НАЙ-КРАСИВИТЕ ПОЖЕЛАНИЯ ЗА СВ. ВАЛЕНТИН

„Свети Валентин“ - празник на любовта. Макар, че много българи, особено в по-зряла възраст, го смятат за „привнесен“ и „чужд“, предпочитайки по-епикурейските удоволствия на нашенския Трифон Зарезан, не е лошо да покажем още един път любовта си към човека до нас. Пък после може и да изпием по една-две чаши вино…

 

И понеже сме убедени, че много хора ще се затруднят да измислят послание за празника, ето няколко предложения, подбрани от творчеството на  известни и не толкова известни поети. Идеята на подбора е да има за всекиго по нещо, както и достатъчно кратки послания, които да могат да се пратят и на sms.

 

11 оригинални ТРИФОНКИ за тези, които не признават Свети Валетнин

 

Разбира се няма как да не започнем, когато говорим за любов, с един от най-лиричните и нежни съвременни, български поети - Евтим Евтимов. Ето няколко цитата и негови стихове подходящи за послание на празника:

 

 „Страхливият – ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, Безсилният – ще плаче от тъга, а Истинският – сам ще те намери…“

..............................

 

 „За вечното са нужни две-три нощи, а за останалото – много дни.“

..............................

 

Колко истинска си ти и жива.

Не обичаш никога “наужким”.

Затова си толкова красива –

сякаш си измислена от Пушкин.

......................................

 

Такава радост и такава скръб

не могат да избягат през комина.

Дори цветята ми обръщат гръб,

когато край прозореца ти мина.

........................................

 

Когато в черна вечер ставам лош,

когато се разкъсвам от въпроси,

започвам да се питам посред нощ :

Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ?

А ти си моя радост и вина,

а ти си мое бъдеще едничко,

единствената топла светлина,

единствената истинска . И всичко.

….......................................

Пожелания за Трифон Зарезан

 

 

Ако знам, че обичта ще свърши;

ако знам, че тя ще се смали;

ако знам, че гръм ще я прекърши;

ако знам, че няма да боли;

ако в нея дълго съм се лъгал

ако не оставя тя следа,

ще я разруша до някой ъгъл

и отново ще я изградя.

…............................................

 

Безкраен път до тебе извървях –

едва не се разминахме сред мрака.

Защо сега да крия като грях

години толкова кого съм чакал?

 

Сега не може нищо да ме спре –

за теб ще пея до часа последен…

Аз искам тоя свят да разбере,

че няма повече да бъда беден.

……...............................

 

Ако бях шивач, аз щях да ти ушия

рокля от небето, шапка от луната,

чанта от звездите, поглед от магия,

за да станеш ти княгиня непозната.

Ако бях зидар, за тебе щях да вдигна

църква за любов, направена за срещи,

знаме да ти вдигна, до олтар да стигна,

а ръцете ти да са венчални свещи.

Ако бях художник, щях да нарисувам

само твоя образ. Никакви икони!

Без молитви вечни. Без поклони –

ще поискам само тебе да сънувам.

Аз обаче съм поет безумен

и не съм готов за нещо по-голямо.

Мога само да подреждам думи

и понякога да те измислям само.

……………................

 

Аз назаем не съм те прегръщал

и назаем не съм те мечтал,

всяка ласка под брой да ми връщаш.

Мен ми стига, че нещо съм дал.

Може днес да не дойдеш на среща

но след ден,

но след два,

но след три

да потрепне в душата ти нещо

и за мен да преминеш гори,

над които небето поклаща

обгорено от бури платно.

Може дълго писма да не пращаш,

но да сложиш две думи в едно

то за двеста писма да вълнува

и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш

ала тази целувка една

до последния дъх да гори,

до последния дъх…

и до гроба.

Стига заеми!

Стига везни!

Искам

обич за обич.

 

Лириката на Дамян Дамянов разпалва сърцето, вълнува душата, остава безмълвен ума:

 

Защо ни е вълшебен, чуден остров?!

И на земята стават чудеса!

Великото е винаги най-просто!

