IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 23°
Култура
16:34 | 24 май 2017
Обновен: 15:21 | 28 март 2024

Деница Дилова: Хората са еднакво добри и лоши и преди и сега

Младата писателка говори за точката на прегаряне в живота на човек, която обикновено сменя посокоите

По материала работи: Юлиян Атанасов
Деница Дилова

Ели Маринова

Тя има нестандартно слово, впечатляващо чувство за хумор, широк кръгозор и неочаквани посоки на мисълта. Тя е потомствен писател и горд собственик на фамилията Дилови. За Деница Дилова, племеница на големия български писател Любен Дилов-баща, ще чуваме тепърва все повече. Защото духът от бутилката на нейното слово вече е пуснат. Романът и "Дневният живот на нощните пеперуди" спечели първо място в конкурса „Нов български роман" на издателство „Сиела". Издателите и казват, че книгата е пиршество на остроумието, абсурда и цинизма на едно време, което на пръв поглед носи цялата свобода на неограничените възможности, а всъщност ни парализира в оковите на добре устроеното ежедневие. Деница се опитва да върне лентата назад в книгите си. «Във времето, когато наистина бяхме влюбени в живота и в хората, а не ги консумирахме. Когато бяхме по-наивни и любопитни. Когато не бяхме преяли с информация». Журналист, съавтор в списание "Експрес", директор на в. "Лудогорски вестник". С два свои разказа през 2006 г. печели гласовете на публиката и поощрителната награда от конкурса "Очи за себе си" (ХуЛите), през 2008 г. взема първи места в литературните конкурси на Public Republic и Литературата Днес. През 2010 г. печели Първа награда от Осмия конкурс за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2010). През 2014 г. става победител в първия анонимен конкурс за Нов български роман на наше издателство с ръкопис под заглавие "Непорочна практика". Провокирам я с няколко въпроса в деня на българското слово с надеждата да усетя нейния оптимизъм и лекота, с които извежда изводи за неща, които обикновено драматизираме, когато съпоставяме предишните ценности – с тези на сегашното поколение.

 

- Дени, кога разбра, че „твоето нещо“ е писането?

 

- В шести клас, в час по литература, но не обърнах внимание, а се заинатих да ставам художник. Но ми мина бързо. После дълго време не се развивах в никаква посока, загубих доста години, но съм трупала житейски опит.

 

- Ти ли повика тази професия, защото я усети като призвание или така се случи?

 

- Понякога те застигат разни неща, от които бягаш. То така се вика най-силно – когато мислиш само за нещо, че не го искаш.

- Откъде черпиш вдъхновение?

 

- От различни впечатления, разговори с хора, крада идеи – е, често питам това може ли да го ползвам. Ровя из паметта си кой какво ми е казал, например мама и татко приживе.

 

 - Даде ли ти журналистиката нещо ценно, което днес ти трябва в часовете насаме с белия лист?

 

- Не. Може би по-нататък ще ми помогне. Само свободно време и необремеено съзнание, знаеш как е.

 

 - Мислиш ли, че човек може да извика в живота си всичко, за което мечтае?

 

- Мисля, че важни и основни неща - не. Но дреболии като това къде да работи и какво да си купи – да. Един познат го нарече «закона за снасяннето». Може да ти снесе нещо, което искаш, но не и здраве, деца и дълголетие.

 

- Как, според теб, работи вселенския закон за привличането?

 

- Имам три мои си лични примера, че неща, които съм написала са се сбъднали. Не бих давала съвети в тази насока, може да е случайно. Страхувам се, че и лошите се сбъдват и гледам да не мисля над това напоследък.

 

- Красиви са всички шествия в деня на буквите. Красиви неща ли се случват с родната реч днес (на базата на наблюденията ти – върху тийнейджърите, в соц. мрежи)?

 

- Светът се развива, моите деца не четат колкто мен, но говорят два чужди езика и са по-свободни в мечтите си от мен. Смятам, че светът си върви в правилната посока.

 

 - Какво мислиш за посланията на текстовете в новите български песни? Възпитателни? Позитивни? Носещи нещо светло? Вълнуващи? Или?

 

- Хората са еднакво добри и лоши и преди и сега. В музиката пуснахме и лошите да се изкажат, така е честно, но едва ли това възпитава. Повече са развлекателни сегашните текстове и смятам, че така се приемат. Възпитава семейството и приятелския кръг.

 

- Изгуби ли човечеството част от романтиката, която имахме в нашето ретро-детство? Питам, защото виждам в словото ти завръщане към ценностите, които изповядваше нашето поколение. Греша ли?

 

- Сега вероятно има друга романтика, но ще я усетят младите като станат на 44. А ние на 65. Просто на мен ми липсва нашата соц-роматика, няма за какво да се оправдавам, че ми е мъчно понякога. Свързвам я най-вече с мирис и с вкус. Липсват ми бригадите и фабриките с истински чисти продукти. Например пюрето от кайсии, в което имаше само смлени кайсии, свидетел съм. Или нектарът от праскови.

 

 - Ти намери своето поприще и последва мечтата си. Твоето послание към хората, които „изстрадват“ работния си ден с мъка и мечтаят да стане 5.00, за да се махнат от работа?

 

- Много е отговорно да се отправят послания, не бих посмяла. Коя съм аз и какво толкова съм преоткрила. Всеки гледа от неговата камбанария. Аз също съм на работа. Всеки си има точка на прегаряне, може би не бива да стига до нея. Или пък защо да не стигне? Може като я стигне, да поеме напълно в друга посока и това да е нов живот.

 

- Ти си племеница на Любен Дилов (баща). Мислиш ли, че част от таланта се предава генетично?

 

- Може да се предава светоусещането, чувството за хумор. Все пак семейството, роднините са общност, която си споделя, вълнува се от сходни неща. Има общи спомени, има събития. Нещата се навързват, едва ли е талант, по-скоро се възпитава любов към еднакви неща.

 

Любов към живота и красотата, силно перо и бодливи идеи и пожелаваме, за да пише и вълнува, за да оставя следа и усмивка след себе си.

Коментари

Новини Варна