Кръстникът на Дядо Коледа и неговите елени

Кръстникът на Дядо Коледа и неговите елени се казва Клемент Кларк Мур. Той бил силно образован човек и поет от Трой, Ню Йорк. През 1822 г. Мур пише поемата “Гостуването на Св. Никола“, коледна приказка, подарък за неговите деца. Клемент Мур е роден в Ню Йорк в семейството на свещеника Бенджамин Мур и неговата съпруга Черити Кларк, дъщеря на английски офицер. Заради факта, че баща му бил свещеник, а майка му англичанка, много автори бъркат, когато пишат за него, описвайки го като английски преподавател в семинария, въпреки че Мур получил изцяло светско образование в Колумбийския университет, който завършил през 1798 г. като бакалавър по изкуство, а по-късно взел и магистърска степен. Той има богата литературна кариера. Пише и политическа сатира, а през 1809 г. публикува първия в САЩ речник на иврит Hebrew and English Lexicon. 

Клемент Кларк Мур
 

Макар че бил филантроп и дарил голям участък от имението си, намиращо се между 9-о авеню и 20-а и 21-ва улица в Ню Йорк, за построяване на сграда на Семинарията, Клемент Мур, подобно на останалите представители на богатата класа в САЩ, бил робовладелец и до края на живота си през 1863 г. твърдо отстоявал позицията си срещу отмяната на робството.

През 1822 г. Мур написал за децата си стихотворение, което посветил на свети Николай

и го прочел в тесен семеен кръг по случай Коледа. Стихотворението, което преобърнало представите на съвременниците на Мур за добрия старец, се казва „Twas The Night Before Christmas” – „Беше нощта преди Коледа”, което е известно и като „Посещението на Свети Николай”. Мур е първият човек, който описва Санта Клаус като възрастен червенобузест човек с кожух, който пристига на шейна, теглена от северни елени, и влиза в къщата през комина, за да остави подаръци на децата. Мур дори дал имена на осемте елена на дядо Коледа – Dasher (Изумителен), Dancer (Танцьор), Prancer (Луда глава), Comet (Комета), Cupid (Купидон), Vixen (Кавгаджия), Donner и Blitzen. 

Последните два елена са с имена от немски произход и означават Гръм и Светкавица. Мур не искал никой да знае за стихотворението, тъй като бил уважаван преподавател и не можело името му да се свързва с лека поезия. Но през 1923 г. приятелка на семейството изпратила творението му в четен нюйоркски вестник и той го публикувал, като се уточнило, че авторът е анонимен. Едва след 22 години Мур признал, че той е писал стихотворението. 

Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември. В стихотворението се разказва как мъж, чиито жена и деца спят, се събужда от шум и вижда свети Николай, който се приземява върху покрива на къщата му с шейна, в която са впрегнати осем елена. Той влиза през комина и оставя подаръци в чорапите на децата, които се сушат до камината. 

Митът за Дядо Коледа и неговите елени не стига дотук

През 1939 г. кратка история, написана от Робърт Мей, разказва за гальовния Рудолф, еленче с червен нос. Историята е свързана с една рекламна кампания. Огромната верига магазини “Монтгомъри Уорд” имала необходимост от нова промоция за Коледа. В продължение на години “Монтгомъри Уорд”  купували книжки за оцветяване като малък жест за коледните купувачи.

За да спестят пари, “Монтгомъри Уорд” решили да използват собствените си служители за създаването на нова книжка за оцветяване. Робърт Мей бил копирайтър на средна възраст, работещ за компанията по това време. На него била възложена отговорността за създаването на коледна история за празнична промоция.

Като дете Робърт Мей бил малък и срамежлив и често децата от квартала му се подигравали. С помощта на класическата приказка „Грозното патенце“ и собствените си преживявания Мей сътворил малкия северен елен, отхвърлен от своите колеги. След това Мей трябвало да избере подходящо име. Той предложил няколко сладки имена на малката си дъщеричка Барбара. Детето много харесало  Рудолф. Така Рудолф – еленът с червения нос, бил официално роден. Десет години по-късно, през 1939 г., този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.

