Непознатата история: За голата фотография, конкурсите за красота, безсрамието и морала

ЛЮБА ЙОЦОВА - първата мис „България“.

В началото на ХХ век, когато в Америка масовото производство на автомобили вече било започнало формирането на явлението „тийнейджър“, а дължината на женските поли станала подвластна на наличието или липсата на военни конфликти, в България все още господствали патриархалният дух и традиционните семейни ценности. В още по-голяма степен това господство се усещало във Варна, която макар и да се стремяла да стане „европейско летовище“, все още била по-близо до Ориента, отколкото до Шанз-Елизе. Многобройните всекидневници в града, излизащи по онова време, в най-голяма степен допринасяли за „запазването на морала в обществото“, като усърдно порицавали всеки един опит за нарушение на определените норми. Никой не се и надявал да бъде пожален, независимо от общественото си положение и благосъстояние. 

Друг въпрос е как би се възприело подобно „усърдие“ от позицията на днешния ден. Например, ако сега се загледате в поведението на околните на който и да е плаж, само за 2 минути ще станете свидетел на поне 20-ина „фотографи“, които снимат или си правят селфи по бански. Днес в това никой не вижда нищо лошо  и се смята за право на личен избор и преценка дали да покажеш „голите си телеса“ на света. Дори  когато тежиш над 120 кг, също си е твое право да си пуснеш снимка по бански в социалните мрежи… 

Съвсем не стоели така нещата обаче през 1919 г. Ето какво разказва в материала си 

„Голата фотография“ 

с подзаглавие „Безсрамието и донжуана“ вестник „Обнова“ (бр. 169 от 14 август с.г.): „Вчера по обед в удобен за фотографиране момент на къпещите се в морските бани донжуана С. Леви се явява по гащички с фотография (фотоапарат – б.а.) в ръка и решава да направи снимка на симпатията си, която той издебва. На поканата му се отзовали мъжки и женски и с нетърпение в  разни пози приели с  благодарност  снимката. Решено и свършено. Донжуана задоволен, обаче друг в изблик на своята ревност се спуска с бастун по голите меса на фотографа. Събират се весели зрители и гледат джомбюш (тур. Cümbüş - веселба, развлечение, веселие, смехория – б.а.). Полицията не закъсняла да се яви и повели голия фотограф с апарата му към участъка. Но публиката негодува; започва се линчуване, псувни по адрес  на голия фотограф, в която суматоха върху последния заиграват мъжки  бастуни и плесници, и дамски чадъри и храчки. Набит и оплют голият донжуан намира подслон в участъка, пред който се насъбра любопитната публика. Пристигна г. Прокурора и „в интереса на следствието“  замълчаваме повече. Вменява ни се в журналистически дълг да предупредим полицията и прокурора да се запази добре стъклото със снимката, защото от сведенията, които получихме о време, въпросният донжуан по пътя от морските бани за към участъка е предложил  на „високия стражар“, че ще му даде много пари, ако успее да скрие и му запази снимката, на което предложение стражарят казал, че го е страх. Длъжност на стражаря е да донесе горното, предположение  — изкушение за подкуп, на своето началство, което да иска наказанието на донжуана, в противен случаи и на стражаря за премълчаване и умишлено прикриване на стражника да се търси отчетност. Обществото живо се интересува да види снимката. За удовлетворение „Обнова“ предлага и е готова да я извади в клише за вестника ни за сведение и се знаят кои са тези, които доброволно са пожелали да се фотографират за задоволяване „чувството" си към страст да бъдат голи фотографирани“.

Разбира се, вестник „Обнова“ не получава скандалните снимки, които предполагам, ако бяха публикувани, щяха значително да вдигнат тиража на изданието и да донесат значителни приходи на редакцията, но това е друга тема.

Освен „голите фотографии“ като „аморални“ варненската преса е заклеймявала и конкурсите за красавици. Въпреки че в Европа подобен род събития вече отдавна са станали традиция (първият конкурс за красавици е проведен през далечната 1885 г. в Белгия), варненските журналисти трудно преглъщат провеждането на такова „състезание“.  Повече от 20 години след короноването на първата „мис“ у нас („Мис София“ се провежда през далечната 1906 г. в София  по инициатива на дружеството на столичните журналисти) е организиран от вестник „Зора“ и първият национален конкурс за най-красива жена – „Мис България“. Изискванията към кандидатките били да са неомъжени госпожици между 16- и 25-годишни, български поданички, стройни, с елегантна фигура, красива глава с големи, изразителни очи, нежна усмивка, умни и скромни.

Близо 200 девойки изпратили свои снимки в редакцията на вестник „Зора“ 

В авторитетното жури влизали скулпторът Андрей Николов, писателят Добри Немиров, оперната певица Констанца Кирова, проф. Асен Златаров, художниците Стефан Иванов и Никола Маринов, Райко Алексиев и издателят Данаил Крапчев. На  30 януари 1929 г. журито определило за победителка 22-годишната Люба Йоцова. На второ и трето място били класирани съответно пловдивчанката Нора Трифонова и Радка Станишева (от Кукуш).