Една луна, две капчици роса,

една случайна мъничка разходка

и топлината на една ръка...

…..................................

 

Позвъни, обади се, Любов!

Ти, която да си, намери ме!

Аз те чаках с години, готов

да запиша и номер, и име!

Ти мълча. Със години и с дни.

Ти не звънна, дори и погрешка.

Иззвъняха се сума жени -

ни една между тях ти не беше.

И напразно с писалка и лист

все те чаках... Ни глас, нито ласка.

Що цигари изпепелих

и на листа що глупост надрасках.

Пак съм сам... Обади се, Любов!

Вън вали. И април е тъй хладен.

Телефона поглеждам (в дълбок

сън заспал). А край него - кълбо

жици, жици... Контактът - изваден...

…..................................

 

Целувам те, защото те обичам.

Не ми е нужно твоето вчера,

а утре е така далеч.

Мълчанието е доверие -

очите тихо красноречие.

Мигът в прегръдка да заключим,

да бъде наш, да бъде вечен

и който първи проговори

той първи не обича вече.

.................................................

 

Ето и едно особено красиво стихотворение на Николай Лилиев:

 

ЗАЩО ми вдъхна тоя чуден дар,

пред всеки поглед сам да се разтварям,

като ненужна жертва да изграям

на любовта пред вечния олтар;

 

сърцето ми да бъде нежен съд

на цъфнали надежди и копнежи

и в своята самотност да бележи

измамите всред земния си път?

 

Защо ми даде тия светлини,

да ме обливат с острия си блясък

и да разкриват сънния захлас

 

на дните ми, отплиснали вълни,

събудени от делничния крясък

на земното, в което чезна аз?

.....................................

 

За sms послание са подходящи и тези кратки стихове:

 

В очите ти прочетох нещо чудно, което силно ме плени.

Аз се влюбих в теб безумно.

Така, както никога преди!

.........................................

 

Ти си мисълта с която заспивам,

ти си съня които сънувам,

ти си усмивката на моите устни,

ти си сълзите солени и вкусни,

ти си мечтата за красиво и нежно,

ти си стиха захвърлен небрежно,

ти си волната птица в небето,

ти си човекът, стигнал до сърцето!

…..........................

 

Хубаво ми е със теб!

С пламъчетата игриви

като на мъничко дете

са очите ти щастливи.

 

Хубаво ми е със теб!

Сутрин да ме будиш нежно,

а след трудния ни ден

пак да сме в любов безбрежна.

 

Хубаво ми е със теб!

Толкоз хубаво, че мога

и безкрайното море

да запаля в своя огън.

….............................

 

Без теб денят ми мразовит бе,

със тебе пролет разцъфтя.

Без тебе плачеха върбите,

а с теб и гарванът запя ;)

Какво ли щях да съм сега?

Откъснат и повяхнал цвят.

Живот си ти и светлина,

със теб е хубав тоя свят.

……............................

 

За мене ти си въздух

За мен си светлина

За мене ти си слънце,

огряло през дъжда

За мене ти си огън

на зимата в нощта

за мене ти сълза си

дошла от радостта

…….........................

 

Обичам твоите стъпки

обичам твоя глас

Полазват ме страстни тръпки

И изпадам в захлас,

Когато край мен преминаваш,

когато ми казваш "Здравей!"

И диря ухайна оставяш

и обич в душа ми се лей.

Ще чакам и утрото тука

да видя пак твоето лице

Докато любовта ми пропука

леда в твоето сърце.

…...................................

 

Очите ти гледат ме с радост

и в моята обич една,

единствена болка от сладост,

за нея отдавна копнях.

 

За нея си струва звездите

да палиш, да срещаш луна,

да бродиш във утро измито

от горестна чиста сълза.

…................................

 

Избрани нии бяхме със тебе

в животa нелек и суров,

за тебе да бъда потребен,

за мен ти да бъдеш Любов.

 

ВЕСЕЛ ПРАЗНИК ОТ ЕКИПА НА МЕДИЙНА ГРУПА ЧЕРНО МОРЕ!