IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 18°
Живот
08:48 | 8 октомври 2019
Обновен: 00:16 | 27 март 2024

Непознатата история: Морските състезания

През 1937 г. британските военноморски сили се завръщат на варненския бряг

По материала работи: Пламен Янков
Непознатата история: Морските състезания

Британският боен кораб „Делхи“ в открити води. Снимка Wikipedia

 

 

Британският боен кораб „Делхи“ пристига във Варна на 2 септември 1937 г. За разлика от гостуването си преди години този път англосаксите далеч не са толкова миролюбиви. За щастие в своята настъпателност те не предизвикват военен конфликт, но за сметка на това отправят покана към българските моряци за провеждане на морски състезания.

 

Ето какво ни казва списание „Морски сговор“ от 1 октомври 1937 г. „От няколко години и нашите морски части, наследници на бившия български военен флот, създадоха традицията за устройване, макар и в по-малък мащаб, на морски състезания, в които се показват нагледно постиженията на българския моряк, обучаван и възпитаван в морското дело при така оскъдните и нищожни наши морски средства“.

 

Последните подобни упражнения се състояли между 3 и 5 септември, точно по време на престоя на британските гости. Предизвикателството, което гостите на града отправили, било обаче за

 

първото международно морско състезание,

в което взели участие български моряци. Противно на очакванията, българите  посрещнали поканата на британците с радост, но не и без известен страх. Страх, не защото ще се състезават, а защото се изправят срещу най-добрите спортисти на своето време.

 

Новината за морскитe състезания заляла града на 12 септември, четири дни преди самото мероприятие.  Ето какво пише „Морски сговор“:

 

„Състезанията трябваше да започнат в 9:30  обаче още от 8 часа вълноломът пред плувния басейн започна да се пълни с любопитни граждани. В 9:20 всички състезатели и оценителните комисии стояха готови по местата си. В 9:25 пристигнаха и официалните лица: командирът на английския кръстосвач „Делхи“ със своите офицери, началникът на варненския гарнизон г-н генерал Попов, началникът на морската и речна отбрана контра-адмиралъ Вариклечков, началник флота капитанъ I р. Иванов, началник Морската полицейска служба капитан 1 р. Тошев и др.“

 

Резултатите от морските състезания.

 

 

В точния час прозвучал английският национален химн. Всички станали на крака и запазили тишина, докато флагът на гостите се вдигал. След това прозвучал българският химн „Шуми Марица“, което засилило емоциите на гостите. „Вътърът като че нарочно започва да се усилва. Големият български трицвят започва силно да плющи. Това предава на картината още по-голяма тържественост. Националните флагове са вдигнати - състезанията открити“ – предава „Морски сговор“.

 

„В същия момент напрежението сред зрителите нараснало

Първото състезание било  плаване свободен стил на разстояние 100 метра. Плувците застанали на мястото си. Българските моряци били с червени плувни шапки, а англичаните със зелени. Чува се късото изсвирване на стартера и четири млади тела политат към водата. В началото първенството било в българския моряк, следван от англичанин, българин и англичанин. При обръщането обаче  английският моряк взел преднина. Въпреки усилията на нашенецът, британецът достигнал пръв до финала и гостите изтръгнали първата победа.

 

Засвирил английският национален химн, понесъл се шепотът „Англия печели“,

но веднага щом започнало второто съзтезание, станало ясно, че мълвата на зрителите не отговаря на истината. 5 български моряци се изправили срещу английските си колеги в 100 метра плуване с дрехи.

 

Раздава се отново острото изсвирване на стартера и в миг водата закипява под здравите мишци на състезателите. Картината е донекъде комична. Сините моряшки блузи, с които са облечени плувците, се постепенно надуват. Това затруднява плаването. Ръцете махат отчаяно, но телата се движат не така бързо“, пише изданието. Още при първите 50 метра българските плувци взели  преднина. Зрителите започнали да се вълнуват, чували се викове и ръкопляскания. На този фон българските моряци изхвръкнали още по-напред и грабнали победата. Прозвучали радостни викове, след което изведнъж всичко стихнало.

