Непознатата история: Бележки за град Варна

През далечната 1894 г. във вестник „Черно море“, брой 109 от 29 юли, е публикувано едно писмо, подписано лаконично „Ваш Т.“.  В това писмо авторът описва Варна и околностите така образно, че читателят може да затвори очи и да си представи морския град, да чуе шума от улиците и пазарите, да усети духа му и да вдъхне ароматите. Не бих си позволила да ви го преразказвам, защото рискувам да се загуби уникалният изказ на автора, градацията на повествованието и духовната нежност, която носи текстът. Затова ви представям това „частно писмо“, като единствено си позволих да го осъвременя граматически, за да може уважаемият читател по-пълно и с по-голяма лекота да възприеме написаното.

„Приятелю, искате ли да Ви запозная с гр. Варна? На драго сърце изпълнявам Ви желанието, особено като знам, че до сега за този град не се е писало в печата подробно, за да се запознае българинът с този от първа степен прочут в България крайбрежен град. Още повече от сега и занапред, защото през летния сезон той се посещава от около 1000 гости, които прииждат да правят морски бани и правят движението в града да изглежда като да има панаир – тържище. Тук не ще ти описвам очарователните впечатления, които ще може да направи природното разположение на града, с околните красиви равнини и възвишения, морето, малкия от него залив, Девненското езеро, реката от него и пр., а ще ти опиша просто както си стои сега градът. Варна е стар и търговски град, основан от шестия век преди Рож. Хр. На западния бряг на Черно море. В стари времена се наричала „Одесос“, а названието му „Варна“ се именува от седми век насам. Той е разположен на българска земя, край северозападната част край брега на Варненския залив, който служи за пристанище на параходи и кораби.

Градът е устроен и разположен с около 6300 разни здания и с 30 000 жители

пространство в място, високо от 1 до 33 метра от морското равнище. Откъм източната и южната му страна е открит към морето и залива, откъм запад са Девненското езеро и реката му и широка равнина, а откъм североизточната с равно поле, което служи за пасище (мера) и за обучаване на войските. Тук откъм морето и лозята са разположени лагерите, до прибрежието – гробищата: български, гръцки, арменски, французки и английски, заградени с каменни зидове и украсени с много мраморни паметници. Откъм северо-изток и откъм юго-запад са лозята, прострени върху планинските височини.

Варна до преди десет години е била заобиколена от яка каменна крепост, направена във време на турското владичество, но в сегашно време е съборена, с изключение на две-три части и то пак полусъборени. Гледана от околните възвишености или откъм морето има доста красив изглед, особено в тази част, в която се построиха и се построяват много здания по европейски стил, с от 12, 16 и 18 метра широки улици, по двете страни насадени с дървеса и която взема още толкова местност, колкото е била Варна преди 10 години.

ПАНОРАМНА СНИМКА, ПОСОКА КЪМ ДЕВИЧЕСКАТА ГИМНАЗИЯ, над покривите на къщите около улиците "Мария Луиза", "Иван Вазов" и "27 юли".

Ако разгледаме града навътре, както си е бил в крепостта, ще забележим, че не е до толкова красив.

 
Къщите и другите здания са стари и са направени повечето от дървен материал

и с много тесни, а повечето и без дворове. Улиците са много криви и тесни, но всички послани с камъни, освен оная по крайнината на града. Но в сегашно време улиците и зданията се планират и има много поправки, които му дават много хубав изглед. На крайбрежната крайнина на града има построени каменни и други двое и триетажни къщи, в някои от които се помещавали и се помещават консулствата на чуждите държави, на които знамената и до сега се развяват и от брега красят града.

Близо до пристанището се намира построената с хубав изглед митница, близо до старата митница, направена от турско време, в която сега се помещава Градското Октроално Управление. Пред първата има изработена яка и красива желязна скеля, вдадена около 40 метра навътре в залива (пристанището), която служи за минаване на пътниците и прекарване на стоки. Има други два по-малки, само за стоки и четвърта, продължение от Варно-Русенската железопътна линия, през която се работи посредством ладии, направо за параходите и обратно, до която се устрои станцията на железницата, стоварница за стоки, магазии за храни, но отвъд има табакхани (работилници за обработка на кожа – б.а.), градски скотобойници (кланици – б.а.) и др.

Градът е забележителен и със старостта и множеството на църквите си, именно църквите: Св. Илия, Св. Параскева, Св. Георги, Св. Богородица, вкопани дълбоко в земята от старо време, защото е било запретено от турците да се строят християнски храмове по-високо от един аршин над земното лице. Има още и църквата Св. Атанас, която е една от най-богатите църкви и до която се намира митрополията на гръцкия владика. Църквата Св. Никола, която заедно с една болница са били направени преди години за християнското население, без разлика на народност, защо тогава тук българите не са били известни и всички християни се именували с общото име „ру-милети“. Тя е направена от варненец, който живял и умрял в Русия. В града се намира и по една протестантска, католическа, арменска църква и еврейска синегога. Тук са се намирали много джамии, но сега са повечето срутени и малко са останали проповедни…..

