Да си царица е служба като всяка друга

„Едно велико сърце, в което блестяха божествените черти на безпределната доброта и милост, угасна. Една благородна душа отлетя тихо и спокойно във вечността и цял един народ се потопи в дълбока печал“, пише вестник „Добруджа“ по повод кончината на българската царица Елеонора в броя си от 17 септември 1917 г. Цялата страна е в траур, а всички вестници публикуват Прокламация на Фердинанд към „нашия възлюблен народ“, в която се съобщава за смъртта на царицата:

ПРОКЛАМАЦИЯ за смъртта на царица Елеонора

„Съобщаваме на Нашия възлюблен народ, че Нейно Величество Царица Елеонора, принцеса Рьойска, Нашата възлюблена съпруга, предаде Богу Дух, след продължително и мъчително боледуване, днес 12 септември 1917 год. в 4 часа и 15 мин. след обяд в Нашия Дворец в Евсиноград, окръжена от цялото царско семейство. Това скръбно известие дълбоко опечали целия ни Дом.“

С прокламацията върви и височайша заповед за всенароден траур: “По случай смъртта на Нейно Величество Царица Елеонора заповядва се четиримесечен придворен траур почнал от 13 септември. Първите два месеца пълен траур, а последните два половин траур.
 

Облеклото за целия траур е следующето:

За цивилните: черни дрехи, черна вратовръзка, черни копчета и ръкавици, креп на шапката.

За военните: креп на левия ръкав и на темляка.

За госпожите: вълнена рокля, черни дантели, черна шапка, черни накити.
 

Облеклото за половин траур е следующето:
За цивилните: обикновен половин траур.
За военните: креп на левия ръкав.
За госпожите: копринена черна, бяла и черна  или сива рокля, шапка и накити половин траурни.“
 

Но и без тази заповед 

цялата страна е потънала в скръб заради загубата на своята царица-ангел
 
 

Особено силно тази скръб се чувства във Варна, където Елеонора обичайно прекарвала повече от половината година. 
 

Изключително скромна, всеотдайна, милостива, но в същото време смела медицинска сестра и умел дипломат, царица Елеонора бързо печели любовта на поданиците си.

Елеонора фон Ройс – Кьостриц е родена на 22 август 1860 г. в град Требшен, който тогава бил част от Германия, а днес се нарича Тшебехов и е част от Полша. Тя е дъщеря на принц Хайнрих ІV фон Ройс и на принцеса Луиза Каролина фон Грайц. Още по времето на първия си брак с принц Кьостриц името й било споменавано във връзка с България, защото съпругът й бил сред спряганите за първи български княз. Останала рано вдовица, Елеонора участва като милoсърдна сестра от Германския червен кръст на фронтовата линия в различни военни конфликти, за което е наградена с високи отличия. Тя е избрана и за член на Австро-унгарския червен кръст и става сътрудник на Международния комитет на Червения кръст в Женева. 

Царица Елеонора не е толкова известна като първата съпруга на цар Фердинанд I Мария-Луиза, омъжила се за българския владетел през 1893 г. От брака си с Мария-Луиза Фердинанд I има 4 деца: Борис, княз Търновски – Борис III (цар на българите от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г.), Кирил Преславски, Евдокия и Надежда. 
 

Когато Мария-Луиза Бурбон-Пармска почива през 1899 г., Фердинанд моли великата княгиня Мария Павловна   да му предложи нова жена, като условието било тя да няма очаквания за любов и бурен семеен живот, да е почтена и да се занимава с благотворителност.
 

Великата княгиня предлага своята първа братовчедка – вдовицата Елеонора Ройс-Кьостриц. Елеонора е в близки роднински връзки с руското императорско семейство и е преценена като добра партия за българския монарх. 
 

Бракът между Елеонора и Фердинанд,  сключен на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия, според съвременниците им е бил напълно формален и лишен от каквито и да е чувства. Особено от страна на Фердинанд към новата му съпруга. Като показателен факт за това историците изтъкват  настояването на самия Фердинанд на двамата да бъдат осигурени отделни спални по време на гостуването им при краля на Румъния Карол I, което се осъществява през медения месец на младоженците. 
 

Състрадателната и грижовна Елеонора, натоварена да поеме изцяло грижите за младите князе и княгини, бързо печели любовта на заварените си деца, както и тази на целия български народ, само с един-единствен жест. По традиция за сватбен подарък на новата владетелка българският народ събира солидната сума 150 000 лева. Министерският съвет ги предоставя на младоженката и още следващата година тя ги влага в изграждането на новата сграда на Държавния детски морски санаториум край Варна.

