва: "Вижте колко чист и жълт е пясъкът. 

Та това е "златен пясък"!

Буренакът може да се очисти за два-три дни". Още на следващия ден команда от моряци разчиства част от района, построява палатки и гости от Плевен първи населват плажа, който Карел Шкорпил нарича златен пясък.

През 1928 г. в Прага е създадено дружество за културни връзки с Черно море, чиято основна цел е да превърне гората край Узун кум в парк и летовище срещу определена концесия. 

Едва през 1956 година обаче всички тези идеи намират реализация с първата копка на Златни пясъци. Изграждането на почти всички големи хотелски комплекси и увеселителни заведения, включени в първоначалния план на курорта, отнема около 10 години. Според идеята от онова време курортът е трябвало да съчетава възможността за семеен туризъм край морето с потенциала на един от най-реномираните балнеолечебни центрове у нас. 

ОБЩ ИЗГЛЕД на курорта, 1962 г.

Има и една друга легенда, според която името на курорта Златни пясъци не е дадено от Карел Шкорпил. Според нея пирати  вкопали златно съкровище в земята по крайбрежието северно от град  Варна. Ядосана на бандитите, гордата българска земя си отмъстила, като превърнала златото в чуден златист пясък. 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: Установяването на единен ред за движението на каруците във Варна