Непознатата история: Хазартът, монопол за Варна

След Освобождението в кафенетата и кръчмите във Варна разиграването на хазартни игри било едно от най-нормалните неща за посетителите и съдържателите. Особено в тези заведения, в които се събирали и с часове седели наемните работници (хамали, каруцари и лодкари) в надежда да им излезе късметът за някаква работа. Те запълвали времето си с игри на табла, домино, билярд, карти и зарове, като често в това занимание губели и последния грош от оскъдната си надница. В много от тези заведения до късно вечер наивни младежи и чиновници пропилявали бащиното си имане, попаднали в ръцете на професионални комарджии. Протестите на патриархалното и здравомислещо варненско общество накарали местната власт още през 1892 година да предприеме мерки, за да сложи ред в разпространението на хазартните игри в града. В бр. 3 от 20 януари с.г. на „Варненски общински вестник“ е публикувано „Обявление“, което известява съдържателите, че вече попадат под контрола на общинските власти и трябва: „Най-късно до 1-й Февруари т. год. всички търговци, които държат за игра в заведенията си – карти, домино, билярд и други такива, да се снабдят с позволителни – квитанции, от които да се вижда, че те са си заплатили на Общината припадающото се за това градско право. Тия от тях, които не се съобразят с горното или у заведенията на които, след горния срок, се намират карти за игра и др. такива, недамгосани, ще се подхвърлят на наказание, съгласно със закона“. Законът, който дал възможност на варненската община да въведе някакъв ред в разпространението на хазартните игри в града, бил новоприетият „Закон за задълженията и договорите“, първият нормативен акт в младата българска държава, регламентиращ организирането и провеждането на игри със залози. През 1896 г. хазартните игри в страната обаче отново били забранени. А по това време Варна вече е започнала да приема курортисти, привлечени от екзотиката на този полуориенталски, полуевропейски морски град. Чужденци и позамогнали се българи търсели отмора на брега на морето и носели приходи на града. Те търсели и по-специфични развлечения, така игрите със залози продължавали да се играят.

Далновидните ни деди, които виждали в развитието на курорта възможност за повишаване на благосъстоянието на гражданите и развитие на Варна, 

започнали да мислят как хазартните игри да бъдат узаконени, и то без да развращават местната младеж.

Когато през 1921 г. градът ни официално е обявен за първия български морски курорт с Постановление № 21 от 10 юни 1921 г. на тричленната комисия в състав  Йордан Пекарев, д-р Н. Бочев и инженер Илия Христов, общинарите си поставили амбициозната цел за „превръщането на град Варна в специален морски курортен кът, който така преобразен, не само ще създаде условията за едно благородно поминачно положение на населението, но градът ще представлява една гордост за България - нещо повече, неговото име ще се носи наравно с Ница, Монте Карло и пр. знатности. А това значи градът да се преобърне на златоносен улей, който ще озарява тъй големите нужди и на самата държава“.

РЕСТОРАНТЪТ пред казиното.

Подобрявала се инфраструктурата – градът се електрифицирал, били построени водопровод и канализация, улиците се павирали, Морската градина се разраствала и още много други… 

И така,

през 1927 г. летовището станало най-приходоносната част на общинската икономика, 

но нямало специални клубове за игри, което го отдалечавало сериозно от европейските морски курорти. Една година по-рано, през 1926 г., във Варна, на около 100 метра от плажната ивица, вече е започнало строителството на Морското казино по проект на арх. Желязко Богданов. 

Общественото мнение било раздвоено. Съдържателите на заведения и особено собствениците на луксозни хотели и ресторанти търсели чрез хазарта начини да привлекат по-богати туристи, а гражданите се притеснявали, и то не без основание, как влияят тези игри върху морала на младите. Заговорило се да бъде даден от държавата специален „монопол“ върху хазарта на Варна. Ето какво пише по този повод в броя си от 17 март 1928 г. „Варненски общински вестник“:

„Въпросът с комара беше предмет на разглеждане в няколко последователни общоградски събрания във Варна. Както е известно, по-голямата част от тия, които имаха възможност да се изкажат по този въпрос се изказваха решително против хазарта. Но въпросът за комара не е от такова естество, щото да може да се разреши, било от Варна, било от някой друг отделен град. Той е свързан с интересите на самата държава и най-важното той е разрешен по силата на един специален закон, и за да се премахне ще трябва държавата да внесе законопроект в Камарата (парламента – б.а.) с който да се иска неговото отменяване. (През 1923 г. в България е приет Законът за хазартните игри – б.а.) В камарата още миналото лято е внесен такъв законопроект. Благодарение обаче на енергичното застъпничество на постоянното присъствие на Варненската община и със съдействието на видни лица от София, които работят за преуспяването на Варна, издействано е монополизирането на комара само от Варненската и Софийска общини.

ОБЩ ИЗГЛЕД на казиното.

Излишно е да изтъкваме от каква голяма полза е това компромисно разрешаване на въпроса за варненци. Дохода на варненската община ще се увеличи с няколко милиона лева годишно, ако не и повече.

Какво значение имат хазартните заведения за една община
 

се вижда най-добре от следния, макар и на пръв поглед невероятен факт:

В Сан Ремо, Италия, е отворено отново международното казино с 1 320 000 000 лв. основен капитал. Казиното е дадено под концесия на едно специално дружество, създадено от специалисти да привличат чужденци. Дружеството се е задължило да плаща след пет години по 70 000 000 приходи на общината Сан Ремо. Казиното разполага с 30 рулетки. За по-добра връзка между Генуа (в чийто околности лежи Сан Ремо) и френската граница е проектирана нова двойна железопътна линия, с цел по-бърже да се докарват гостите на казиното в Сан Ремо. След затварянето на казиното в Италия, преди три години, казината и рулетката бяха останали монопол само на Монте Карло. Сан Ремо стана отново опасен конкурент, защото и той въвежда всички тия игри. Мусолини се е съгласил да се открият отново хазартните игри в Италия, защото след закриването им курортните места бяха запустели. На плажовете се печаха на слънцето само болни.

АФИШ ЗА СЪБИТИЕ В МОРСКОТО КАЗИНО. Програмата включва: избор на най-хубавите бански костюми и на трите най-красиви деца от 2 до 5 години, провъзгласяване “Кралица на плажа” за 1939 г., бал и танци в Морското казино.

При едно такова разрешаване на въпроса с хазарта в България, ние смятаме, че 

Варна има всичкия интерес да се монополизира час по-скоро хазарта на общината

Дали хазарта е изобщо толкова опасен порок, за да не искаме неговото разиграване във Варна, ние смятаме, че след като се наложат известни ограничения за българските поданици, въпросът ще бъде задоволително разрешен.

С монополизирането на хазарта от Варненската община, варненци ще спечелят много.“

Макар и да разполагала със сериозно лоби в парламента, варненската градска управа не успяла да прокара идеята за монополизиране на хазарта от общината, нещо повече - през същата тази 1928 г., в която е публикувана въпросната статия, хазартният бизнес в България отново бил забранен за дълго време. Новопостроеното Морско казино се превърнало в основен културен и развлекателен център за града, в който се организирали разнообразни прояви.

МАРИЦА ГЪРДЕВА