Непознатата история: Тия, които се отзоват на рекламите ни и посетят Варна, трябва да останат доволни от нашия курортен град
Колкото по-рано започне с рекламирането на сезона, толкова по-успешна ще бъде рекламата
Публикувана: 12 Feb 2019 | 8:55

„Варна - Царицата на Черно море“. Изображението съчетава моменти от удоволствията на плажа, заведенията край брега, летни атракциони, лица от провежданите през годините конкурси за красота 1932 – 1936 г. с избор на Царица на плажа, най-красиво дете, костюми и др. Колаж от 18 картички от серия Варна - курортен град.

 

 

Когато на 10 юни 1921 г. Варна е обявена за специален курортен морски град от членовете на тричленната комисия - Йордан Пекарев (председател),  д-р Наум Бочев и инж. Илия Христов, обединени от общата кауза, варненци си поставят за цел градът да стане „и една гордост за България“ – „неговото име ще се носи наравно с Ница, Монте Карло, Ривиера и пр. знатности“. С официалното признаване на града за морски курорт общината получава правото да събира курортни такси от летовниците, както и да сключва заеми от банката за развитие на курортното дело. Следващите кметове на града продължават да развиват идеята. Варна се облагородява, придобива европейски вид и започва да привлича все повече туристи. За това спомага и активната реклама, която общината прави на курорта. А когато се е налагало, дори теглели заеми за целта.

 

В началото на 1932 г. амбицията за развитие на курорта вече има свое мото: „Царицата на Черно море“ трябва да стане и „Царица на Балканите“. Това заявява в уводната си статия от 6 май 1932 г. (бр. 2 ) вестник „Курортни вести“. Амбицията е нещо прекрасно, но в края на сезона през същата тази година Курортното бюро отчита значителен спад в броя на българите и чужденците, почиващи във Варна. 


Според статистиката, публикувана в бр.11 от 1 ноември 1932 г. на вестник „Варненски кореняк“, броят на чужденците, посетили курорта през 1930 г., бил 9973, през 1931 г. – 9038, а през 1932 г. – 8007 летовници. Не било много по-добро и положението с почиващите българи: „броя на нашите сънародници през 1930 г. е бил 6315. Намалява през 1931 г. на 3215 за да се покачи през  настоящата година на 3348“.


На фона на отчетените през 1929 г.  29 382 почиващи (списание „Морски сговор“, бр. 7-8 от 1 септември 1929 г.) спадът на посещаемостта на курорта е особено осезателен.


На 23 октомври 1931 година по идея на Панко Василев  и бившия кмет на Варна Иван Церов гражданите, загрижени за развитието на града, създават дружество „Лига на курорта“, което има за цел да съдейства за развитието и рекламирането му.


Една година по-късно 


Варна за първи път се рекламира като курорт на есенния панаир във Виена 

и е създадено общинското предприятие  „Общинско курортно стопанство“, което трябва официално да отговаря за развитието на града като курорт и анализ на икономическите перспективи. 


Първият обстоен анализ излиза на 11 октомври 1932 г. в бр. 289 на „Варненски общински вестник“ под заглавието „Организиране на курортния сезон 1933 г.“, а основният извод е, че трябва да бъдат използвани всички възможности и методи за рекламиране на Варна в България и чужбина. Ето какво пише още в него:


„Хубава беше инициативата, Варненската градска община да вземе участие в Българския павилион на Виенския Есенен панаир и да рекламира града ни.

 

Рекламата беше много сполучлива и даде отлични резултати

 

Не искам да кажа, че нямаше грешки и критика, но при това не требва да се забравят обстоятелствата, които допринесоха за допущането на известни грешки, а именно, че нашият курорт по тоя начин се рекламира за първи път, че общината разполага с оскъдни средства и че Министерството на Земледелието не ни беше информирало с  какво и с що ще разполагаме и колко голям е нашият павилион.


Не по-малко важна от пропагандата за града ни чрез нашия павилион, бе и пропагандата, която се направи за Варна и извън панаира.


Влезе се в непосредствен контакт с Виенски журналисти, били във Варна, и като резултат от тия срещи из виенските вестници се появиха няколко хубави статии за „Царицата на Черно море“


А и поуките от участието ни във Виенския панаир, за начина на рекламирането, за жилищния ред и други въпроси са големи, и го оправдаха напълно.


Но тия, които се отзоват на рекламите ни и посетят Варна, требва да останат доволни от нашия курортен град. И то не само от неговата хубост, но и от организацията и порядките на курорта ни.


Ето изтичат, последните дни на курортния сезон 1932 г. Времето е все: тъй хубаво, обаче курортисти вече почти няма, всичко е утихнало и курортните заведения се закриват едно след друго. 


Всичко свързано с курорта заспива за да се пробуди на пролет пак, но не и курортното бюро. 


Докато, то през лятото е само в услуга на летовниците и не може да се занимава с никаква организационна работа, сега след сезона почва неговия организационен период.


Не требва да се губи ни минута, за да не ни изненада лятото неподготвени 

и ни принуди да вземаме импровизирани мерки по уредбата на курорта и неговото рекламиране, които обикновено са безсистемни и само пакостят.

 

Пощенска картичка от Варна.

 

 


Разбира се, че с един замах не е възможно да бъдат премахнати всичките онези грешки на курорта ни, още повече, че голяма част от тях не лежат върху курортното бюро.


1. Приключване сезона 1932 год.

