Непознатата история: Най-съвършената интонация на „Обичам те!“

„Обичам те!“, „Обичам те…“, „Обичам те!!!“, „Обичам те.“ и отново, и отново… Актрисата Адриана Будевска и съпругът й Христо Ганчев, един от създателите на българския професионален театър, в продължение на 11 години търсели най-съвършената интонация, с която да изразят огромната си любов. И сигурно щели да я търсят още дълги години, но ги споходила злочестата съдба на хиляди български семейства, изпратили близък на фронта…

Примата на българския театър, добруджанката Адриана Будевска е родена през декември 1878 г. в Добрич, в семейството на буйния и силен „като Крали Марко“ тревненец Кънчо Будевски, който носел женска фамилия благодарение на баба си Буда. Тази жена била толкова властна, че наричали децата й „будевите“ и фамилията останала така за поколенията. Кънчо не бил наследил нищо от характера на баба си и напротив - бил толкова доверчив в живота, че лесно го подвеждали и накрая фалирал като търговец. Според съгражданите му едно от най-печелившите „предприятия“ на силния мъж било открадването на жена му Василка, призната за една от най-големите хубавици на Добруджа. Тя била най-голямото украшение на всяко празненство, защото имала ненадминат усет за ритъм и грациозност, на който можели да завидят и най-благородните дами. Един ден Кънчо не издържал да гледа Василка отстрани, грабнал момата и я отнесъл на ръце при попа пред очите на смаяните й приятелки. Въпреки тази си постъпка той бил много религиозен и не се разделял с Библията. Семейството губи една след друга двете си по-големи дъщери, които умират от дезинтерия. Малката Адриана оцелява от жестоката болест като по чудо. Тя е изключително красива. Съвременниците й пишат в спомените си, че по майчина линия актрисата е взела кожата на баба си,  полугъркинята Янула, която имала черни очи и гъста черна коса. От рода на баща си Будевска наследила чертите на баба си Буда - бяло лице и фина снага. Адриана била любимка на всички и най-вече на брат си Ганчо. Всъщност тя израства в семейството на брат си, който е артилерийски офицер и често се мести от  гарнизон в гарнизон. 

Адриана от малка показва влечение да разиграва сценки

Облича дрехите на близките си и ги имитира. За първи път обаче участва в театрално представление като ученичка във Варна. В училищната пиеса тя изиграва ролята на селски ерген и закачлив ухажор, братовата й жена е толкова впечатлена от таланта на момичето, че започва да търси как да я изпратят да учи за актриса. И това се случва. Когато Адриана Будевска е едва на 17 години и тъкмо е завършила с отличен успех девическата гимназия във Варна, снаха й случайно разбира от актьора Иван Попов, че са отпуснати стипендии за обучение на актьори в Москва. По нейна молба той подготвя младата Адриана за изпит пред комисията. 

ПУБЛИКУВАНО във вестник „Търговски фар“, бр. 467, 25.ІХ.1913 г.

А съставът на тази комисия бил впечатляващ. Нейни членове били Иван Вазов и Иван Шишманов, които единодушно оценили таланта на младата добруджанка и я изпратили на тригодишно обучение в драматичната театрална школа в Москва. За годините на обучение в прочутия „Малий театър“ при изключителния педагог Александър Ленски Будевска усвоява с лекота тайните на актьорския занаят. Въпреки че притежава неоспорим талант и възприема бързо уроците на наставниците си, младата жена се оказва и упорит работохолик. Така в края на своето обучение Адриана Будевска владее всички възможности на гласа и тялото си до съвършенство. Разбира се, получава и няколко предложения да остане в Русия, но тя бърза да се завърне в родината си, за да дебютира през 1889 г. на сцената на театър „Сълза и смях“ в ролята на Василиса във „Василиса Мелентиева” на Александър Островски. А след това и като доня Долорес в мелодрамата „Отечество” на Викториен Сарду. След няколко години постъпва в трупата на Народния театър и скоро се утвърждава като абсолютната примадона. За по-малко от четвърт век тя подготвя повече от 100 роли.  Будевска притежава изумителна работоспособност и раздаване на сцената! Тя бързо става любимка на публиката, омагьосана от вдъхновените й изпълнения, нейната безспорна красота и женско очарование на сцената. 

Въпреки че е преследвана от много ухажори, тя има само една голяма любов

През 1901 г. младата актриса се омъжва за Христо Ганчев Велев. Той е родом от Провадия, завършил е Императорското театрално училище в Санкт Петербург и играе по това време на сцената на „Сълза и смях“. Христо е човек с открит характер и е много талантлив актьор. Двамата заживяват щастливо. Раждат им се двама синове, но когато Адриана е бременна с третото им дете, Христо Ганчев е мобилизиран и заминава за фронта на Първата балканска война. На 19 ноември 1912 г. край с. Фенер, Гюмюрджийско, актьорът умира от тиф. Докато сред приятелите им в София се разпространявала тази трагична новина, нищо неподозиращата Адриана Будевска получава с голямо закъснение първото си писмо от него, в което той й пише, че е добре и я обича. Щастлива, тя бърза към дома на приятелката си Мара Белчева, за да й го покаже. Едва ли може да има по-неловка ситуация от тази, в която изпаднала домакинята в този момент… 

Бременната Будевска понася стоически тежкия удар, който й поднася съдбата. Тя безумно обичала съпруга си. Техни приятели разказват, че двамата с часове седели и си повтаряли „Обичам те!“, за да намерят най-верния тон. Въпреки всичко успява да „се събере“, за да се погрижи за двете си момчета и очакваното бебе. Временно поне не мисли за пари, защото преди да замине за фронта, Христо е застраховал живота си и от „Чиновническото Кооперативно Застрахователно Дружество“ й изплащат 10 000 лв. 

