Защо две 10-годишни момичета от Варна не обичат лятната ваканция?

Стилияна Сотирова и Елеонора Иванова не са обикновени 10-годишни деца. Не чакат да свършат часовете в училище, за да излязат с приятели да играят. Лятната ваканция не им е любима… защото нямат занятия по рисуване. 

Срещаме двете момичета в школата „Палитра“ към ОДК – Варна, след часовете. Посещават я два пъти седмично, защото през останалото време имат други занимания. В стаята ги заварихме с учителката им по рисуване г-жа Йорданка Аргирова.

Стилияна участва в школа „Палитра“ и школата по конструиране „Сръчни ръце“. Посещава и неделно училище. В момента работи по проект на плакат. „Да се нарисува на бял лист и да се оцвети, е първата стъпка. Нарисуваното се пренася на прозрачна пластмасова плака. Очертава се с контур и след това се оцветява с бои – акрилни, при които е необходимо да се сложи капка лепило, или специални бои за стъкло. При акрилните оцветяването трябва да е плътно, без да прозира”, разказва за техниката на рисуване Стилияна. Нейната сила са ръцете. В школата по конструиране предстои да прави приказни къщи за феи от природни материали. 

Елеонора се занимава с изкуства. Обича да посещава школата по рисуване. Докато разговаряме, също довършва проект на плака. Мечтае да се справи с рисуването на стъкло и огледало. 

ОБИЧАМ ДА ТВОРЯ. Чрез боичките изразявам себе си на лист хартия, казва 10-годишната Стилияна. 

Двете момичета рисуват от малки. „Не съм мислила, че имам талант. Мама ме записа в школата по конструиране, където госпожата забеляза, че мога да рисувам (смее се и допълва), разбира се, не като истински художник. Трудно ми е да изобразявам човешки лица. Мама и баба също рисуват, но мисля, че не са ходили в школи като мен”, споделя Стилияна. 

Елеонора обяснява, че дядо й бил този, който я научил да рисува. „Показваше ми различни техники, които ми се струваха много сложни. 

Рисуването и стъклописът са това, с което искам да се занимавам 

Просто разбрах, че имам талант”, допълва тя.

Чрез рисуването Стилияна изразява себе си. В разговора се включва Елеонора и допълва, че обича да рисува. „Нямам търпение да свърша училище, за да дойда в школата. Харесва ми тук, обичам да рисувам в компанията на приятелите си. Следващата ми цел е рисуване върху стъкло - искам да изобразя букет от цветя, дори по-добре от госпожата”, казва Елеонора.

 
Замислят се дали помнят първата си рисунка. „Ами... спомням си я, да. В двора на мястото, където работи мама, има паметник с камбанария. Хрумна ми, че до тях на листа ще изглежда добре котка”, обяснява Стилияна. 

Елеонора споделя, че в детската градина са й дали задача да нарисува зимен пейзаж. „Мама ми показа как се рисуват къщички с дървета. Е, тогава имах друг поглед и ми се струваха невероятни. Усъвършенствам се, сега мога да ги нарисувам много по-добре.”

ЕЛЕОНОРА НЕ Е УБЕДЕНА, че приятелите й знаят за изкуството, което прави.
 

Двете малки художнички учат в Основно училище „Кирил и Методий” във Варна, но са в различни класове. Засичали са се в часовете по физическо възпитание и спорт. 

Тук намерих моята истинска приятелка

Обичаме да рисуваме и да си говорим. Не можем да мълчим, казва Стилияна, поглеждайки към Елеонора. 

Елеонора не е убедена, че приятелите й знаят за изкуството, което прави. Времето в клас обикновено не й стига и не успява да се справи с това, което е намислила. 

Както всички други деца, Стилияна и Елеонора знаят какви искат да станат, когато навлязат в света на възрастните. „Учителка на деца от първи до четвърти клас. Ролята на учителя е важна, искам да помагам да учениците. Искам да стана и зъболекар – чудя се защо всички се страхуват от тях”, споделя Стилияна. 

През лятната ваканция Елеонора разбрала, че иска да стане архитект. „Мама и тати се чудиха как да подредят новите мебели след ремонта вкъщи. Обясниха ми, че е скъпо да наемат човек, за да го направи. Исках да им помогна. Харесва ми да рисувам и да правя 3D проекти.”

Двете момичета не крият таланта си. Стилияна разказва, че е участвала в конкурс, организиран в училище. „Не си спомням точно какво бях нарисувала (усмихва се срамежливо). Предстои да участвам за пръв път в конкурс на школата”, споделя Стилияна. 

Елеонора се включва в изложби всяка година. „В училище имаше конкурс за децата на Европа. Трябваше да представим родината си в рисунка. Впечатлена съм от стария град в Пловдив, затова реших да го нарисувам.”

Лятната ваканция не е любимото им време от годината. „Липсва ми школата. Имам достатъчно време да играя, но не е същото. Участвам и в друга школа, в която изработваме мозайки. Лепим парченца върху коркова подложка, след това ги фугираме. Посещавам и неделно училище. В него преподавателите ни разказват за Иисус Христос и светците, учат ни да различаваме доброто и злото”, обяснява Стилияна и допълва, че е ходила и на плуване, спортно ориентиране и катерене на стена. 

Елеонора е категорична: „Мразя лятната ваканция, защото не посещаваме школата. 

Рисувам вкъщи, когато нямаме занимания в школата 

В момента правя коледни подаръци за семейството си по техника, която учим. Надявам се да им харесат, но няма да издам какви са”. 

Мечтаят да обиколят света. „Не съм пътувала извън България, но много искам. (Показва гривничка, която са й донесли от Република Южна Африка.) Ходила съм в София, а лятото бяхме на лагер в Камчия. От ОДК ни заведоха на екскурзия до Преслав и величествената „Златна църква.“, разказва Стилияна. Въпреки крехката си възраст, Елеонора е посетила американския щат Флорида и увеселителния парк Дисниленд в Париж. 

Учителката по рисуване г-жа Йорданка Аргирова обяснява, че двете момичета обичат да експериментират. „Бяха палави, когато родителите им ги записаха в школата. Виждам в тях развитие и сериозно отношение към това, с което се занимават. 
 Някои задачи са сложни за възрастта им, но се справят. Успяха да изработят 3D чаши за кафе с чиния, което е трудно за 10-годишно дете. Избирам подходяща задача, за да изпробват уменията си. Сами вдигат летвата и постигат това, което са си наумили. В школата децата разгръщат въображението и развиват таланта си. 

Искат да пробват нови техники, макар да нямат реална преценка. Разбира се, има случаи, в които не им се получава, но това не ги отказва”, разказа тя. 

ИЛИЯНА МИТАКОВА