 

Започнал вторият рунд. И този път българите успели да удържат победата, което породило възторг у наблюдаващите. Радостните викове обаче били прекъснати от българския химн. На мачтата за победителя започнал да се издига бавно и тържествено българският трибагреник.

 

Следващата битка била скачане от 3 и 5 метра височина. Щом сигналът за начало е даден, съзтезателите започнали да се хвърлят във водата. След всеки един скок се чували ръкопляскания, а отвреме навреме те ставали по-силни, показвайки, че скокът е отлично направен.

 

В това състезание крайният резултат се забавил значително. Точно когато търпението на публиката привършвало, се разнесъл българският химн, което означавало, че

 

победата е за България

Успехът накарал публиката да ликува до началото на следващото състезание – гребане.

 

“Започва подготовката на това по гребане. На пръв план са лодките десеторни—българския тип. В тях се виждат здравите и мускулести тела на гребците, от които лъха здраве и сила. Интересът нараства още повече. И много естествено. Гребането е присъщият спорт на военните моряци. При това нашите съперници са опасни. Те са носители на купата, спечелена на общите състезания по гребане между корабите на третата британска ескадра в Малта. Те са, следователно, едни от първите между познатите в цял свят английски гребци“, пише „Морски сговор“.

 

Награждаване на участниците. Снимката е публикувана в списание „Морски сговор“.

 

 

Когато състезанието започва, настъпва тишина. Всички се взират в гребците. Вижда се как греблата се огъват и двете лодки изхвръкват бързо пред створната линия. Издръжливостта на българите изпъква и разстоянието между двете лодки постоянно се увеличава и нашенци грабват победата, докато английската лодка е на 300 метра назад.

 

Англосаксите обаче имат перфектната възможност за контраатака,

 

защото следващото състезание е  гребане с английски лодки –

петорни.  Щом сигналът за начало бил даден,  лодката на гостите взела преднина. „Но българският упорит дух и желязна издръжливост надделяват. Разстоянието между лодките бързо започва да намалява. Не след дълго англичаните са настигнати. Мощно „ура“ разцепва морския простор. Нашите вземат бързо преднина. Те правят първи и завоя на границата 1,000 метра. Английската лодка започва да изостава чувствително назад“, предава „Морски сговор“.  Нашенците успяват отново да вземат преднина от близо 300 метра, вземайки третата победа в надпреварата.

 

Дали в състезанието за плаване на разстояние 500 метра нещата са взели обрат? Не!

 

Българските плувци завоюват поредна победа

и екват викове „Нашите пак победиха!“, след което звукът на българския химн слага край на врявата. “Звуците на народния химн изпълват пак морския шир. Погледът на всеки е насочен към мачтата на победителя. И ето, разпъван от свежия морски вятър, българският трицвет заплющава силно, за да оповести и тоя път достойната победа на младия български моряк. Състезанията са свършени. Идва редът за раздаване на наградите“, пише списанието.

 

Първенците се строили в редица. С изключение само на един, те всички били българи. Началникът на гарнизона генерал Попов  поздравил победителите с топли думи. Един от британските също изказал своето възхищение от българските моряци с думите: „Вие имате отлично подготвен и трениран моряшки личен състав; той не отстъпва по нищо на нашите моряци. На тоя отличен български моряк българският народ трябва да даде модерни плавателни съдове, за да може, когато настъпи решителният момент, да се яви напълно подготвен и за истинското бойно състезание. А по всичко личи, че тоя момент се приближава. Той вече е надвиснал над забърканата Европа. И тежко томува, който го посрещне неподготвен“.

 

Може би всички си спомняме, че учайствайки в олимпийските игри, куцият Филип II Македонски печели във всяка една дисциплина, включително в бягането. Можем само да гадаем дали нашенците са се радвали на подарена победа, или тяхната воля е имала възможността да прави чудеса. Това, което знаем със сигурност, е, че тези морски игри са били живо събитие.

 

Aндрей Андреев

 

 

Четете още

Забравената българска царица

По окръжните избори във Варна

Посещението на английските военни кораби

 

Коментари

Новини Варна