„Свекърва“ на Стоян Радев пълни салона. Заслужено

За жалост трябва да започнем с политика. Просто такова е времето. Появи се отнякъде един министър на културата – за радост вече бивш, и отсече, че парите за театър трябвало да бъдат орязани, защото, откакто влязла в сила новата система за държавна субсидия – според продадените билети, салоните, видите ли, започнали да се пълнят със зрители. Гениално. 

Да се смее ли човек, да плаче ли. Нали това в крайна сметка е самата идея на изкуството – да достига до публиката, да провокира асоциации и емоции, да въздейства върху духа, да отправя послания. Представяте ли си театрални постановки, които се играят пред празни салони? И какъв би бил техният смисъл?

В последните години във варненския театър се случват хубави неща. Има изключително талантлива театрална трупа. 

Има разнообразен афиш, в който всеки би могъл да открие нещо за себе си

Работят добри режисьори. Правят се стойностни постановки, които печелят награди (не че това е най-важното, знаем понякога как се раздават те). Има нещо много по-ценно. Има го признанието на най-великия и непогрешим съдник – Негово Величество Зрителят. В началото на новия творчески сезон на ДТ „Стоян Бъчваров“ ставаме свидетели на нещо радостно в културния живот на града – една българска премиера пълни салони, а билетите свършват седмици предварително. В интерес на истината, очаквахме го. Преди премиерата на „Свекърва“ писахме, че пиесата със сигурност е предизвикалетство и ще се хареса на публиката. И посочихме три причини за това. Антон Страшимиров е варненски автор и „Свекърва“ е играна на варненска сцена за първи път преди 107 години. Второ – името Стоян Радев. Трето – отличният актьорски състав. Познахме.

Спектакълът на режисьора Стоян Радев просто трябва да се види. Това е една постановка, която не само ще ви накара да се засмеете и ще ви намигне закачливо. Тя ще ви накара да се замислите. 

Зад привидно лековатото и хумористично съдържание се крие много

Крие се един втори план на човешки взаимоотношения, които и до днес не са се променили, както казва сам режисьорът. Крие се един свят на фалш, на лицемерие, на подправеност, все неща, от които човекът не може да се избави в каквито и времена да живее. 

Любопитното е, че Стоян Радев сам играе в ролята на Велчо-Свилен в същата пиеса преди 20 г., когато постановката е дипломен спектакъл на театралната школа. Днес вече в ролята си на режисьор той вижда нещата по съвсем различен начин. И това е нормално.

„Когато съм в позицията на режисьор, отговорностите да поведеш 20 души след себе си са много по-сериозни, отколкото да носиш бремето за своята собствена роля“, казва Стоян Радев. А той разчита пиесата по свой начин, слага своя поглед върху нея, за да се превърне тя в едно наистина интересно, живо, динамично представление, в което изпъкват характери, в което си дават среща образи и темпераменти, в което, както вече казахме, смехът и намигването си партнират със сериозното в отношенията между хората. Режисьорът признава, че няма за цел нито да обвинява, нито да защитава своята главна героиня Костанда. Той по-скоро поставя въпроса, ако Костанда е такова страшилище наистина, какви са причините за това. 

В този смисъл постановката вече има и своето социално звучене

И съвременно, разбира се, защото нима днес отношенията свекърва – снаха не са същите в немалко житейски ситуации? В крайна сметка, постановката разкрива народопсихологията на българина, която, оказва се, не се е променила много през годините. И в това е мъдростта на големите автори – произведенията им звучат актуално в различни епохи. Затова и режисьорът остава верен изцяло на авторовия текст, в който не се намесва. Дори запазва оня „цветен“ език, характерен за времето, в което е създадена творбата. С две думи: режисьорската работа на Стоян за пореден път доказва, че в театъра, който е неговият живот и неговата съдба, той е в стихията си. Да, Стоян има и успешни роли в киното. Но театърът е неговата карма. Той е адски силен и като актьор – с невероятни превъплъщения в различни роли, той е убедителен и като режисьор и „Свекърва“ го доказва. Да припомним ли неговата предходна постановка „Паметта на водата“? Колко дълбок, силен, сериозен философски театър направи тогава и от него – успешен първи скок към българската комедийна класика, която Стоян много обича по негови собствени признания.

