Непознатата история: За сложния ритуал на общуването

Ролята на жената в обществения живот на Варна след Освобождението е фундаментално различна от тази на мъжа. В края на ХІХ век дори и в образованите градски среди на жената се гледало като на същество, чиято роля се свежда до раждане и отглеждане на децата. Патриархално възпитаните ни деди смятали, че това същество, прекарващо целия си живот вкъщи, грижещо се за домакинството и малките неща от всекидневието, трябва да бъде „предпазвано” от обществена активност. Следователно жената е стояла в сянката на съпруга си или на баща си според нормите на „добрите обществени нрави“. От своя страна и повечето жени се задоволявали с ролята си на майка и домакиня, като за да разнообразят скучноватото си всекидневие, сами измисляли правила и норми за „добро поведение“, които предавали на дъщерите си, а те от своя страна добавяли нови и нови правила, условности, забрани и задължения, които превърнали общуването в ритуал. Този ритуал все повече заприличвал на сложен танц, в който, ако сбъркаш една от стъпките, рискуваш да бъдеш отстранен от симетричната фигура, сътворена от участниците в него.

Дори когато отивали да се забавляват (а може би най-вече тогава), жените били длъжни да се съобразяват стриктно с правилата, за да не попаднат под присмеха на обществото. На балове и вечеринки например, ако майка придружавала порасналата си вече дъщеря, то задължително трябвало да облече тъмна и скучна рокля. Неомъжените дами винаги присъствали на подобни места с родителите си (те дори и на разходка не излизали, без да бъдат придружени от по-възрастна жена, брат или баща си). Офицерите предварително си запазвали правото да танцуват с присъстващите дами, след като са поискали разрешение за това от родителите им. Не било прието една дама да танцува само с един офицер, освен ако не е сгодена. Сгодените или омъжените дами можели да танцуват с друг офицер, след като последният получи разрешението на годеника или съпруга. Когато отивали на разходка по „гезмето“, неомъжените дами можели да минат само в едната посока „по движението“, а после задължително трябвало да се приберат по страничните улички, за да не им излезе име, че са леки жени.

РАЗХОДКА ПО МОСТА в Морската градина (Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, Варна).
 

Разбира се, че посещенията на млади мъже в дом, в който има неомъжена девойка, без изричната покана и присъствието на родителите и без той да е декларирал сериозните си намерения към нея първо пред баща й, било немислимо.

Ето още някои „важни правила“ от живота на градския хайлайф, 

публикувани през 1895 година в бр. 1 (от 1 януари) и бр. 2 (от 1 февруари) на списание „Семейно огнище“ в рубриката „Неща, които си струва да се знаят“ с подзаглавие „Разговор с момичета“. Макар и доста забавни, някои от тези „правила“ биха били полезни и за съвременните жени:

„Един мъж, който не е предложил на едно момиче да се ожени за него, няма право да си присвоява всичкото й време, и да се сърди ако друг някой се отнася приятно към нея.

Когато някой приятел, мъж или жена, ти заеме книга, трябва да се върне с една благодарителна забележка.

Шеснадесетгодишното момиче си носи роклите до китчиците.

Не бива да говориш нищо против годеника на приятелката си, дали пред нея, или зад нея.

Много за неприлично се мисли, да се забочва кърпата за трапеза на талията.

Кората на опечения картоф се бели с нож.

Мъжът се всекога препоръчва на жената, в подобна като на следующата фирма: Г-жа, ………позволете ми да ви препоръчам Г-н…….

Ако е необходимо да минеш път на някого, трябва да кажеш: извинете или пардон.

Момиче на шеснадесет години не трябва да приема мъже, като свои гости.

Обикновено хората, които искат да се запознаят, отиват по-първо на визита

Момък, който е годен, въобще ходи вечер на гости у годеницата си, когато се знае, че са там родителите й.

Венчалният пръстен се носи на третия пръст на лявата ръка.

Обикновено, когато се пее пред публика (най-често програмата на вечеринките била съставена от изпълнения на талантливи млади дами и техните кавалери – б.а.), ако пианиста излазя пръв, намества се и тогава дохожда певача.

Ако един мъж казва на едно момиче, че го обича, а подир това не последва да й предложи да се ожени за него, то я съветваме да се труди, да няма работа с подобен человек.