Най-напред, разбира се, требва да се ликвидира със сезона 1932 год., като се приключи статистиката, подреди кореспонденцията, сортират вестниците (местни и чужди) в които са излезли статии за Варна, проучат всички постъпили писмени оплаквания и препоръки и в един обширен доклад за сезона се подчертае, всичко онова, което требва да служи за поука и онова, което требва, да се коригира. 


2. Вътрешна организация.. .
Що се отнася до вътрешните служби и организация, то те трябва да се реорганизират и рационализират, за да могат да функционират по-добре. За отделите: финансов, информационно-паспортен, полицейски, гражд. полиция, статистика, административен  требва още от сега да се предвиди приблизително какъв персонал и с каква подготовка ще е нужен, за да не бъдат назначавани неподготвени или неподходящи лица, които само спъват работата на бюрото.


Не требва да се забравя, че и най-добрата програма и най-добрата организация без достатъчно и добри работници пропада. Тук му е местото да поздравим хубавата инициатива за обособяване на морските бани, цветните градини и курортното бюро в самостоятелно стопанство. 


Нека се надяваме, че тая мярка ще даде един силен тласък в живота на курортното стопанство.


3. Жилищен въпрос

Той също требва да бъде разрешен още през зимата. Капитално е неговото значение за нашия курорт.


През м. февруарий 1933 год. требва да се съберат адресите на лицата, които ще дават стаи под наем през лятото. Квартирите, след като бъдат проверени от курортното бюро ще се систематизират и впишат в една специална за тая цел картотека. 


Всяка квартира ще има своя карта с най-подробни сведения за удобствата и цената 

Без съмнение, че въвеждането на тая нова система ще създаде голяма работа на курортното бюро, но само първата година. През лятото по тия карти ще става разпределението на летовниците.


Частните посредници ще станат излишни при настаняване летовниците. Подробности и формуляри по тая служба лежат в курортното бюро и вярвам, че то в най-скоро време ще пристъпи към работа.


По тоя начин са организирани жилищните бюра в повечето европейски курорти.


4. Полицейски и други формалности.

Кой от нас и е имал случай да чуе как чужденците се оплакват от многото формалности и дълги процедури у нас. И въпреки, че вече много години това ни е известно, до сега не са направени никакви значителни улеснения.


Дълг на курортното бюро е да вземе инициативата и чрез общината се потруди да бъдат опростени до минимум всички формалности. Ако ли това е невъзможно, то полицейско-паспортната служба в курортното бюро така трябва да се подреди, че всичките формалности да бъдат извършени гладко и бързо от самите чиновници и в никой случай да не стават достояние на чужденците. Голяма грешка е да се обяснява на летовника, защо се е забавил паспорта му, къде и какво има да се извършва с него.


5. Представителство във Виена.

Една от задачите при тазгодишното рекламиране на града ни във Виена бе и воденето преговори за безплатно представителство на курорта ни във Виена и Австрия.


В резултат на водените устни преговори с Първо Дунавско Параходно Дружество във Виена, то ни направи писмено предложение и е готово да поеме представителството и рекламирането на Варна във Виена и Австрия. Такова едно предложение мисля, че има и от Прага. Курортното бюро требва да влезе във връзка с тия представители и ги обяви за официални такива. Чрез тех се открива нова фаза за рекламирането на Варна и се дава възможност на евтина и широка пропаганда за нашия курорт. 


Не по-малко ще ни бъдат ценни и съветите на Първо Дунавско Параходно Дружество относно печатането на проспекти и плакати за Варна. В това отношение дружеството има дългогодишна опитност, а за да се убедим в това, достатъчно е да прелистим неколко от неговите проспекти.


6. Реклама и пропаганда.

Не, е вярно това, което твърдя някои, че градът ни е достатъчно рекламиран, особено в Полша.


Рекламата не е никога достатъчна. 

Тя требва да се подновява и усилва всека година. Не требва да се забравят конкурентите на нашия град. Те не щадят средства и в повечето европейски центрове са открили свои пътни бюра и непрекъснато рекламират своите курорти. 


Ако ние замълчим в скоро време ще бъдат забравени прелестите и ценните качества на „Царицата на Черно море“. 


Във Виена има пътни бюра на: Германия, Чехия, Унгария, Полша, Италия, Франция, Северните държави, Русия, Югославия, Румъния, Холандия, Белгия, Америка, Канада и Швейцария. 

 

Варненската община не може и да помисли за рекламирането на курорта, чрез платени обявления и други скъпи видове реклами, защото затова са необходими грамадни суми, с каквито в днешната нечувана финансова стагнация, тя не разполага. Обаче, един скромен рекламен материал е необходим и требва да се подържа.


За международни Изложби, рекламни бюра, панаири и за нашите официални представителства ни са нужни художествени снимки (40/60 в рамки със стъкла и снабдени с надписи) от хубави и характерни за Варна сюжети, красиви плакати и проспекти, поне два вида. 


Европейските курорти, обаче, освен с неизбежните снимки, плакати и проспекти си служат и с ред други скъпи реклами, които ние не можем да си позволим. 


Снимките, проспектите и плакатите трябва да бъдат готови още през м. февруарий и да бъдат разпратени из чужбина. Колкото по-рано се започне с рекламирането на сезона 1933 г. толкова по-успешна ще бъде рекламата.“


МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

 

Четете още от рубриката "Непознатата история":

Театралното дело във Варна и жълтите вестници

Провъзгласяването на Стамболов за почетен гражданин на Варна

Третото кметуване на Руси Матеев – казино в Морската и бюфет в „Максуда“

Второто кметуване на Коста Ранков

Управлението на Жеко Жеков

Болестите, които лекува Варна

 

 

Коментари ( 0 )