Достойнство на „Свекърва“ е и фактът, че Стоян Радев съвсем съзнателно се е опазил от търсене на авангардното, на криворазбрания модернизъм (това понятие е доста спорно), с който понякога режисьорите така преобръщат иначе класически постановки, че ги правят неразбираеми за публиката. Стоян остава верен на традиционния театър и това придържане към класиката е още един плюс.

Разбира се, към достойнствата на постановката трябва да прибавим доброто присъствие на целия изпълнителски състав, в който си дават среща актьори от различни поколения – рамо до рамо играят утвърдени и познати имена с младите попълнения в трупата. Аплаузи за Теодора Михайлова, Стефан Додуров, Петя Янкова, Милена Кънева, Даниела Викторова, Николай Кенаров, Николай Божков, Гергана Арнаудова, Гергана Плетньова, Юлияна Чернева, Пламен Димитров, Нели Вълканова, Нено Койнарски. 

В центъра на персонажите закономерно блесва Веселина Михалкова

в ролята на Костанда (тя играе Костанда и в дипломния спектакъл преди 20 г., когато Стоян е Велчо-Свилен). Възможностите на Веси на сцената след толкова години успешна професионална кариера ги знаем – тя влиза лесно в ролите, превъплъщава се истински, умее да говори много и с мимика, и с жест, никога не преиграва. Ролята на Костанда е писана като че ли специално за нея. Така добре й пасва. Михалкова не се стреми просто да пресъздаде едностранно образа на една зла жена, напротив – прави персонажа си многопластов, пълнокръвен. Тя това го умее. В разпределението на останалите роли също е постигнат добър баланс – Стоян Радев е успял да намери за всеки точния персонаж, да поведе актьорите, както той сам казва, те са му повярвали и резултатът е налице.
Към цялостния облик на постановката задължително трябва да прибавим сценографията и костюмите на Мира Каланова. Това талантливо момиче каквото и да пипне, получава се. Доказва го с всяка своя работа, вече позната на варненска сцена. Костюмите са оригинални, в духа на времето, сценографията – автентична. Подходящо намерени са и музикалните фрагменти – те са подбрани също от режисьора Стоян Радев. 

„Човекът не се е променил, развиват се технологиите, но човекът – не. „Свекърва“ е едно доказателство за това“, казва Стоян. Вижте неговия прочит на пиесата. Заслужава си!

Пролог 

Три века богомилска ерес… И преследвания, мъчилища, гибел върху огнени клади… И масови забягвания в чужбина! 
Три века! Едно след друго българските семейства са се лишавали от своите стопани, жените - от своите съпрузи и децата - от своите бащи. 
Ето така българският бит е дошел до една странност, непозната в живота на никой друг европейски народ. 
В интимния семеен мир днес авторитетът на българската майка е по-голям от тоя на бащата - и то еднакво спрямо мъжката и женска челяд! Силата на този авторитет продължава и след като синовете се задомят. Нещо повече: старата майка простира своята власт и върху доведената снаха. И се получава трагично състояние, изразено от общ повик в българския бит: „Пази боже от свекърва!“ 
А знайно е, че във всички европейски народи (включително и у най-близкия до нас — сърбите) битовият повик е: „Пази боже от тъща!“ Изключение правят само израилтяните в европейските страни. И в техния бит днес поради религиозните преследвания в средните векове авторитетът на майката в интимния семеен живот е изместил авторитета на бащата. Така битовият повик и сред евреите днес е: „Пази боже от свекърва!“ 

Антон Страшимиров

Автор: ЮЛИЯН АТАНАСОВ