Никол Щерева: Защо да остана във Варна?

Много пъти съм се питала защо да остана в родния си град, след като реализацията на чуждо място би била пъти по-успешна. Не познаваш никого, разчиташ единствено и само на себе си, но за жалост някои млади хора все още нямат ясна представа към какво се стремят, постоянно променят целите в живота си и накрая обвиняват държавата, че не може да им осигури това, от което се нуждаят. От приятели чувам как образованието не било на ниво, хората били ужасни и неблагоприятно настроени към случващите се събития, и как не искат да прекарат толкова много години в учене, а след това да изкарват безумно ниски заплати. Смятат, че като заминат далеч нещата ще се оправят, ще постигнат желаната реализация, но какъв е смисълът да се наричаме българи, когато изоставяме нашенското и след време получим така нареченото чуждестранно гражданство?

Кореняк варненка съм, родена съм тук, израснах с морския въздух, но това не ми пречи понякога да се губя из улиците, осъзнавайки колко всъщност голям е градът ни и колко много въображение липсва в очите на тези, които виждат единствено старите олющени сгради и дупките по улиците. Природата е почти еднаква навсякъде, казват някои, сезоните са едни и същи, имаме небе над главите си, както и почва под краката си. Но не навсякъде се чувстваш на място, не навсякъде се чувстваш у дома. Моят дом е тук, не защото свързвам миналото и настоящето си с града, а защото тук се намират семейството и приятелите ми – хората, които ценя и обичам безусловно. Вярно, не разбирам чак толкова нещата, заради крехката си възраст, има много места, на които трябва да отида, но като момиче, посетило дванадесет различни страни и запознало се с различните култури, мога да отбележа, че няма по-хубаво от българското. Защото българското е родното.

Мечтите са безбройни, в повечето случаи неосъществими, защото очакваме от хората това, което ние самите не можем да дадем от себе си. Още от малка следвам голямата си цел, а именно – да стана фармацевт. Нямам думи, с които да опиша чувството, когато разбрах, че съм приета в гимназията, която може да ме подготви достатъчно добре за предстоящите изпити, както и това, че имам възможността да бъда учена от професионалисти. Не гледам на училището си като място, където стоя затворена цели седем часа, а като място, където научавам интересни факти, които не предполагах, че съществуват. След време ще уча в престижния фармацевтичен факултет, на чиято сграда се възхищавам всеки път, когато мина покрай нея и ще се опитвам да навляза успешно в теорията на биологията и химията, чиито термини понякога се схващат трудно дори на майчиния ни език. Да не говорим за тези, които се наемат да ги учат на английски или немски например.

Вечер се прибирам вкъщи, при родителите ми, което ме подкрепят във всяко начинание и съм им благодарна, че са ми предали необходимите ценности, които ми помагат да се изграждам като личност. Друго си е да има с кого да споделиш за проблемите си лице в лице, да усещаш емоцията, вместо да чакаш отговор по социалните мрежи, заради часовата разлика.

Искам да остана във Варна, защото ако се боря, ще я превърна в още по-хубаво място за живеене, отколкото е. Искам децата ми да израснат тук, да имат безгрижно детство като моето. Всеки човек се е родил с мисия, всеки иска да бъде запомнен, но защо сами си слагаме оковите, като заминаваме в чужбина, вместо да живеем свободно и пълноценно?

Не пожелах да сложа документация за града ни, ясно е, че всеки българин знае къде се намира Варна и че е морската столица на страната ни. Тя е желана дестинация на хиляди туристи, през годините се е утвърдил културния й облик и продължава да се развива като мегаполис, където всичко е леснодостъпно. Всеизвестни са прекрасната ни Морска градина, отрупана с красиви цветя и дървета през пролетта и лятото, Делфинариумът и Катедралният храм, чиито златни куполи се издигат на центъра на града. Реших за изкажа единствено своето мнение по въпроса и се надявам да има хора със същото мислене, за да покажем на останалите, че промяната зависи от самите нас. Защото ние сме бъдещето.

Никол Стилиян Щерева

ІІІ ПМГ "Академик Методий Попов", Варна

ІХ клас, 15 години

Четете още: До 31 януари изпращайте есета за Конкурса на Медийна група Черно море