Елеонора идва в България с твърдото намерение да прави благотворителност, 

да бъде обичана царица и истинска майка на заварените си деца. Характерът й е твърд и несломим, но сърцето й е милостиво. „Да си царица, е служба като всяка друга: чиновник във Външното министерство, началник на пожарната команда или възпитател на деца с увредено зрение. Пък и царицата е такава само в Двореца” – казва Елеонора пред журналисти.  

Личният й девиз е „Вярност и постоянство“, а работата й на фронта я е научила да не се страхува, да бъде практична и организирана и тя за кратко време основава, ръководи, но и работи в редица благотворителни съюзи, дружества и организации. 
 

ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА като милосърдна сестра на фронта

С височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. Фердинанд я назначава за шеф на 24-ти черноморски полк, който оттогава носи името „полк на Нейно Величество Царица Елеонора“. Тя е патрон на Българския червен кръст, като помага за началната му организация и дейност. При започване на Първата балканска война (1912 – 1913 г.) е зачислена в редовната армия с чин полковник. 

Изключително скромна и интелигентна, 

царицата решава да не утежнява с излишни разходи своята част от цивилната листа на Двореца и се отказва от услугите на учител по български. Изучава езика сама чрез разговори, но щедро дарява значителни суми от личния си фонд на  Дружеството за борба с туберкулозата, на Съюза за благотворителност по време на война, на  дружеството „Самарянка”.

По нейна воля се основава благотворителен фонд  „Елеонора”, откриват се болници, сестрински училища, сиропиталища и ясли, безплатни ученически и детски трапезарии, както и интернат за слепи и глухонеми деца, за чието основаване тя дарява 30 000 лева. 
 

ДНЕС У НАС МАЛЦИНА ЗНАЯТ ЗА ДЕЛОТО НА ТАЗИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЖЕНА, наричала България „родината на душата ми” и „сбъднатата мисия на моя живот”. И че тя е казвала: „Нашият народ е благороден, състрадателен и предприемчив и негово е бъдещето“

Жълтите европейски вестници я обявяват за  владетелката с най-скромен гардероб, защото при посещенията си в болници, санаториуми, заседания на Българския червен кръст или благотворителни организации тя се явява облечена в униформата на милосърдна сестра или в китела на полковник от подшефния й Двайсет и четвърти пехотен черноморски полк – когато присъства на негови празници и маневри. „За една царица е недопустимо да се гизди!” – отвръща Елеонора, която успява да очарова европейските дворове по време на  височайши визити  при короновани особи със своята душевна елегантност, деликатност, изключителна ерудиция и съвършени жестове. Тя е като „двама стари дипломати, взети заедно”, казва за нея Фердинанд, а епископ д-р Уилям Бърт, когото Елеонора посреща във Варна, казва за нея пред репортер на вестник „Християнски свят“ (бр. 5 от 1 май 1911 г.): “Тя е „лице с царско простодушие, очарователни маниери, висока интелигентност, владееща отлично няколко езици и добре запозната с най-последния развой на образователните, социалните и политически въпроси в Европа.

Тя обича България и народа 

И умът и сърцето й са обзети с най-високите идеали за бъдещето на страната”. Според думите на епископа „всички християни без разлика от вероизповедание трябва да извикат: “Боже, благодарим ти за нашата царица! Боже, благослови царицата ни!“
 

Царица Елеонора заболява тежко на фронта по време на Първата световна война. Опити за лечение, операции - нищо не успява да й помогне. Умира в двореца в Евксиноград на 12 септември 1917 г. и е погребана до южната стена на Боянската църква, за чиято реставрация дарява личните си средства. Според последната й воля всичко, което има – пари и много от вещите й, са завещани на благотворителни организации и на Червения кръст. На погребението й се стича цяла София, а цялата страна потъва в траур.
 

До 1944 г. войниците, оцелели благодарение на нейните грижи и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба. Царица Елеонора е единствената жена, носителка на военния орден „За храброст“ (IV степен), а Иван Вазов й посвещава стихове:
„Жена венценосна, сестра милосърдна,
сестра на героите из боя жестоки, 
Царице, ти любов си победна,
душа изтъкана от чувства високи.“

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Цитатите са от документалния роман на Неда Антонова "Царица Елеонора Българска"