Няколко месеца по-късно я застига нов удар - умира и малката й дъщеричка Галя

Единственото, което може да притъпи мъката й в този момент, е сцената. Публиката на всяко едно представление е очарована от таланта и външността на известната актриса. Въпреки че е родила три деца и е понесла непрежалими удари от съдбата, тя прилича на 20-годишна девойка. „Личното страдание в моя живот ми помагаше да разбера своите героини и да ги пресътворя на сцената”, споделя самата Будевска.  

Театралните критици от епохата признават, че  Адриана Будевска е „най-забележителната българска трагическа актриса, равна  по талант на  най-големите европейски актриси днес”. Сравняват я със Сара Бернар, Елеонора Дузе и рускинята Ермолова. 

Варненската публика също я обожава. Будевска нееднократно гостува на варненска сцена, а през 1923 г., както съобщава бр.75 на „Варненски общински вестник“от 10 септември с.г., „е назначена за премиера при общ. Театър“. 

Адриана Будевска участва и в десетки благотворителни спектакли в помощ на инвалидите от войните и на любимата Добруджа. Животът обаче й подготвя нови изпитания и удари.

По-големият й син Гани, който е студент по химия в Италия, влиза в лява политическа групировка. Полицията го проследява и Гани загива при престрелка в Торино. Срещу по-малкия й Вили се води съдебен процес в София, тъй като нарушавал с левите си действия реда в държавата. Вили Ганчев успява да избяга в Буенос Айрес и там става пилот.

БУДЕВСКА И ГАНЧЕВ със сина си Гани.

Освен личната мъка Будевска е принудена да устоява в конфликти и интриги,

които бушуват в трупата на Народния театър. Според нея я принуждават да играе чужди роли. Колеги и шефове не разбират мъката й, а недобронамерени критици отправят към творчеството й остри реплики. Но Адриана е силна жена. Тя не се поддава на тормоза и блестящо се справя с ролите на сцената. Тя е и първата в историята, която дръзва да се съблече на сцената. Разбира се, голотата е елегантно загатната. Будевска зашеметява като Далила в прозрачен костюм, обсипан с бели и черни перли и аквамарини. Аплодисментите не стихват 15 минути, сцената е обсипана с цветя. Авторът на пиесата Мусаков пише, че зрителите са очаровани и от външността на известната актриса, която по това време е на 43 години.

Все пак близо пет години по-късно, през 1926 г., когато е на 48 години и е в зрялата си сила, ръководството на театъра успява да я пенсионира. Със заповед на министъра на Народното просвещение е отстранена от трупата с официалното обяснение, че на нейно място трябва да влезе млада и свежа сила. Адриана е огорчена от жестокостта на тези, които е смятала за свои приятели и колеги. Тя споделя пред добричкия журналист и радетел за освобождението на Добруджа Пейчо Господинов: „Стара съм била..? И за да ме мъчат още повече, дадоха ми званието … почетна актриса на Народния театър! Покорно благодаря… Благодаря и за честта, и за преклонението! За истинския актьор няма възраст… Те ме убиха и аз желая да бъда завинаги мъртва“. (Материалът със заглавие „Спомени за Адриана Будевска“ е публикуван в бр. 33, м. юни 1942 г., на вестник „Добруджанска поща“.)

В този невероятно тежък за нея момент Будевска е съвсем сама. Около нея са само децата на брат й. Изпада в депресия, плаче и с цели часове лежи на някоя поляна извън града, прегръщайки земята. Не успява да се справи с ада около себе си и през 1937 г. заминава при сина си Вили в Аржентина. Разказват, че на тръгване поставила в куфара си малко пликче със семена от латинки, за да й напомнят за България. Родината, в която тя се завръща триумфално 10 години по-късно. Посрещат я тържествено в Народния театър. Награждават я и със златен орден за наука и изкуство и златен пръстен на изкуството. Най-сетне получава признанието, което й се полага. Приема ги скромно и с достойнство, защото през целия си живот Адриана Будевска се е водила от максимата, че „Делата сами говорят за който и да е било създател. Те викат силно, крещят дори, ето защо е скромен винаги истинският деец“.

Животът напуска голямата българска актриса на 9 декември 1955 г. Живот, достоен за холивудски филм, изпълнен с любов и болка, възход и падение, неземен талант и обич към театъра.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: Актрисата Вела Ушева напуска Варна, за да срещне своята изпепеляваща любов