IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 18°
Живот
08:56 | 20 март 2018
Обновен: 06:23 | 27 март 2024

Непознатата история: Изграждането на улиците във Варна

С доброволен труд и лични средства гражданите на града участвали в създаването на европейски облик на морската ни столица

По материала работи: Пламен Янков
УЛИЦА В СТАРАТА ЧАСТ НА ВАРНА, рисунка на инж. геометъра Индржих Кноб.

Трудно ни е днес да си представим как са изглеждали улиците на Варна непосредствено след Освобождението, но според писмените свидетелства от този период те били като във всеки малък ориенталски град от края на ХІХ век - тесни, криви, прашни и нечисти, а след всеки дъжд се изпълвали с дълбоки кални локви. Предполагам, че още по-трудно ще бъде за днешните млади хора, които не помнят самооблагането (Преди 10 ноември 1989 г. в България се провеждаха нещо като местни референдуми, на които чрез гласуване жителите даваха процент от доходите си (обикновено между 3 и 5) за местно градоустройство и благоустрояване. Помня, че за един паркинг в „Младост“ се самооблагахме два пъти, но това е друга тема…), да си представят как със собствени средства и доброволен труд варненци започнали изграждането на инфраструктурата в града. 


Във Варна в края на ХІХ век само главните улици и тази край морето били застлани с турски калдъръм. (Калдъръмът е улична настилка, направена от обли камъни. Думата идва от турски - kaldırım, където е навлязла от гръцки - kalós, „хубав“ и drómos, „път“) Останалите били обикновени черни пътища, изровени от дъждовете и каруците. В кишаво време те ставали направо непроходими от кал и мръсотия. Прибавете към това и проблема с хигиенните навици на гражданите, много от които изхвърляли съдържанието на нощните си гърнета директно на пътя, както и факта, че през 1890 г. да се разминеш с крава, бивол или прасе в центъра на Варна не било новина, а съвсем нормална част от всекидневието, и ще добиете горе-долу правилна представа за състоянието на улиците във Варна в края на ХІХ век. Към картината трябва да добавим и факта, че във вечерните часове повечето от тях оставали абсолютно тъмни. (Само по-централните, както и дългата, криволичеща занаятчийска улица „Цариброд“ се осветявали от мъждиви фенери, палени всяка вечер от специално назначени за целта общински служители.)


Сега разбирате защо на първите организирани вечеринки и балове дамите ходели с торбичка в ръка, в която носели балните си обувки, за да заменят с тях изкаляните галоши, и недоволствали… Искали да живеят „по европейски“, а щом жените поискат нещо, много скоро, въпреки патриархалното си и по-скоро ориенталско възпитание, съпрузите им започват да искат същото.


 
Очакванията към първите управници на града се оказали много големи,

а те трябвало да решат цели купища проблеми, за да превърнат Варна в чист и уреден европейски град. Като начало стоял въпросът с планирането на града, в който строителството навсякъде се извършвало почти безразборно. Още при  временното руско управление през 1879 г. полякът Едвин Варшановски съставя първия план на Варна, който става основа за нейното бъдещо развитие.


Застрояването на централната градска част с масивни сгради по западноевропейски образец започва в периода 1890 – 1893 г., след като Варненската техническа служба приема „Правилник за строеж на частни сгради”, според който „всички фасади на сгради по главните улици следва да бъдат с богата пластична декорация и свързани по височина”, което е от съществено значение за ансамбловото застрояване на града и оформянето на най-представителните архитектурни ансамбли по основните улични направления и площадни пространства. Първите градски архитекти във Варна са чужденци, а до 1900 г. в държавните служби като архитекти и окръжни инженери не се назначават българи.

 

В края на ХІХ – началото на ХХ век най-заможните варненци 

и предприемачите насочват строителните си амбиции към централните улици „Сливница“ и „Преслав“, а по-късно към „Приморски“, „Княз Борис I“, „Мария Луиза“ и „Цар Освободител“, които с прилежащите им квартали се превръщат в най-елитните градски жилищни територии. 

 

ПРЕСЕЧКАТА НА УЛИЦИТЕ “АЛ. БАТЕНБЕРГ” И “КНЯЗ ДОНДУКОВ”. Рисунка на инж. геометъра Индржих Кноб. (Дигитална библиотека - Варна)

 

