Деница Русева от клуб „Касталия” към ОДК - Варна: Усетила съм всеки ред, който съм написала!

Деница Русева е на 16 години. Разказва, че усеща специална връзка с писането. В литературен клуб „Касталия” към ОДК – Варна, Деница членува от около година.

„Обичам да чета. Мисля, че от там пламна любовта ми към писането. Приятели ме викаха да играем навън, а аз все отказвах, защото бях пленена от някоя книга. Винаги са успявали да ме пренесат в друг свят.  В книгите всичко е красиво и естествено, а невъзможното става възможно. Може би започнах да пиша, за да изразявам емоциите си и да ги предавам на другите. Искам стихотворенията, разказите и есетата да пренасят читателите в моята реалност. В това всъщност 

се изразява красотата на писането – 

да помогнеш на някого да усети това, което е вътре в теб. Винаги съм била притеснителна, дори затворена. Но с времето писането ми помогна да изразявам себе си. Споделяла съм на баща си, че това е моето призвание,  но той не го приемаше насериозно. Сега харесва това, което пиша, и вярва в мен. Имаше момент, в който мислеше, че желанията на човек се менят с времето. Но не и моите, не и към писането! Усещам, че е заложено вътре в мен. 

Не се раждаме като празен лист хартия. Има дарби, които с времето се проявяват. От тях не можем да избягаме”, смята 16-годишното момиче. 

За един писател всяка творба извира от сърцето, 

идва от вътрешността, убедена е Деница. Любимият й автор е Никола Вапцаров. „В днешно време българското общество се нуждае от творчество като неговото. Въпреки всички премеждия, които преживява, героят на Вапцаров винаги има надежда, вижда хубавото и най-важното - обича живота”, разказва тя.

Цял живот човек надгражда, а с това се променя и начинът, по който пише, смята Деница. 
 

„Сякаш винаги съм писала... 

не си спомням как започна всичко.” За клуба научила от своя приятелка. „Преди пишех, но не се бях включвала в конкурси. Впоследствие започнах да вземам участие с мои произведения. Мое стихотворение, избрано от преподавателката ни Магдалена Маркова, обра награди. Но не мога да кажа, че ми е любимо. Усетила съм всеки ред, който съм написала.”

Деница не разказва пред приятелите си за емоциите, които изпитва, докато пише. „Всеки има различни интереси. Не мога да натрапя моите. Знам, че те не се вълнуват от това. За да усети написаното, човек трябва да е заинтересован.”

Читателят да се замисли над творбите, е основополагащо за Деница. „Не мога да променя начина, по който гледа на света. Но се надявам да помогна да открие правилния път. А той е различен за всеки”- смята тя.

Успехът на младия човек не се мери със статута в обществото, нито материалните блага трябва да са цел в живота, категорично е младото момиче. „Искам да опозная себе си и света. Да имам силата да видя собствените си грешки и недостатъци. Целта е да се развивам, да градя и да се усъвършенствам. Не съм от онези хора, които защитават позицията си на всяка цена, без значение дали е правилна.

Светът би станал по-приветливо място, ако сме отворени към промените

Изслушването е пътят към истинските отношения. Добротата е навсякъде около нас, просто трябва да се огледаме”, смята 16-годишната авторка.

Образованието си Деница иска да продължи в чужбина. „Имам и други идеи, които ще успея да реализирам по-добре извън България. А за писането... ще продължавам,... докато го усещам”, завършва младата писателка.

ИЛИЯНА МИТАКОВА