Така елените на Дядо Коледа станали девет. Рудолф е този, който е впрегнат най-отпред, той е и най-важният елен сред всички останали. Червеният нос на Рудолф помага на Дядо Коледа да намери пътя към домовете на децата, дори когато времето е мъгливо – тогава носът на Рудолф свети като фар.

Нощта преди Коледа

От Клемент Кларк Мур

Нощта преди Коледа.

Навън бе сковаващ студ, снежинките танцуваха из въздуха като малки ледени принцеси, а луната грееше над тях като тяхна майка.

Вътре в къщата бе топло, огънят в камината бе толкова радостен и играеше, осветявайки стаята като мъничко слънце.

По-навътре в стаята блещукаха малки разноцветни лампички, окачени върху голямо борово дърво, което се издигаше от пода та чак до тавана, бе накичено с най-различни играчки... виждаха се мечета, зайчета, котки и кристални топчици.

Пухкавите гирлянди увиваха коледната елха като лиан голямо и величествено дърво.

На масата до елхата бе оставена паничка с шоколадови сладки и чаша топло прясно мляко, навярно дар към Дядо Коледа, като знак за благодарност за прекрасните подаръци, които ще им поднесе.

Цялото семейство бе заспало, като изведнъж над небето се извиси голяма синя блестяща диря, която приличаше на хиляди красиви диаманти.

Керемидите по покрива потропнаха, когато там се приземи голяма шейна с един дебел старец с червен костюм и дълга снежнобяла брада, шейната бе управлявана от големи и сърни, но наглед мили и сладки елени.

В шейната се простираше огромен червен чувал, отгоре му се подаваха няколко плюшени мечета, пластмасови камиончета и др.

При слизането на големия мъж керемидите изтропаха още по-силно и малката Лиза се събуди с блещукащи и радостни очи.

Взе малкото си плюшено мече и тръгна към първия етаж.

През това време дебелакът скочи в комина и се озова точно долу, странно, огънят, който допреди малко бе толкова разгорещен, сега бе изгаснал, навярно за да може дядото да мине без никакви проблеми.

Тъкмо когато се беше навел и оставяше подаръците под елхата, Лиза влезна в стаята и го видя.

– Боже, Дядо Коледа, ти ли си? -възкликна тя. - Големият ми брат каза, че не съществуваш, но аз вярвам, вярвам!! Това си ти... ти си! - продължи да се радва малкото момиченце, като очите й всякаш грееха и осветяваха красивото й личице.

- Аз съм, но не бива да казваш на никой -отговори й Дядо Коледа. - Идвам от много далеч, за да oставя подаръци на теб и на хиляди други послушни дечица.

Той я хвана за ръката и я заведе на покрива, откъсна едно малко звънче от юздите на елените му и го пъхна в джоба на хавлията й.

- А сега върви да си лягаш и запомни - аз винаги ще радвам децата с подаръци по Коледа и когато започнеш да губиш вярата си, виж звънчето и се сети за мен.

Лиза се усмихна и старецът изведнъж изчезна.

Тя се озова пред елхата, подаръците стояха там и едвам се сдържа да не ги отвори, но си спомни за Дядо Коледа и отиде към стаята си.

Влезе и затвори вратата, когато сваляше хавлията си, звънчето се търкули по земята, но тя не го забеляза и си легна.

На сутринта отвори очи, стана и без търпение облече хавлията си, но когато бръкна в джоба й, за да види звънчето, него го нямаше.

- Явно е било сън... жалко! - каза си тя и усмивката на лицето й някак отслабна.

Вървейки към вратата, нещо я убоде по крачето и тя се спря, наведе се и видя красиво златно звънче.

- Знаех си! Истина е! – възкликна тя, взе звънеца и го прибра в шкафа.

Така години след години тя продължаваше да вярва,....а когато вече имаше свои деца, тя предаде вярата на тях.

МАНЯ ПЕТРОВА