Непознатата история: Превръщането на „Барон хиршовата гара“ във Варна в спирка

Гарата с монтирания през 1929 г. часовников механизъм. Картичката е от 1930 г. с техническа грешка - изображението е обърнато огледално.

Варненската гара е една от първите построени в България, тъй като от града ни е тръгвала и първата жп линия в България – Варна - Русе, открита на 26 октомври 1866 г. Първата гарова постройка се намирала в Памучния квартал на града (района на „топлата вода“ под „Максуда“) и е останала в паметта на старите варненци като „Барон хиршовата гара“ заради барон Мориц фон Хирш ауф Геройт и историята, свързана с построяването и стопанисването на първата железница в българските земи.

Накратко - строежът на линията между Русе и Варна е започнал на 21 май 1864 г. от компанията на англичаните Тревър и Хенри Бъркли, които получили 99-годишна концесия върху нея, след като властите в Османската империя си дават сметка колко изостават от Великите сили, но започвайки строителството на три железопътни линии в европейската част на империята, които да улеснят бързото придвижване на хора и товари, установяват, че нямат опита и средствата да се справят с подобен мащабен проект. Така, благодарение на английския опит и робския труд на хиляди българи, които били изпратени да работят на „ангария“,  до края на 1865 г. са положени 22 км релсов път от Русе и 32 - от Варна.  През 1873 г., поради политическата нестабилност в империята и неспособността си да се справи със стопанисването на линията, Високата порта прехвърлила собствеността й на компанията „Източни железници“ на австриеца барон Хирш, а българите започват да я наричат „Барон хиршовата железница“. От там идва и името на старата гара във Варна, за изграждането на която, подобно на повечето постройки по железния път, били използвани камъни от руините на първите две български столици Плиска и Преслав.

През юни 1907 г., след дълги дебати в Общинския съвет е взето решение и обявен търг за построяването на новата гара във Варна. Обявлението е публикувано на 24 юни 1907 г. в бр.7 на вестник „Известник“. Имало и готов проект. Архитекти на зданието са Никола Костов и Кирил Маричков. Проектът за сграда, разгърната върху площ от 2100  кв.м,  е бил готов още през 1903 г. и бил предвиден за гарата в Бургас. Този проект те използват и за построяването на железопътната гара във Варна. Двете сгради са еднакви в архитектурното си решение и се различават само в някои детайли на авторското ръководство – бургаският обект се ръководи от арх. Никола Костов, а варненският – от арх. Кирил Маричков.

На 11 юли 1907 г. е положен и първият камък на новата гара във Варна

Крайната стойност на търга е 214 000 лева, а грубият строеж, от изкопните работи до покрива, се изпълнява от български работници. Но първоначално строителството тръгва бавно поради редица пречки, свързани с терена и качеството на доставените материали. На 6 март 1910 г. в бр. 6 на вестник „Известник“ четем: „Тухлената постройка ще бъде дигната, защото материала е негоден. Основите ще бъдат облепени с асфалт, защото е отдолу вода. Гарата ще бъде готова в продължение на една година“.

Прогнозата за сроковете обаче не се сбъдва, защото заради войните строителството скоро е спряно. А в края на 1913 г. е обявен нов търг за доизграждането й. В дневните новини на вестник „Свободен глас“, бр. 16 от 16 януари 1914 г., се споменава, че:

„Преди неколко време се произведе търг за довършването на новата Варненска гара, която от неколко години е занемарена. Търгът е останал и утвърден върху Ст. Гъдев & С-ие. Според поемните условия, работите на предприятието требва да бъдат привършени през идната есен“. Но и тази прогноза не се сбъдва. Започва Първата световна война, в която през 1915 г. влиза и България на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя). През 1918 г. България и нейните съюзници изпадат в тежко икономическо положение. Настъпва сериозна стагнация в стопанския живот на България, а след нея териториалните и стопански последици за страната ни са катастрофални. Освен убитите и изчезнали по бойните полета над 100 хил. войници и офицери десетки хиляди са ранени и пленени. България е напълно разрушена стопански и преживява втора национална катастрофа. Всичко това отлага във времето и довършването на новата сграда на гарата във Варна. Строителните работи се възобновяват едва през 1920  г. под ръководството на инж. Георги Петков, а източното крило се строи от предприемача Тодор Капитанов. Окончателното завършване на приемното здание, за което мраморът и плочките са докарани от Австрия, се осъществява от предприемача Нико Станков.

За довършването на гарата са използвани „трудоваци“

(Законът за трудовата повинност е приет от Народното събрание на 28 май 1920 г. и влиза в сила на 14 юни 1920 г. Основната клауза в него гласи, че всички български граждани от двата пола — мъжете, навършили 20, а девойките - 16 години, подлежат на задължителен обществен труд, като първоначално целта била да се възстанови инфраструктурата на страната, разрушена по време на воините.) Свидетелство за участието на трудоваците в изграждането на гарата във Варна откриваме в дневните новини в бр. 39 от 5 май 1923 г. на вестник „Земеделски глас“:  „Окр. Трудово бюро свиква на 4 май 250 души трудоваци от 111 трудови набор които ще работят около новостроящата се гара“.

1917 г. Старата варненска гара.

С тяхна помощ гарата  частично започва да функционира през 1923 г. На 11 септември с.г. в хрониката си в бр. 76 вестник „Северна поща“ съобщава, че „новата постройка на Варненската митница е вече окончателно привършена. На 1 октомврий в нея се премества всичкия чиновнишки персонал. Липсва само парно отопление. Респективното на место требва час по-скоро да се инсталира парното отопление, за да може новото здание да се запази чисто. Старото помещение на митницата е определено да служи за жилища на чиновнишкия персонал. Вчера понеделник — 10-ий того — 12 часа по обед службата на гарата: влакова, пътническа, багажна и колетна се премести в новата гара. За вход и изход ще служат източните врати на гарата“.

