Непознатата история: Моралът в Държавната девическа гимназия във Варна
„От ден на ден разврата се стреми да пояде невинността на тия крехки души, които някога от своя страна ще възпитават поколение и общество“
Публикувана: 6 Feb 2018 | 9:46
СТУДИЕН ПОРТРЕТ НА ТРИ УЧЕНИЧКИ В УНИФОРМА от 1903 г. (снимката е от архива на Варненската дигитална библиотека).

След Освобождението на България образованието било реформирано и поставено под грижите на държавата.  На 20 февруари 1896 г. в „Държавен вестник“, брой 49, е публикуван царски указ №10 – „Закон за средното девическо образование“, който разрешавал наред с мъжките гимназии да се основават и женски. 


След 1879 г. със съдействието на окръжния училищен съвет и Девическото училище във Варна видимо се развило в положителна насока – открити били втори и трети клас, а през учебната 1883 - 1884 г. станало Държавна девическа гимназия с 4 класа и 73 ученички. 


Училището скоро става привлекателна образователна институция не само за момичетата от Варна, но и за тези от Шумен и окръга, Габрово, Чирпан, както и от цяла Северна България. В него започват да се записват и девойки от български произход от Галац и Тулча (Румъния), Лозенград (Турция) и Русия. От училищни такси се освобождавали деца, представили свидетелство за бедност, издадено от надлежните власти.


Големият брой на ученички от други градове и даже от чужбина довел до идеята за създаването на пансион за децата, дошли от далечни селища и поставени под контрола на училищното настоятелство. Така през учебната 1896 - 1897 г. бил създаден държавният пансион, разположен в две частни къщи. Там били настанени 44 ученички (12 стипендиантки и 32 на самоиздръжка) под грижите на две надзирателки. В следващите години капацитетът на пансиона не се разширил много, независимо че в новопостроеното училище били предвидени спални помещения за него. Срещу годишна такса от 600 лв. момичетата получавали освен подслон и добра храна, също така и съответното възпитание - научавали се на ред и чистота.


Ученичките имали задължителна униформа

Сутрин директорът или дежурният учител заставал на входната врата на гимназията със сантиметър в ръка и мерел колко са дълги полите на младите дами. Те трябвало задължително да бъдат 20 см под коляното - ни повече, ни по-малко. Момичетата имали специална униформа за всеки ден. Ако някоя от тях изцапала дрехите си за деня и се наложело те да бъдат изпрани, трябвало да поиска специално разрешение, за да си облече официалната униформа - плисирана пола и синя блуза с моряшка яка.


За бедните момичета било доста трудно да отговорят на строгите и не много евтини изисквания за облеклото. От публикациите във варненските медии по онова време става ясно, че често възниквали скандали в обществото, когато един или друг по-строг учител гонел от занятия ученичка, която заради липсата на средства се явявала в училище, без да е облечена със задължителната униформа. И докато с помощта и добрата воля на преподавателите от училището и елита на варненското общество проблемът с подпомагането на тези момичета бил сравнително бързо разрешен чрез създаденото „Дружество за подпомагане на бедни ученички“ (в него първоначално членували само преподавателите от училището, които чрез благотворителни концерти, вечеринки и др. се опитвали да помогнат на момичетата, а след 15 ноември 1897 г., когато учителският съвет взема решение да бъдат поканени и варненските граждани да станат членове на дружеството и на благородната инициатива се отзовавали много хора, организацията се увеличила на повече от 160 души), то въпросите по отношение на морала на учителите и ученичките, и особено на тези, които живеели в пансиона, години наред занимавали общественото мнение.

 

За „деморализацията между ученичките“ 

през 1914 г. вестник „Свободен глас“ (бр. 59 от 7 декември) обвинява ръководството на пансиона: „Нашите сведения гласят, че управителката и възпитателките в пансиона не са на мястото си. Те нямат нужната подготовка и разбиране на предназначението си. Това е убеждението на учителите при гимназията“, твърди авторът на статията и призовава Министерството на образованието да вземе необходимите мерки.

 

СТУДИЕН ПОРТРЕТ НА УЧЕНИЧКИ ОТ VII КЛАС - Р. В. Загорова, Ю. Р. Димитриева, Е. Жабинска и Ф. Митева, от 1906 г. (снимката е от архива на Варненската дигитална библиотека). 


 

Явно по отношение поведението на учителите и възпитаничките на Държавната девическа гимназия във Варна общественото мнение било изключително чувствително, а медиите споделяли и най-малкото съмнение за нарушение на моралните норми там, защото още през 1907 г. същото издание, в бр. 42 от 18 ноември, излиза с обширен материал по темата със заглавие „Жертвите на разврата“: „Би било голяма изненада за морализаторското око, което проникне из широките помещения на Варненската девическа гимназия. И там, като и всякъде другаде микроба на едно обществено зло, което едва ли не е най-голямото, бърза вече да разпространи своята гибелна деятелност.


Тъжно и убийствено действува човеку напомнянето на това зло, когато въпросът се отнася за едни нежни и крехки души, каквито са възпитаниците на една девическа гимназия. Тъжно, но това е истина.


