Непознатата история: Карал Новелич и убийството на Анна Симон

Преди точно 120 години цяла България и половин Европа е впечатлена от една достойна за Шекспирова трагедия любовна афера, в която освен главните действащи лица са замесени имената на самия княз Фердинанд и на бившия градоначалник (полицейски началник) на Варна Карал Новелич.

Карал Новелич е човек авантюрист, който твърдял за себе си, че е хърватин по произход, родом от италианския град Виченца, и че е воювал с Джузепе Гарибалди.  Някои историци твърдят, че Новелич, който освен като Карал се подписвал и с името Драгутин, е родом от Пиемонт или Фурландия, но това не е от такова голямо значение за нашата история, по-важното е, че италианският авантюрист от хърватски произход е един от многото чужденци, участници в освободителните борби, които по-късно получават важни държавни постове. По време на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.) Новелич е войвода на чета, която е една от многото участвали във въстанието. Според съвременниците му след четническия си период Новелич станал много близък с Константин Стоилов и изпълнявал поръчки срещу опонентите му. Когато през 1895 г. бил назначен за градоначалник на Варна, той влязъл в открит конфликт и даже в съдебен спор с кмета Коста Ранков. Ранков печели делото, а Новелич е преместен в Пловдив, а във Варна общественото мнение остава изключително негативно настроено срещу наглия чужденец. За това разказва и вестник „Свободен гражданин“ в бр. 44 от 28 май 1897 г., където е публикувано „обявление“ за задържането на Карал Новелич по обвинение за убийството на шансонетката  Анна Симон:

„Новелич – Пловдив. (вътрешни новини) Градоначалник – арестуван от съдебните власти, като участник в едно открито скандалиозно убийство на една чужденка до града Пловдив. Този Новелич е същият оня, който беше градоначалник в града Варна през 1895 год., когато г. К. Ранков, в качеството на Кмет и Народен представител, беше протестирал против полицията, че тя поддържа шайка в града, за да тероризира опозиционерите! Той е същият оня, който като градоначалник на Стоилова в града ни през това време, даваше наставления на шайкаджиите да „бият опозиционерите и да гледат да не пущат кръв“! Всичко това по един най-нагледен начин се установи в съдилището и г. Ранков биде оправдан от обвинението, че клеветил полицията. Какво направи обаче подир това г. Стоилов с тоя недостоен началник, който от един лакей при Княза, благодарение на обстоятелствата достигна да бъде градоначалник в първите градове на една чужда за него държава? Нищо и положително нищо. Напротив, той възнаграждаваше подобни лица и ги държеше на служба недостойно, когато тяхното място бе в тюрмата. Обаче злодееца си е такъв винаги. Ето го днес Новелич, като един злодеец лежи в тюрмата. Хак му е!“

Явно варненци никак не са харесвали бившия градоначалник 

и одобрявали факта, че Новелич е вече зад решетките, но защо авантюристичният италианец, ползващ се с благоволението на властимащите, попаднал там?

След Освобождението страната ни била като Елдорадо за предприемчивите чужденци. И докато някои от тях, като братята Шкорпил, помагали за създаването и укрепването на българското национално самочувствие, а други, като братята Прошек например, поставили началото на българската икономика, в София, Пловдив и Варна от Европа нахлули и съдържателите на кафе-шантани, казина със съмнителни хазартни игри и заведения за „публични жени”.

Според съвременниците едно от най-реномираните кафе-шантани в столицата в края на ХІХ век било „Аполо”. Собственост на полската авантюристка мадам Розалия Радецка, известна като мама Цора, и дъщеря й Хермина. Кухнята и напитките в заведението били достойни и за най-изискания европейски вкус, а певиците и танцьорките на сцената били красавици от Будапеща, Белград, Виена и Букурещ. Мадам Радецка управлявала заведението си с веща ръка, самата тя е била от бранша, но за момичетата си се грижела като майка. 

Младата и изключително красива унгарка Анна Симон

с русите си коси и сини като небето очи била сред любимките на мадам Цора и посетителите на заведението.

Анна пеела с чувство и сравнително вярно с хубавия си мелодичен глас закачливите песнички, характерни за този род заведения. А един от най-верните й почитатели бил красивият ротмистър Дечко Бойчев, адютант на княгиня Мария-Луиза. И макар девойката да не спадала към момичетата, готови да се срещат насаме с клиентите на заведението, не след дълго се поддала на ухажванията на ротмистъра, който я наричал "райско цвете, захвърлено от жестока съдба в тази убийствена атмосфера" и се кълнял, че ще направи всичко, за да я избави от мизерията. Дали кавалерийската униформа, или сладките приказки на адютанта омагьосали младата унгарка, е трудно да се узнае. Вероятно и двете, но изглежда Анна е прекрачила донейде договора си за певица, защото след време се ражда дъщеря им Евгения. Бащата не се интересувал вече нито от майката, нито от дъщеря си.