След малко повече от година и половина,

на 3 март 1925 г., цар Борис III официално открива новата гара във Варна

Веднага след откриването се повдига и въпроса за превръщането на старата гара в междинна спирка за влаковете, за да може да се улесни населението на все по-бързо разрастващата се Варна. На 25 април 1925 г. в бр. 693 на вестник „Търговско-промишлена защита“ по въпроса пише: „Варна е наспорена с три гари: най-новата, по-старата и най-старата — от барон Хиршовото време. Града порастна — разшири се до към Пашакьой (сегашно Владиславово) и Инджикьой (сегашното с.Тополи).

Той мина и премина със стотици къщи и обиталища барон Хиршовата гара. И от онова место, дето се простре града до най-новата гара — от която единствено сега спират треновете и патуват пътниците — има едно разстояние приблизително около 5 километра.

Обаче, барон Хиршовата гара е прилежаща до тия нови квартали на Варна — за най-далечното място от тия квартали е на 5—6 стотин метра. Населяващите тия квартали граждани претендират, а и справедливостта го изисква, службата на барон Хиршовата гара да се поднови и треновете, макар и за по една минута, да спират там, да вземат и разтоварват пътници и багажи, ако не даже и стоки.

Ако тия улеснения са направени за Русе, Бургас, Пловдив, а даже и за Провадия, защо да не се направят и във Варна? По тоя въпрос ще се повърнем. Но длъжим тук да добавим, че и работата на централната гара ще се опрости и улесни, най-главно, в продаването билети, в лесната разпоредба на местата и в много други отношения“.

Областната стопанска камара също подкрепя идеята, като излиза на 14 юни 1925 г. в бр. 33 на официоза си „Информационни икономически известия на областна стопанска камара – Варна” с кратко съобщение, че „Камарата ни е поискала от главната дирекция на железниците и пристанищата в най-скоро време старата гара при памучния квартал на Варна, построена от Баронхиршовата компания да се превърне в спирка, което, след като се въведе в нея багажна и билетна служба, да може да обслужва на населението от западната част на града“.

По въпроса за построяване на станцията в бившата Барон Хиршова гара

„с цел улеснение на гражданите от кварталите“ се произнася и вестник  „Търговско-промишлена защита“ в бр. 700 от 11 юли 1925 г.: „Преди три и повече месеца, под големия натиск на нуждата на отдалечените с 5-6 километра от централната гара квартали на гр. Варна, ние повдигнахме въпроса за откриване в бившата барон Хиршова станция — прилежаща до тия квартали — клон за съкратена пътнишко - багажна служба от централната станция, за да се даде едно улеснение на гражданите от същите квартали при пътуването им — да не обхождат едно разстояние от 5—6 километра, което е свързано с разходи и трудности, които би се избегнали, ако тая служба се въведе. От нас писаното заинтересова кръговете от Варненската търговка камара и тая наша идея бе подкрепена от органът й „Ик. Известия", а като резултат от това, и самата търговска камара, в изложение, подкрепено с проучени данни, направи формални постъпки пред Главната Дирекция на железниците за откриването на тая служба.

За да даде едно правилно разрешение на въпроса, Главната Дирекция на железниците командирова във Вирна за проучването на въпроса инспектора на железопътната област от гара Горна-Ореховица г. Костова. Последния на 6 и 7 т. м. обходи местата, на които ще служи тая втора станция, посети търговската камара и проучи всичките положителни и отрицателни условия, които говорят за и против откриването на пътнишкобагажната служба при Максуда, в старата барон Хиршова станция. Ако и да съществуват причини и основания да гледаме с не малък песимизъм на разрешението на тоя въпрос по един удовлетворителен начин, все пак за нас една много голяма гаранция е личността на г. Костова — познат като много свестен чиновник и отличен железнопътен администратор, който много добре разбира от интереса на самата служба и особено добре е в състояние да прецени големите ползи за населението на три-четирите отдалечени от централната гара квартали, които новата служба ще има да обслужва. Ние верваме, че г. Костов ще упражни всичката своя служебна вещина и големото си влияние пред дирекцията да се удовлетвори тая нужда на гр. Варна“.

Фасадата на гарата през 50-те години на ХХ век.

Интересен факт е, че добавянето на още една междинна спирка по пътя на влаковете по това време не влияело особено на разписанието им, защото в тези години най-бързият влак София – Варна се е движел с 22 км/ч. и според разписанието от 1920 г. пътуването от София до Варна е траело 24 часа и 21 мин.

Едва през 1938 г. тренът започнал да развива нечуваните дотогава  50 км/ч. и да изминава същото разстояние само за 11 часа.

В следващите години градът продължил да се разраства и „Барон хиршовата гара“, по-известна днес с името Стара гара, започнала да работи като междинна спирка с гише за продажба на билети.

Продължило и доизграждането на новата гара във Варна. През 1929 г. от Германия бил доставен и монтиран часовников механизъм за кулата на сградата. Оформен е и площада пред централния вход, а през 1939 г. били построени навесите на пероните. Едва през 1952 г. е завършено и вътрешното оформление на гарата.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Непознатата история: Грипът дойде във Варна

Дай, Държаво!

Откъде идва водата във Варна

Замръзналото море край Варна

Коледата и коледарите във Варна

Боза с наркотик е произвеждана във Варна

Злото във Варненската община

Кметът крадец и кметското отмъщение

Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската

Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите