Непознатата история: Варна по време на Кримската война –част втора

След като през Ранното средновековие България е една от най-развитите в икономическо отношение държави в Европа, с падането й под турско владичество в края на XIV век нейното демографско, политическо и стопанско развитие са нарушени. Всичко това довежда до значителното изоставане на българските земи в сравнение с държавите от Централна и Западна Европа. Турското владичество забавя в продължение на векове развитието на занаятите, търговията, манифактурата и фабричната индустрия. През този период основа на стопанството са примитивното земеделие и скотовъдството, а цялото българско население е във феодална зависимост от турски феодали. И макар че Варна през този период продължава да е най-голямото черноморско пристанище на империята, също изостава значително заради затварянето на Черно море за чужди търговци, което силно ограничава работата на порта. 

Известно оживление настъпва, след като султанът дава разрешение на западните кораби за износ на зърно от Варна

Така през втората половина на XVI век до Варна стигат и търговци от Дубровник и Анкона, а градът започва да се споменава и в историческите справки от онова време. За тогавашната пристанищна атмосфера свидетелстват очевидци като османският пътешественик Евлия Челеби, посетил Варна през 1656 г.:

Пристанищната порта

„Търговията на пристанището е в ръцете на гърците, арабите и аджемите. На морското крайбрежие има безброй железни пръчки, буци от каменна сол, бъчви, чували с пъстърма, и всякакъв вид строителен материал. Много оживено е пристанището – хиляди кола идват и се връщат. Ежегодно хиляда и петстотин кораба носят и изнасят стоки по всички морета. Пристанището се отдава на митнически управител силтизам от сто и седемдесет кесии“.

По време на Кримската война градът става своеобразен икономически и културен център на региона

В спомените на Стефан Кабакчиев  намираме обобщено описание на икономическото му състояние от онова време: "Главната търговия във Варна беше със зърнени храни. Износът на всички храни от Разградско, Джумайско (Търговищко), Шуменско, Провадийско, половината от Делиормана, Добричко и Варненско се изнасяше през Варна. Крупните търговци на този износ бяха иностранни гърци. Изнасяха и някои турци с малки кораби с комисионна или за своя сметка. Почти до края на 1854 г. параходите, които циркулираха между Варна и Цариград бяха три в седмицата. В 1854 г. почна да циркулира и един френски. Имаше и второстепенни търговци на храни, но те купуваха и продаваха на място. Прекупчици (месити) между едри и дребни житари бяха повечето иностранни гърци. Посредници (зайкоджии) селяни и търговци бяха много, те бяха повечето турци и гагаузи. Много колари, работници и лодкари се препитаваха от житната търговия. Валсови брашна произвеждаше в своята парна мелница французина Шарно. Търговията с вълна беше в ръцете на Адолф и Мариас Тедески. С износ на сирене и масла се занимаваха местни турци. Подобни стоки от вътрешността на страната минаваха и изпращаха за Цариград чрез комисионери. По-крупни търговци на колониални стоки имаше само трима, но и техният пазар беше само града и околността му. Бакали имаше много, но те държаха най-долнокачествена стока, каквато купуваха селяните и работната класа”.

Цялата търговия преминавала през двете малки „скели“ на пристанището, 

които Кабакчиев описва така: „На лимана имаше само две малки скели, при които спираха лодките за товарене или разтоварване на стоки и пътници. Митницата беше до самата Скеля капусу. В нея имаше една голяма стая за чиновническия персонал, състоящ от управителя и двама кятипи (писари), една малка стаичка за прислугата и хамбар“.

За съжаление, на 10 август 1854 г. привечер в района около пристанището избухнал пожар. „По думите на Йоан Николау огънят тръгнал около 7 часа от заведението на емфиеджията, близо до заведението на Атанас Папазооглу, което било пълно с памук и разни спиртни питиета… Очевидец французин пък казва, че грък питиепродавец невнимателно доближил запалена свещ до бъчва със спирт. Според адмирал Слейд всичко тръгнало от френски интендантски склад за алкохол и цигари… Огънят бързо подхванал дървените къщи и магазини и изпепелил цялата чаршия от Балък пазар до пристанището.“ 

ПОЖАРЪТ избухнал на 10 август 1854 г.

Щетите от пожара са огромни. Според Никълъс Уудс, кореспондент на лондонския "Морнинг Хералд": "Повече от 700 частни къщи и три джамии заедно с около 100 лавки за алкохол и 200 или 300 склада на съюзниците бяха напълно унищожени заедно с цялото си съдържание. В един турски военен склад имаше 30 000 галона олио, 150 тона сапун, 400 тона захар и почти 100 000 фунта кафе и ориз. От всичко това не беше спасено колкото и за една пара. Щетите на французите бяха най-сериозни. В един огромен склад те загубиха почти 10 000 униформи, 19 000 чифта обувки и 3000 одеяла заедно с големи количества обозни седла и шанцови инструменти. В един друг (склад) бяха напълно унищожени безчетни запаси от лично снаряжение като мускети, саби, драгунски седла, кивери, раници, пехотински саби и колани. Англичаните също пострадаха сериозно. Всички техни складове за сухари, ечемик, захар, кафе, чай, сапун и други изгоряха".  

След пожара голяма  част от Варна е в развалини

Братя Шкорпил в „Доклад на Варненското археологическо дружество“ от 1909 г. говорят за 500 къщи и дюкяни, пострадали от пожара, като най-големи загуби са претърпели местните  жители и търговци. Те загубили своите къщи, магазини, складове и стоки. 

Градът загубил и голяма част от населението си, защото докато съюзническите войски били тук, Варна била сполетяна от холерна епидемия. Въпреки че голяма част от жителите на морския град избягали в околните села и манастири, болестта, пренесена от Южна Франция от войниците от Пети корпус, не пощадила и местното население.

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗНИЦА РУСЕ - ВАРНА. Трудностите, които изпитала Османската империя през Кримската война, ясно показали на управниците й колко много е изостанала тя в сравнение с останалите европейски страни. Затова още по време на войната било замислено строителството на железопътна мрежа в европейската част на Турция. 

Така след настъпването на мира голяма част от местните търговци и занаятчии се оказали или разорени от пожара, или станали жертва на холерата. Към Варна започнали да прииждат предприемчиви поданици на Империята от целия Балкански полуостров, особено след прекарването на телеграфа (по време на войната) и изграждането на жп линията до Русе през 1866 г., която била особено важен фактор за увеличаване на стокооборота на пристанището и процъфтяването на търговията в града. 

В ориенталския пристанищен град, ограден с крепостна стена, започнали да се чувстват и белезите на западната цивилизация - французинът Шарно построил парна мелница, Никола Провадалиев вдигнал фабрика за вина и ликьори, вече имало и фабрика за цигари, а банката на хаджи Стамат Сидеров се гордеела с капитал от 3000 турски лири. Започва нов икономически възход на града. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

Следва продължение.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

1 Цитиран от Карел Шкорпил - „Варна във времето на Източната война (1853-1854 г.), списание „Морски сговор“, бр.5, 1 май 1933 г.

2 Намирали са се срещу днешния Дом на транспортните работници.

3 Варна през Кримската война в спомените на адмирал Слейд, Павел Стефанов; Алманах ФАР’87.

4 Пожарът във Варна по време на кримската война, Анастас Ангелов.

Четете още Непознатата история: Варна по времето на Кримската война– част първа