Брюксел: От славата на един пикльо до дворцовия финес

ЕЛИ МАРИНОВА

Аристократ е Брюксел, няма две мнения. Изтънчен, фин, подреден, студен и кралски. И да не искате да го харесате, неминуемо оценявате финеса на северните майстори, оставили ръцете си навсякъде в колосалната белгийска столица. За тях, фламандските майстори, има и специален музей, в който бихте се изгубили часове наред. Потопих се и в Дома на европейската история, който е направен по последен писък на музеите. Но за ученици, които попадат на планетата Земя за първи път и не са учили история в живота си. Непосредствено до него е Европейският парламент. Тук се провеждат събранията на европейските депутати. Можете да разгледате и отвътре: ще видите заседателната зала и ще разберете за решенията, повлияли на Европа. С веселие забелязах, че най-отгоре на централната плоча на входа на ЕП се развява не кой да е, а надписът на български език. Причината е, че от всички страни-членки на ЕС, само нашата има азбука, различна от латиница. Трябвало е да сложат различния надпис или в началото, или в края. Късмет. За миг се почувствах у дома.

Името Брюксел идва от старохоландския Bruocsella, което означава блато (bruoc) и дом (sella) или „Дома в блатото“. По ирония на съдбата в „блатния дом“ не открихме дори една локва, в която да пляснем морни туристически обуща. Няма да повярвате, но столицата на  Кралство Белгия стои гордо на брега на река Сена. От града реката обаче почти не се вижда, тъй като белгийските инженери са я покрили. Населението на самата община Брюксел е само около 150 хиляди души. На това се дължи и рехавото преминаване на хора на фона на грамадния град. Въпреки това е прието Брюксел да се нарича целия брюкселски регион.

Славата на един пикльо по света

За Пикльото само бях чувала. Виждала съм снимки на фонтана, но и представа си нямах колко е мъничък. Манекен Пис или пикаещото момченце е наричано още Жулиен. За света той е символът на Брюксел, но за самите жители на града, той е символ на свободата им и техен „пазител“. Защо, отговорът се крие в легендите, които се разказват за него. 45-сантиметровата статуя е с костюм всеки месец. В гардероба на Жулиен има и българска носия, която той е обличал няколко пъти – веднъж при приемането на България в Европейския съюз, и още няколко пъти на 3 март. На церемонията по смяна на костюма обикновено свири духов оркестър. Освен това по време на празници вместо вода пускат струя вино или белгийска бира. Напитките са безплатни, но чашите за еднократна употреба се купуват.

Има няколко легенди за момченцето. Според най-популярната обаче, малкият е препикал огъня, с който заговорници са искали да подпалят града, и така го е спасил. Друга легенда разказва как момченцето било син на богат търговец. Един ден то се изгубило в града, а когато най-накрая го намерили, то си пишкало спокойно на някаква малка уличка. От благодарност за съдействието на гражданите, търговецът им направил фонтан с пикаещо момченце. Каквато и да е истината, статуята и фонтанът съществуват от XV век, но придобиват своя сегашен облик през 1619 година. Нейният създател е творящият в стила „маниеризъм“ придворен скулптор Жером Дюкенуа. Всъщност Манекен Пис има безброй свои копия и събратя в света. Разбира се, селфито пред него е задължително.

Тропосвайки кралската столица, погледът ни бе прикован от една изумителна готическа катедрала. Църквата „Нотр Дам дьо Саблон”  е  построена в началото на XV век. Ще бъдете впечатлени от детайлните статуи и красивите 14-метрови витражи, като 7 от тях илюстрират живота на Богородица. А за нейната статуя има легенда, че лекува и сбъдва молитвите. Без да знаем що за храм е това и как се казва, влязохме и запалихме по свещица за здраве. И през ум не ни минаваше, че молитвите тук се чуват. Ще почакаме, ще видим. В католическия свят не е нужно да има дежурни служители на входа. Влизаш, оставяш монета, палиш свещ, ако искаш и излизаш.

Има нещо, по което  големите пазари на Европа си приличат. Колкото и в различните страни те да носят своя отпечатък, толкова и ги обединява цилиндричния покрив, блясъка и навалицата. Докато обаче в Истанбул Капалъ чарши прелива от злато, пазарлъци и преливащи артикули, в Брюксел столичното място за сувенири приканва със стил, изящество и типично белгийски почерк.

