IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 24°
Живот
08:56 | 13 февруари 2018
Обновен: 20:05 | 28 март 2024

Непознатата история: Позволителен билет за просия във Варна

Ходенето по просия „от продавница на продавница се позволява само в петък и събота“

По материала работи: Слав Велев
ПРИСТАНИЩЕТО БИЛО ЛЮБИМО МЯСТО на просяците и леките момичета.

 

Чела съм, че според една легенда Бог се явява пред всеки един от нас в различни форми – като просяк на улицата или ранено животно край пътя, или като непознат, който седи до нас в парка. Някои хора смятат, че реакцията им в една такава ситуация може да им преобърне живота и да сбъдне мечтите им, и може би заради това пускат монети в протегнатата за милостиня ръка. Други се обръщат и подминават. Трети се възмущават. А четвърти критикуват управляващите (независимо кои и кога), че хората живеят лошо и броят на просещите се увеличава. Последните явно не са чували, че големите градове привличат не само успеха, но и провала, а гарите са места не само за пътуване, но и сборища на уседнали в деградацията си хора. А колкото по-голям и проспериращ е един град, толкова повече представители на всички древни професии привлича.

 

Просията безспорно влиза в категорията на древните професии. Още Омир в „Одисея“ не само говори за просяците, но и представя Одисей, преоблечен като просяк. В законите на Хан Крум[1] са предвидени сурови наказания, освен срещу кражбата и разбойничеството, и срещу просията.

 

Спомнете си „Принцът и просякът“ на Марк Твен, „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго и други образци от европейската и световната литература, които описват живота, организацията на тези хора и йерархията в обществата им.

 

И докато в древна Гърция сравнително лесно решавали въпроса, когато броят на просещите по улиците рязко нараствал – всеки свободен гражданин можел да ги продаде в робство „за своя сметка“ (“Одисея” (ХХ). Думи на един от женихите, отправени към Телемах, които се отнасят за преоблечения като просяк Одисей: „Да натоварим двамата скитащи се просяци на многовеслени кораби и да ги изпратим в Сицилия. Там ти ще можеш да ги продадеш твърде на сметка.“), а в Средновековието за просия наказвали с доживотна тъмница, бесилка или обезглавяване, с демократизацията на обществата и отношението към разрешаването на този проблем се променило.

 

През ХІV-ХV век в големите европейски градове започват градски инициативи за регулиране на просията и бедността.

 

Поради големия брой на бедните от провинцията, които се насочвали към градовете, се увеличавали и просяците

 

Приети са и първите градски правилници за просяците и бедните. В тях са регламентирани трудовата повинност за трудоспособните бедни, както и телесни наказания и екстрадиране за останалите просяци. Забранявало се на работоспособните да просят, а на просещите да го правят в църкви или на други свещени места. С цел да се ограничи и да се намали просията, всички просещи се задължавали да носят емблема, която да ги отличава и да доказва, че те са наистина нетрудоспособни и не могат да изкарват по друг начин прехраната си (Правилник за просията в Нюрнберг, 1370 г.).

 

В края на ХІХ – началото на ХХ век в Европа светските градски управи започнали да предприемат и социални законодателни инициативи за решаване на проблема с просията. Нуждаещите се бедни, които не могат сами да се издържат, болни стари хора, бездомни и изоставени деца и сираци получавали храна и подслон в изградените градски приюти, които се явявали обществено организирана форма за даване на милостиня, един вид социално подпомагане.

 

Още в първите години след Освобождението

 

Варна станала привлекателен град не само за любителите на морските бани, но и за всички представители на древните професии –

 

леки момичета, професионални комарджии и просяци. Те буквално окупирали морския град, както и повечето курортни градове в Европа, всяка година преди началото на сезона. За това алармира и вестник „Свободен гражданин“, бр. 22 от 4 април 1902 г.: „Напоследък града ни е наводнен от просяци, които се влачат от други градове, на ако щете и от други държави. Обръщаме вниманието на административните власти да се заинтересуват върху тоя въпрос поне сега, когато надлежи да се посещава града ни от гости за летния сезон“.

 

 

„Административните власти“, разбира се, били не само заинтересувани от проблема, но и се опитвали да се справят с него чрез редица мерки. През декември 1888 г. кметът на града Кръстьо Мирски издава „Приказ №696/17 декември 1888 г.“, който има за цел именно урегулиране на просията и намаляване на числото на просяците в града (бр. 6 от 23 декември 1888 г. на „Варненски общински вестник“). „Приказът“ е издаден въз основа на предписание от Министерството на вътрешните дела, което изисквало „в интерес на самото общество, да се обърне внимание върху старий лош обичай, оставянето да се безпокоят жителите и от лица на които закона и самата справедливост не допуща да просят, и да се вземат напред по-сериозни и по-целесъобразни мерки против бедността и леността, като се определи за неспособните към труд и безпомощните един способ, според който могли би те да получават милостинята си от жителите в известно време и място, като им запретят веднъж за винаги да се шатаят не само по улиците и къщята, но даже и вън от пределите на местожителството им, и да не се дозволява на никого, било мирско или духовно лице, да проси гдето и да е милостиня в името на манастир, църква или училище, без разрешение за това от висшето началство“.