Бул. „Княз Борис I“ се оформя и като една от основните делови и търговски улици на града и заедно със „Сливница“ се превръщат в „зона на градските социални контакти” – т. нар. стъргало, поемащо всекидневните традиционни разходки на градския елит и гостите на града. Но разходките продължавали да се случват само в сухо време и на дневна светлина. Повечето от улиците все така нямали настилка, тротоари и осветление, което въпреки новопостроените „по европейски образец“ сгради, съвсем не ги правело привлекателни. В бр. 9 от 7 юли 1907 г. на в. „Известник“ коментират този факт така: „Отворената още през пролетта на миналата 1906 год. при кметуването на съгражданина ни Кр. Мирски нова част от улица Цар Борис още стои неизравнена. Ако Общинското ни управление не разполага със суми, от които да постели с камъни тая част на означената улица, която (част) толкоз много работи, не можеше ли досега поне да се изравни пръстта в нея. Днес много трудно се върви по тая улица даже пешком”. А опозиционният вестник „Свободен Глас“ в бр. 13 от 30 март 1908 г. пише: „Не стига дето улиците на град Варна представляват един лабиринт, което прави затруднително всяко движение, ами и съществующите са тъй занемарени, че произвеждат грозно впечатление на всеки пришалец“. Авторът на материала обръща особено внимание на липсата на тротоари: „Някой от улиците имат доста широко място за тротуари, но с изключение на улица „Преславска“, никоя от тях няма послани такива. Улици като „6 септември“, „Сливница“ и „Цар Борис“ и пр. представляват една грозна картина, която съвсем не прави чест на гр. Варна и Варненската община. Но ако варненските жители нямат вкус и не постилат тротуарите пред къщите си, то нужно е Общината да ги застави, като им даде единен план по който да ги постилат. Това е длъжна да направи общината, защото иначе никога няма да видим нашия град, уреден по частна инициатива“. 

 

И общинската управа, дали подтиквана от упоритите настоявания на журналистите, дали защото самите общинари виждали, че направата на тротоари е една изключителна необходимост за европейското развитие на Варна, 


предприема необходимите мерки на принципа „Направи си сам“ 

В изпълнение на регулационния план на града (утвърден с Указ №17 от 18.ІХ.1900 г.) са изготвени проекти за улиците. От Общинското управление организират монтирането на бордюри по трасетата. При направата на настилката на новите улици в „поемните условия“ се описва и едно ново условие за спечелилите търговете предприемачи – да поставят бордюри. От своя страна гражданите били задължени, когато имат поставен на улицата пред дворовете и къщите си бордюр, да го „застелят“ или „окаменят“, както е записано в редица „поемни условия“, публикувани през този период във „Варненски общински вестник“ от 4 декември 1913 г.: „За да се получи едно общо хармонично впечатление Общината дава за упътване на гражданите следните данни: (1) под плочите ще трябва да се постави добре трамбован 10 см дебел слой бетон в състав 1:3:5; (2) над тоя бетонов слой ще трябва да се постави един слой 1,5 - 2 см циментов разтвор 1:2 от портланд беочински цимент. (3) над тоя циментов разтвор ще се поставят машинно пресовани четвъртити циментови плочи дебели 4 см ...“ – Обявление 11229 от 2 ноември 1913 г. Община Варна, във връзка с 1л. 72 ал. 2 от закона за благоустройството“. 

 

Общинските власти във Варна се заели с нелеката задача да създадат правила за регулиране на движението на каруците и файтоните в града, защото движението на каруците в града създавало много неудобства за гражданите, особено в случаите, когато оставените без надзор коне, уплашени от нещо, хуквали по улиците. Проблем за гражданите било и замърсяването на същите тези улици от изпражненията на животните, както и безразборното „паркиране“ на каруци и файтони в центъра на града, особено по време на понеделничния пазар.

 

През 1888 г. от Общинския съвет бил приет „Правилник за публичните файтони в гр. Варна“, който регулирал не само цените и правилата за извършване на услугата, но и местата за престой, както и правилата за придвижване на територията на града. За престоя на файтоните били определени специални места в града, за които стоянки файтонджиите заплащали такса, а „паркирането“ им след работно време „извън дворовете“ било абсолютно забранено. Тази своеобразна „синя зона“ била в сила и за престоя и нощуването на каруците, пренасящи товари. За неспазване на правилника се предвиждали глоби от 25 до 50 лв., суми, които често надвишавали седмичния надник на превозвача.

 

Започнало да се работи и по въпроса за изграждане на улично осветление: 

„На първи януари 1914 год. електрическото осветление на гр. Варна стана факт свършен, желана мечта от десетина години на всички граждани и постоянни посетители на нашия курортен край.“ Така започват „Бележките за гр. Варна“ в бр. 406 от 30 август 1914 г. на вестник „Варненски новини“, посветени на електрическото осветление в града. (Тържествено е открита общинската дизелова електроцентрала във Варна – б.а.)


Общинският съвет приема поредица от наредби, целта на които била да се научат варненци да пазят града си чист, като били предвидени сериозни глоби за пускането на животни по улиците и безразборното изхвърляне на боклук.


Благодарение на включването на самите граждани чрез доброволен труд, след въвеждането на т.нар. трудова повинност (Трудовата повинност в България е въведена на 14 юни 1920 г. от правителството на Александър Стамболийски. Всички мъже и жени на дадена възраст са задължени да работят определен период от време (около 10 дни) в полза на правителството, главно по строителни проекти.), в началото на 1928 г. във Варна вече има около 18,500 км застлани с настилка улици, което обаче е по-малко от 17% от общата им дължина в бързо разрастващия се морски град (публикация „Благоустройството на Варна“ от инж. В.Д.Кърджиев, директор на техническата служба към общината, бр.157 от 28 януари 1928 г.).

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Коментари

Новини Варна