Съветваме те да не се жениш за мъж, който те мами с намерение, и ако в прибавка на това те представи като нищожно лице пред роднините и приятелите си.

Не мислете, че е прилично за едно момиче да приема подаръци от един момък, даже да го познава твърде добре.

Когато пишеш писмо, можеш да употребяваш и двете страници на листа.

Целувка по челото е въобще знак на почитание.

Когато влязат гости в стаята, гдето е домакинята, тя трябва да стане и да ги поздрави.

Писмо за препоръчване трябва да се пише на хартия за писма, да се тури в един плик, но да се не запечатва.

Даже ако жалееш, ще е прилично да си оставиш черните дрехи и да се венчаеш с бели.

Неприлично щеше да е, да се пише на един момък, с който току що си се запознала, „всякога ваша“.

Щом мъжът започне да ти разказва за погрешките на жена си, това показва, че трябва да си спреш познанството с него.

Даже и да те е молил господина да му пишеш, не мисли че трябва да го слушаш, ако отскоро сте се запознали.

Ножът се държи от дръжката и показалецът не трябва да се простира върху тъпото.

Много е неприлично да ходиш и да се разхождаш с един младеж, без позволението на майка си, или пък да му даваш портрета си.

СТУДИЕН ПОРТРЕТ НА МЛАДА ДАМА И ГОСПОДИН по случай годежа им. Краят на ХІХ век (Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, Варна).

Жената, която не става сутрин, за да направи закуска на мъжа си, криво прави, 

и много лесно може да разбере, че той ще се чувства пренебрегнат, ще се сърди и даже кара.

Щом като господина не отговаря на писмата ти начесто, явно е, че той не иска да приема често писма, и да бях аз на твое място, щях да изчакам да се измине същото време, преди да му отговоря.

Когато един господин си позволи да говори с дебели думи или неприлични, съветваме те да си мълчиш тогава, но след това да не продължаваш запознанството си с него.

Не ми се види право един мъж да иска едно момиче, когато няма пари да го прехрани.

Съгласна съм с родители, които не дават дъщеря им да се ожени за мъж, който е невъздържан. Много момичета са се оженили за такива мъже, като са се надявали да ги поправят, но человекът, който не иска да прави право заради правото, никога не ще го стори заради жена си.

Когато се пращат годежни или венчални карти, не се пращат и на приятелите, които са съседи. Обикновено нещо е днес да се запазва моминското презиме и само да се притури пред името на мъжът.

Мъжът взема всякога външната страна на улицата, когато върви с една или две жени

Когато мъжът върви с жена приятелка, той си повдига шапката, когато тя поздрави някой от приятелите си, това го прави от почит към жената. Но тя не се покланя, когато той се среща с някой свой познайник.“

Такива съвети отправяла към своите читателки редакторката на списание „Семейно огнище“ М. Недялкова Попова. Тя е една от първите жени журналистки във Варна и чрез списание “Семейно огнище” (за разлика от Теодора Г. Ноева, която в своето издание „Женски свят” се бори за защита правото на жените на образование, труд и обществена изява) си поставя задачата да поясни, че жените трябва да се занимават повече с домашните си задължения, “да се приучи жената книги да чете, а не да си губи времето в “клюкарство”… да прекарватъ свободното си време в едно най-глупаво течание подиръ модите и клюкарство, което ги прави даже отвратителни. Нещо повече, жената у насъ зарезва и работата си, напуща премите си обязаности като майка, само и само да може повечко да се позанимае съ модите и с клюкарството…”

Въпреки тези упреци в уводната статия се предлагат полезни съвети, свързани с домакинството. Всяка практична домакиня би трябвало да има  “шевалня” и “машина за шевъ”. “Не биха били излишни и дантелите, които ще красят дома и са признак за добро възпитание в чеиза на едно момиче.” “Упътвание по Готварството” дава интересни рецепти за вкусни ястия по различни поводи, съвети за това как да се използва маста, въпреки че “въ добрите готварници се употребява най-много чистото масло, при все това свинската мас, дървеното масло и лойта отъ говежди бъбреци го заместватъ много често”. В “Забележки по градинарството” е показано как най-рационално да се използва дворът и какво, къде, кога да се посее. Не липсват и съвети за лечение, за гледане на болни, както и за поведението в обществото на младите дами.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: Жената в обществото

Първата проява на движението на суфражетките във Варна

Любов по гагаузки