 

 

КРЪСТЬО ИВАНОВ МИРСКИ (1852 – 1920 г.) - общественик и книжовник, действителен член на Българското книжовно дружество (БАН). Дълги години съдия в Тулча, Балчик, Варна, Русе. Роден в Котел. Два пъти кмет на Варна и многократно избиран за народен представител. Един от основателите на библиотеката във Варна.

 

 

Ето какво гласели деветте параграфа от

 

заповедта на Кръстьо Мирски за ограничаване на просията във Варна:

 

„І. Никое лице, без разлика от пол и възраст не смее да ходи във Варна по събирание милостиня за църкви, мънастири, училища и други каквито и да било богоугодни или благотворителни заведения, и въобще никой не бива да проси за себе си или за когото и да било, ако не е снабден с позволителен билет от Правителството и за Варна, или от Варненското Градско-Общинско Управление за събирание на милостиня или просение само в пределите на Варненската Градска Община.

 

ІІ. Позволителен билет за просия във Варна Общинското управление ще дава само на лица, членове на Варненската Градска Община, които не са под настойничество и са лица безпомощни, недъгави, сакати, въобще неспособни на никаква работа, от която могат да се прехранват. Тези билети се дават безплатно и имат сила само за шест месеца от деня на издаването им.

 

ІІІ. Строго е запретено просията на лица под настойничество и способни към труд и въобще здрави хора, било мъже или жени; такива могат да просят само в изключителни случаи и то с разрешение на Правителството.

 

ІV. Просията за богоугодни и благотворителни цели се допуща само по писмено формално разрешение на висшето началство и в никой случай от самото Общинско Управление.

 

V. Спиранието, ходението по просия от къща на къща и спиранието жителите на града за просение от тях и искание милостиня с дързост и грубост, и употребление на измама е строго забранено.

 

VІ. Ходението по просия от продавница на продавница, разбира се, на имеющите позволителен билет, се позволява само в петък и събота и то само от 10 преди пладне до захожданието на слънцето.

 

VІІ. Просяците, които са снабдени с позволителни билети, могат в петъчни и съботни дни и всекий праздник до съвършение богослужението да спират за просяние пред или в двора на молитвените домове, а в другите дни и то само от изгревание до захождание на слънцето: а) пред мостовете за лозята, б) при Таш-Кюпрю , в) до моста пред Карантината за английската скеля (пристан – б.а.), г) при моста до Приморската градина до фабриката на Василаки чорбаджи, д) пред Българската Съборна Църква, е) пред Църквите Св. Атанас, Св. Богородица, и Св. Никола, з) до Синагогата и до Джамиите, най-сетне още на онези места, които би се намерили за удобни в последствие от Общинский Съвет. Просянието на всяко друго място е строго запретено.

 

 

МОСТЪТ ТАШ КЮПРЮ. Вляво се вижда портата на крепостта.

 

VІІІ. Нарушителите на тоя приказ, според случая – или ще се предават на съд, ако се констатира и извършвание на престъпно деяние, предвидено в наказателните закони на Държавата, или ще се глобяват от мене с глоба от 1 до 25 лева, ако деянието съставлява нарушение само на настоящий приказ, съгласно чл. 96 от Закона за градските общини.

 

ІХ. За точното пазение тоя приказ се умоляват да указват съдействие всички господа граждани, които оценяват пагубните следствия от просянието на хора, които са обърнали просията на занаят, както и допущането към просия деца, който навик толкоз разтурва натурата на младежа, а на Общинските комисари, като помощници на полицията, по съблюдение законите за благоустройството на градовете, вмъкваме в неминуема обязаност, грижата за точното изпълнение на тоя приказ, и за съставяние по установения ред, както винаги, възможно съвместно с надлежний полицейский стражар, акт, за всяко нарушение на наложените в приказа разпореждания“.

 

Едновременно с този документ Кръстьо Мирски подписва и приетия от Общинския съвет „Правилник за давание помощ на бедните във Варненската Градска Община“. За него и за това каква социална политика провеждали местните власти във Варна в края на ХІХ и началото на ХХ век ще ви разкажа в следващата “Непозната история” - „За правото на общинска помощ“.

 

 

 


[1] Хан Крум идва на власт след смъртта на хан Кардам (777- 803) и става основател на нова владетелска династия, управлявала България до края на Х век. Издадените от хан Крум закони са първото писмено законодателство в българската държава, отбелязано в енциклопедията ”Свидас” от Х век. Суровите наказания срещу кражбата, просията и разбойничеството са насочени към издигането и съхраняването на собствеността, както и към сигурността на търговията в страната.

[2] Още от стари времена водите на Варненското езеро са се оттичали през плитката и криволичеща река на юг от градските стени. Наричана Дерза, Врана или Варна тя е най-известна като река Девня. От тук е минавал важен търговски и стратегически път и е логично предположението, че още от древността над нея е съществувал мост. Първи сигурни свидетелства обаче има едва от годините на турското робство, от средата на XVIII век. Тогава на мястото на днешната Сточна гара, покрай южната част на крепостната стена на града, през реката е бил построен здрав каменен мост  - Таш кюпрю.

Таш кюпрю бил на оживено място, до него имало стоянка за лодки, а имал и своето важно военно значение. Поради това на южния бряг на реката било иззидано специално укрепление - Таш кюпрю табия. Тя е съществувала до 1828 година.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Четете още:   

Коментари

Новини Варна