Бойчев не само забравил обещанията за женитба, дадени на Анна, ами и отвел пред олтара Еленка Забунова, дъщеря на богат свещеник, вместо певицата. Доведена до крайност, в безизходицата си Анна се решила на нещо нечувано. Една априлска утрин тя застанала с разплетени коси пред главния вход на Двореца и предизвикала огромен скандал с виковете си: 

„Аз съм държанка. Аз съм проститутка. Аз имам дете от ротмистър Бойчев!”

Малко е да се каже, че доброто общество било скандализирано. То било втрещено! Домовете за публични жени били известни на всички, но за това никой не обелвал и дума. Кариерата и бракът на княжеския адютант се клатели на косъм. Проблемът трябвало да се реши бързо и радикално, още повече, че самият княз дал нареждане да се потуши скандала. Да бъде потушен, но как? И притиснатият до стената Бойчев се решил на най-крайната мярка – да убие Анна. Той потърсил помощ от приятеля си Карал Новелич, който след краткия си престой във Варна по това време вече е градоначалник на Пловдив. Новелич отдавна бил много задължен на ротмистъра и заедно скалъпили пъкления си заговор. Братът на Бойчев, Николай, намерил Анна Симон и я поканил от името на брат си в новозакупения му чифлик за една седмица почивка. Дори й съобщил, че Дечко й купил армаган капела и пелерина. Наивната и все още влюбена жена приела всичко за чиста монета, въпреки съветите на най-близките си приятелки. Тя им поверила грижите за малката Емилия и се качила в специалния файтон, който любимият й бил изпратил за нея. На капрата стоял старши стражарят Богдан Василев, който участвал в заговора. Бойчев и Новелич се качили по-късно. Според признанията им Анна била упоена с хлороформ и убита някъде по шосето за Пловдив. После хвърлили тялото й в реката, като завързали на красивата й бяла шия тежък камък. 

СКОРО СЛЕД ПРОЦЕСА СРЕЩУ БОЙЧЕВ И НОВЕЛИЧ „публичните заведения“ били забранени със закон.

Така бурята на скандала отминала ротмистър Дечко Бойчев! Но само за малко. Защото след няколко дни рибари извадили трупа на младата жена и следствието започнало.

Прочутият процес по убийството на Анна Симон започнал на 9 юни 1897 г. в Пловдивския окръжен съд. Близо 300 души чакали от ранни зори да влязат в заседателната зала, която имала само 140 места. 

Пред съда Богдан Василев разказал всичко, което знаел, и твърдял, че Анна е убита от Бойчев и Новелич и че е вземал участие в престъплението от страх да не би при отказ да бъде убит и той самият.

Процесът бил шумен и следен с трепет от цялото българско общество. Имало отзвук и в чужбина – за делото дошли бащата на загиналата унгарка и специални пратеници на големите европейски вестници. Тръгнали и слухове, че Анна Симон е била дълго време любовница на Фердинанд. 

В ОБЩЕСТВОТО ПЛЪЗНАЛИ СЛУХОВЕ, че младата унгарка е любовница на самия Фердинанд.

Бойчев и Новелич били осъдени на смърт чрез обесване

Срещу строгата присъда за двамата обвиняеми, въпреки ярко изразеното съчувствие към Анна, в двореца била изпратена подписка от над 4000 жители на Пловдив. А над 20 000 изпратили Анна Симон до гробището на село Гиген, където била погребана на 31 май 1897 г.  

Делото предизвикало смут и в отношенията между България и Австро-Унгария. Министър-председателят Константин Стоилов в интервю за германския вестник "Берлинер Локал Анцайгер" казал, че делото е раздухано по внушения от Виена. В отговор на това Франц Йосиф наредил на барон Кал да скъса дипломатическите отношения с българското правителство и да напусне София. След трескави разговори конфликтът бил избегнат. 

Съпругата на Бойчев, Еленка Забунова, не могла да понесе срама и се самоубила. „Цялата столица оплакваше тая невинна жертва на любовта!“, пише списание „Женски свят“ в броя си от 20 март 1898 г., където в обширен материал със заглавие „Няколко жертви от невъзпитанието на един човек“ е припомнена трагичната съдба на младата съпруга на Бойчев. Ротмистърът научил за смъртта й малко преди да излезе в двора на затвора, където била изпълнена присъдата му. 

На 1 юли 1898 г. в 6 часа и 54 минути сутринта Бойчев и Новелич увиснали на бесилото в Пловдивския окръжен затвор. 

Марица Гърдева

Четете още Актрисата Вела Ушева напуска Варна, за да срещне своята изпепеляваща любов