Определят Франция за родина на виното, шансоните, изисканите мъже, но французите не знаят, че българските кавалери и донжуани по нищо не им отстъпват. Смятат Америка като „страната на безграничните възможности”, на хубавите филми и какво ли още не, но нямат лютеница и кисело мляко. Не смятам да обвинявам другите държави, а да защитавам родината си, част от която е Варна-моят град !
Съгласен съм, че по ред причини Варна изглежда като преболедувала от тежка болест. Но най-страшното си остава апатията и пасивността на съгражданите ми, които сякаш са се отказали да вярват, че хубавите неща имат и бъдеще време. И не мога да ги виня за това. Дългите години разрушително управление и общоизвестните зависимости са източили от вените им и последната капка оптимизъм. Но най-доброто лекарство за мен ще дойде от тези варненци, които напук на всичко, продължават да зареждат Варна с позитивизъм. Защото Варна не случайно е станала Европейска Младежка Столица тази година. Това е град с много млади, амбициозни хора, с десетки най-различни училища и множество университети.
С малко труд и упоритост, Варна може да стане толкова хубава, колкото е градът на мечтите ни. Бъдещето на града ни зависи от нас. Нашите деди са прославили Варна, защо да не го направим и ние?
Димитър Димитров
10клас
СУЕО "Ал.С.Пушкин"
Четете още: Марина Лилкова Недева: Това е моята Варна!
Конкурс на Медийна група “Черно море“ на тема “Това е моята Варна!“
Коментари