От ден на ден разврата се стреми да пояде невинността на тия крехки души, които някога от своя страна ще възпитават поколение и общество. За всичко това може би не са виновни самите те, може би всичката отговорност за това пада върху съвременната възпитателна система, която вред указва едно и също влияние – способствуване за усилване на разврата. Обаче самият факт е от естество да пробуди, макар и може би не до там справедливо негодуване против възпитателите на тия девици, за които ни е думата. Повтаряме, причината на злото се крие съвсем другаде, но когато въпросът се отнася за едни постоянни мерки, ние сме в справедливо становище да възнегодуваме, ако те не се взимат. А по всичко изглежда, че тия мерки, са се взимали до сега, само като едно формално изпълнение на служебните обязаности. И иначе, не може да се обясни толкова 


явния разврат, който ние съзираме межу възпитаниците на девическата гимназия

Иначе не може да се обяснят всички тия нощни похождения на ученички със съмнителни техни спътници, тия очаквания на срещи по всички кръстопъти и градини, тия мръсни изображения, които личат из затаените кътища и отходни места в Девическата гимназия.


Тия неща не са нови за нас – те са твърде добре известни на всички варненски граждани, вследствие на което реномето на възпитаниците е паднало много доле, и вследствие на което всеки долнокачествен елемент без всякакво стеснение бърза да закачи някоя мирно минаваща девица.


Всичко това не би било според нас, ако надзорът от страна на дирекцията е по-усилен, ако има по-строги издирвания върху постъпките на по-съмнителните ученички.

 

УЧЕНИЧКИ ОТ ГИМНАЗИЯТА, УЧАСТВАЛИ В ПОСТАНОВКАТА НА ОПЕРАТА „ВЪЛШЕБНИЯТ КЛАДЕНЕЦ“ ПРЕЗ 1914 Г. Представлението е в кино “Ранков”. Режисьор - Ив. Стефанов, диригент - Ал. Кръстев (в средата), седнала пред него - Сийка Петрова. Отляво на дясно: права - Роза Розенберг, по-късно оперетна актриса в София, седнала - Мара Тотева, по-късно известна драматична актриса.

 


Съвсем не искаме да обвиним настоящия управител на гимназията. Това, което изтъкваме, е наследено от неговите предшественици, обаче, за негова похвала ще бъде ако той се покаже по-добър възпитател.


Това го изискват всички бащи и майки, това изисква всеки защитник на нравствеността и добрите нрави.“


Разбира се, на подобен, прекалено тенденциозно написан материал трябва да гледаме освен от любопитната му страна и със сериозна доза съмнение предвид доста строгото, патриархално и в известна степен ориенталско мислене на съгражданите ни от онова време. 


Известна истина в тези твърдения обаче изглежда е имало, защото в края на учебната 1910/1911 г. от София във Варна пристига „делегация от Софийския Окръжен Съд“, за да разпита най-старите и опитни учители за „безпорядките в гимназията“. По време на процеса учителите били разпитвани по обвинения за „моралното разложение“ на девойките – „бягството на ученичката Х.“, сбирките на „ученици и ученички за някакъв реферат по декадентство“, „срещи и гуляи на гимназисти и гимназистки“ и т.н.


През 1915 г. (бр. 507 от 10 януари на вестник „Варненски новини“) нов скандал, свързан с учебното заведение, става част от дневния ред на общественото мнение във Варна. Причината е, че за придружител на девойките при екскурзията им до София е назначен учител, млад вдовец. Този път отзвукът стига чак до министъра на образованието и, както се казва, „без вина – виновен“ младият учител е отстранен от училището.


Но въпреки че била под постоянен обстрел от страна на някои вестници, както и част от редовните „клюкарски хроники“ на кафенетата и дамските соарета в града, истината е, че

 

директорите и учителите в Държавната девическа гимназия се отнасяли доста строго 

по отношение на поведението на своите възпитанички не само по време на занятията, но и в извънучебно време. Спомням си, че възрастни дами, приятелки на бабата на съпруга ми, завършили там, са ми разказвали как било нещо нормално, ако се спрат да разговарят с гимназисти на улицата или в Морската градина, отнякъде да изскочи някой възпитател или самият директор и да ги погне с бастуна… 


Любопитен факт е и че прощъпулникът на баскетбола във Варна се е случил именно там. Дъщери на заселилите се у нас през 1922 г. белогвардейци, които са пътували с родителите си в Европа, донесли във Варна познанията, както и някоя топка за баскетбол. Именно в двора на Девическата гимназия  руските момичета „запалили“ и някои от съученичките си, директорът на гимназията реагирал много бързо и така било построено първото баскетболно игрище.


Не само в спорта и културата, но и във всяка сфера на обществения живот във Варна, именно възпитаничките на Девическата гимназия са тези, които имат огромна роля за утвърждаване мястото на жената в него, обединявайки около себе си всички прогресивни девойки, както и много от по-възрастните дами. 

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Четете още Непознатата история: Обучението във Варненската девическа гимназия

Коментари ( 0 )