Напусна ни легендарният фотожурналист Робърт Франк

На 94 години почина един от най-значимите фотографи на XX-век – Робърт Франк. Роден в Швейцария, той показа на света каква е Америка през очите на чужденеца – отчуждена, студена, а по улиците й има бедност и расизъм.

Напуска родината си на 23 години. Умовете на хората там са прекалено малки за широките разбирания на Робърт. Името му нашумява след като издава книгата с черно-бели фотографии -  „Американците“.

Снимките му са смели, разчупващи стереотипи. 83-те кадъра променят начина, по който фотографите след Франк виждат света.  С „Американците“, смелият артист си осигурява място в пантеона на фотографията. Но признанието не идва веднага.

Лъскавите модни списания не харесват снимките. Наричат ги „безсмислени“, „мътни“, „размазани“, погълнати от „всеобща небрежност“. За тях Франк е "безрадостен човек, мразещ страната, която го е осиновила“.

Но фотографът показва истинската Америка, не онази, фалшивата и лъскавата, която пробутват списанията и телевизията. Той не прави снимките от омраза – в центъра на социалната критика всъщност стои романтичната идея за онези неща, които са истински и добри в Америка.

В началото Фрнак просто се опитва да се спаси от нацистите, бушуващи в Европа. В Швейцария той е в безопасност и започва да учи графичен дизайн. Възхищава се много на пионера във фотожурнализма Анри Картие-Бресон, който създава агенцията „Магнум“ през 1947 година. Неговите кадри поставят стандартите за поколения фотожурналисти.

Картие-Бресон по-късно предлага работа на Франк, но някогашният почитател я отказва. Той твърди, че работата на Анри представлява всичко, което е нелепо и несъществено за фотожурналистиката.

Според Робърт, тя опростявала света, имитирайки онези истории с начало и край.

По-късно Франк хваща окото на Алексей Бродович, арт директор на Harper’s Bazaar. Робърт започва да снима за списанието, а в следващите 10 години неговите кадри се появяват по страниците на списанията Life, Look, Vogue и Ladies Home Journal.

Докато Франк се занимавал малко повече с комерсиална работа, с него се свързали от The Times. Вестникът искал да си направи реклама със серии от фотографии по улиците на Ню Йорк, които носили името New York Is.

Гениалността на кадрите е сравнима с тази на снимките от „Американците“. По-късно те също са събрани в албум.

През годините Франк се занимава и авангардно кино и създава 20 филма.

Ала въпреки всичко, „Американците“ си остава една от най-значимите му творби. Пред The Times Magazine той споделя: „Един ден майка ми ме пита: „Защо снимаш само бедни хора?“ А аз и отговорих: „Това не е напълно вярно, но симпатиите ми са към хората, които се мъчат. А и не вярвам на онези, които създават правилата.“

/Dnes.bg