АНЕТ КЕЛЕРМАН. ПРЕЗ 1907 Г. АВСТРАЛИЙСКАТА ПЛУВКИНЯ АНЕТ КЕЛЕРМАН, КОЯТО ПОДКРЕПЯ ХИДРОДИНАМИЧНОТО ОБЛЕКЛО, се снима облечена в плажен костюм без ръкави. Постъпката й не може да се нарече подвиг, но пък и не може да се подцени смелостта й. По стандартите на 1907 г. това е невероятно предизвикателно. Анет е арестувана, но възмутените протести на жените, настояващи, че дамите имат право да ходят на обществените плажове в комфортни и красиви дрехи, водят до факта, че женските бански скоро са разрешени в света.
 

Еуфорията около първата мис „България“  била огромна. Затрупали я с подаръци и станала рекламно лице на различни продукти. Придворната парфюмерия "Папазов" създала одеколон „Люба“, а цигарената фабрика „Томасян“ пуснала на пазара цигарени кутии с нейна снимка. Най-известните модистки по това време, Пелагия Видинска и Райна Ракарова, изработили безплатно дрехите на Йоцова както за всекидневието, така и тези, с които трябвало да се яви на големия конкурс за избор на мис „Европа“ в Париж. И макар че нашето момиче се представя достойно на конкурса и дори получава покана за участие и на „Мис Вселена“ в Америка през същата година, провеждането на подобен род събития има и много противници.

Някои от женските издания заклеймяват конкурса като аморален: 

„Чистотата на някогашното българско семейство се руши - разводи, морални падения на жени, злоупотреби на чиновници, самоубийства, убийства, обири и други злочинства постоянно увеличават своя брой. А заедно с това расте и мизерията и се увеличава броят на безработните..... Посред тия тежки условия на съществувание в големи размери намалява раждаемостта, защото вече не само гражданката, но и селянката прибягва до изкуствено абортиране. Явно е, че ние бавно, но неизбежно вървим към израждане и сигурно ще се изродим, ако не намерим начини и средства за морално и материално издигане.

В момента на това тежко съществувание Париж ни кани да участваме в състезание на красотата!!! Истина е, че няма човек, който да не тачи хубавото, красивото. Трябва ли обаче да има състезание на хубави девойки и жени, и то в Париж, дето ще се оцени не толкова естествената хубост, а придобитата с изкуствени средства??.....

Днес, особено за нас българите, най-много се налага да създадем бъдеща майка, която да бъде работлива, скромна и по външност, и по душа, истинска помощница на мъжа, а не самостоятелна поклонница на модата и натруфена кукла, която ще бяга и от домакинската, и от обществената работа.“ (вестник „Женски глас“, орган на Българския женски съюз).

Към тези протести се присъединяват и от чисто мъжкото издание - вестник „Варненски кореняк“ 

В броя си от 20 март 1929 г. от редакцията се обявяват против всякакви подобни събития: „Всред лютата продължителна и незапомнена от десетки години зима, през която хиляди семейства гладни, голи, боси, без топливо, едва влачеха своето съществуване; тъкмо през това време, потъналите в излишества и разкош устройваха „конкурси за красавица“. Чувството на състрадание и милост, като че ли беше забравено. Едно лудо опиянение обладаваше известна част от българското гражданство, изкуствено подклаждано и поддържано от една част на ежедневния ни печат, отначало в столицата, а след това и в провинцията. Обаче намериха се трезви умове, между нашите публицисти и общественици, които издигнаха глас и осъдиха това чуждо подражание на своеобразни охолници на живота в Европа и Америка, за тоя прословут „конкурс“. По повод на това завързаха се в печата препирни „за“ и „против“ тия устройвани конкурси. И имаше защо да се защищава „конкурса“. Питайте в вестникарските агенции и там ще ви кажат защо…Тая епидемична болест за „избор на красавица“, ето че зарази и част от варненското гражданство. В местния ежедневен печат се почнаха препирни „за“ и „против“  избора за „варненска красавица“. Устроителите на „конкурса“ побързаха да оправдаят своята постъпка, че приходите от него ще бъдат в полза за крайно бедните жители на града, сиреч един вид благотворителност. Обаче трезвото варненско гражданство в лицето на своите институти и сдружения, които милеят за запазване на добрите нрави на бъдещото поколение, издигнаха високо своя мощен глас и се обявиха против тоя „конкурс“. Израз на това високо благородно дело служи позивът, издаден и подписан от 25 института и сдружения. Тоя позив ще остане паметен в летописите на града ни. Той ще напомня на гражданството, че всичко онова, което минава океани, морета и планини и му носи поквара в добрите и запазени поне още семейни нрави, каквото беше и с хазарта, то се отвращава от подобен род „цивилизация“ и не може да й подражава“.

Три години по-късно, през 1932 г., е избрана и първата победителка в конкурс за красота във Варна  – „Царица на плажа“ - двайсетгодишната еврейка от Цариград Берта Бенбасат.

Следва продължение…

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: През 1915 г. сладкарят Иван Маринов организира първата ПР кампания във Варна