Най-старото християнско училище в града е гръцкото (елинското), в което се учили и българчета. Има и арменско и еврейско, а повечето са били турските, и то помещавани повечето в стаи в джамийския двор, от които сега твърде малко са останали. Сега се поддържа турското главно училище „Руждне“.

До скоро време в града не са се намирали нарочно направени здания за български училища, по която причина децата се учили в частни здания. Сега се построиха и се построяват държавни и общински български училища. По-забележителни от тях са: Мъжката държавна педагогическа гимназия „Фердинанд І“, доста голямо двуетажно здание с двор около 12000 кв. метри, преграден от каменно железен гърлаж. Подобно здание се строи за девическата гимназия върху 24000 кв. метри място. Основни училища има: Св. Кирил, Св. Методии, Св. Наум и дуги новопостроени…

Други по-забележителни стари здания са: казармите, на които една значителна част на два пъти е изгоряла, първокласната окръжна болница, огнената жерка (мелница), направена във време на Севастополската война от французите и която служи сега за житарски магазин, митницата останала от турците, хамбарът при митницата, барутхането (ХІХ век Варна посрещнала с крепостни укрепления с две части - вътрешно и външно. Вътрешното било т.нар. Кале Ичи с неговото барутхане. Външните крепостни стени (ески кале - старото укрепление) започвали от високия бряг до днешния Военноморски музей и заграждали града. – б.а.), които сега служат за складове на българската войска…

От забележителните места в града са 

1-во Мусалата, площад който се простира пред Градското общинско управление и около който се съсредоточават: градската градина, окръжното управление с всичките си отделения, окръжната постоянна комисия, градската болница, градската библиотека, телеграфопощенското управление, градската аптека и разни частни продавници. 2-ро Балък-пазар, малка площад, прочута повече с рибната си търговия. Тук се намират разни богати дюгени за разни стоки и гостилници.

ПИТИЕПРОДАВНИЦАТА на Миран Сетракиян във Варна. 1907 г.
 

Тези две площади се съобщават с нова, широка 20 метра улица, послана повечето с черни четвъртити камьене и на която от двете страни има доста построени двоетажни, великолепни здания в които се помещават: Българската народна банка, богатите хотели, магазините с най-скъпоценни украшения, манифактурни, галантерийни и други стоки. 2-ро „Градската градина“ почти в средата на града до Мусалата, заема пространство от около 50 декара…. В средата на малко по-високо място е направено изворче, което изтича в особено помещение за вода и образува един вид езеро, в което лятно време се държат разни красиви рибки. Около него има работена на части земя или градинки посадени с разни цветя и отделющи се една от друга с широки алеи – пътеки за разходки, а от двете страни на градината – широко място посадено със сенчести дървета, гдето са поставени столове и маси за публиката. Тук се намират: градския новопостроен часовник, висок около 35 метра, създаден само от камънье, построен така, че в него може да се помещава и служи пожарната команда за наблюдението на града от пожар, както и едно здание от дървен материал, голямо и красиво, служещо за салон в дъждовно време за даване на представления и други събирания, и един дървен павилион за музиката. 4-то морската градина – градска при самия морски бряг, 6 пъти по-голяма от първата и доста украсена, има си тоже салон. В краищата на града се намират и други площади и пазарни места.

В града се намират и няколко старини, 

които по своята старост може да се считат за паметници, такива са една развалена кула, останала от незапомнени времена, на която развалините стоят до 35 метра на високо, тази кула се намира до самата църква Св. Георги. Една чешма на Мусалата, създадена от мраморни камъни, 8 метра високо, с четири бронзови чучури…..“

По-нататък в това писмо авторът разказва за благодатния климат и за красивите околности на града, за манастира „Св. Димитър“, за минералните извори и т.н. 

Ето как е изглеждал нашият град преди повече от 120 години. Отчасти европейски, отчасти ориенталски, отчасти богат, отчасти беден, но магнетичен и привлекателен като самото море. И ако днес се огледаме от позицията на времето, в което Варна е увеличила повече от 11 пъти населението си, а туристите, посещаващи града, надхвърлят цифрата от 1 милион годишно, ще видим, че много от емблематичните забележителности, за които авторът разказва, и днес са негова гордост. Даже бихте могли да се позабавлявате заедно с децата или внуците си, като тръгнете по стъпките на неизвестния повествовател и да откриете колко от тези сгради са надживели изпитанията на времето и как се вписват в архитектурния облик на Варна днес. 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Чужденците за Варна: Тя е светлият бисер на Черно море

През 1930 г. е организиран първият спедиентски тур за чуждестранни журналисти във Варна