Кралските галерии Св. Хуберт  е място не за картини, а за пазруване. Предполага се, че те са най-старите в Европа – построени са през 1846 г. и са най-дълги - 213 м. Разделени са на три безистена. Пазаруването на закрито там е вид тайнство. Тук има модни бутици, магазини за стъкло и порцелан, скъпи мебели и декорация, магазини за чай, шоколад и бонбони, за играчки, много кафенета и ресторанти.

Друга визитка на северната столица се оказаха… мидите с пържени картофи. Белгийците смятат, че това е тяхно национално ястие и щом сте в Брюксел, не може да не опитате поне една порция. Мидите се варят в бяло вино с масло, а навсякъде има заведения за бързо хранене, където се пържат картофки и се поднасят с различни сосове. Тези места се наричат фриткот на фламандски или фритюр на френски. Не очаквайте картофите да са тъкмо извадени от земята! Бланширани са. Натурални идете да си хапнете в Родопите. Каквито ги искате. Малко са ястията, които опитах в северната столица, но наистина приготвени с вкус, мярка и майсторлък.

Реки от шоколад. Пардон, море. Типичните белгийски шоколадови бонбони (пралини), са най-често от бял и черен шоколад, във формата на най-различни морски създания. Заради дългогодишното владетелство на колонията Конго (един от най-големите производители на какаови зърна), Белгия се е научила да прави истински шоколад. Тук той е вид религия (почти колкото футбола в Барселона). Цените са прилични, а разликата от нещото, продавано за шоколад в нашите магазини – огромна. Тази шоколадова феерия е била измислена и превърната в индустрия от един аптекар. Причината е, че разголените дами, отиващи на бал, често си простудявали гърлото, а хаповете за гърло не били от най-вкусните. Ето защо на човека му хрумнало да им добавя захар и разни плодови вкусове и така се родил така популярният и вкусен белгийски шоколад.

Плодовата бира на Белгия. Ами чудо била, разказват запознати колеги.  Нарича се крик и има много разновидности: от череши, от боровинки, от праскови, от малини и от какви ли не плодове още. На вкус е сладникава и няма традиционния горчив вкус за бира. Освен това, разбира се, тук има още десетки видове белгийска бира, която заслужава вашето специално внимание. Ще ви трябва поне седмица, за да опитате всички разновидности. Внимание! Високо съдържание на алкохол! В Белгия нямат нужда от разхлаждане и там бирата е сериозна алкохолна напитка. Нашенците със самочувствие на големи пиячи биват събирани с метла и лопата от площадите на града, след като са обърнали няколко бирички за отскок.

Нощен живот – Хаус, латино, ретро, джаз - Брюксел ще удовлетвори всеки музикален вкус. В централната част на града – на Гран Плас и околните улици ще намерите както традиционни заведения, където да хапнете или да пиете бира, така и модерни дискотеки и барове.

По витрините на Брюксел ще видите плетачки на дантела. Един век след създаването на фините нишки в Европа, започва да се развива производството на дантели и във Фландрия. Фламандските дантели са известни като брюкселски. Те се славели със своята необикновена тънкост. Ленът бил съхраняван в усойни полутъмни мазета, защото само там къделите оставали влажни и при плетене можели идеално да се опънат. Това позволявало да се получи еластична и почти невидима за очите нишка. Предачките били много млади момичета, тъй като за тази работа се изисквали много нежни ръце.

За Атомиума, парка Мини Европа, Юбелпарк, катедралата Сен Мишел и Гудула, музея на какаото и шоколада не остана време, но как иначе ще поискам да се върна. Все нещичко невидяно трябва да оставя за друг път.

Благодарих наум за шанса да съм тук. До нови срещи, Брюксел! Ще те запомня и може би някой ден пак ще намина. Защото нося артистична душа и разбрах, че всеки камък в теб е поставен с явна любов и старание.

Снимки авторът

Четете още: Негово кралско височество Брюксел (ПЪТЕПИС)

С яйца от цяла Тракия е построен 500-годишен мост над р. Марица (СНИМКИ)

Европарламентът отвътре

Църквата „Нотр Дам дьо Саблон”