Анета Драганова: Имам чувството, че цял живот плета

Майсторката на изящни плетива Анета Драганова е тазгодишното откритие на Международния панаир на занаятите и изкуствата. Атрактивната дизайнерка живее във Варна, но за първи път участва в изложението. Уникалното на нейните плетени облекла е, че могат да се трансформират и носят по различен начин. Все пак съм от Габрово, нормално е да измисля как от една дреха могат да се получат три, казва с усмивка Анета.

- Анета, разкажете ми за Вашия занаят. От колко време сте се посветили на това нестандартно и нетрадиционно занимание?

- Имам чувството, че цял живот. Била съм първи - втори клас, когато майка ми ме учеше, а в занаят за мен се превърна, след като преди това беше хоби. В един момент се оказа, че повечето ми приятели искат да носят дрехи като моите или щуротийки като моите, защото не всяко може да е дреха. От 10 - 11 години мога да кажа, че това се превърна в професия за мен.

- Откъде черпите вдъхновение?

- От Космоса (смее се). Не знам… Всяко нещо, което ме радва, може да ме вдъхнови – дърветата, природата, музиката. Слушам много разнообразна музика, почти във всеки един стил намирам по нещо, което да ми допада. Общуването с хората също ме вдъхновява. Преди няколко дни минаха клиенти, които бяха първия ден, и на път от плажа ме поздравиха. Пожелаха ми много хубави клиенти и аз им отговорих, че със сигурност ще е така. При мен не спират случайни хора, защото това, което правя, не е масова стока, не е за всеки вкус. При мен се спират само хубави хора – много сладки, много весели и ме зареждат с усмивките и пожеланията си. Понякога дори ме провокират, тъй като сами измислят нови начини за обличане на някои от дрехите.

- Освен дрехи какво друго изработвате?

- Правя много неща. Всъщност всеки, който плете, може да направи каквото и да било. Правила съм бижута, чанти, обувки. Това е нормално, всеки творец си ги измисля, то просто си идва.

- Кажете малко повече за материалите, с които работите?

- Ленът ми е любим за лятото. Използвам такъв, който има 30% изкуствен примес и това го прави на практика немачкаем. Уникална материя. Работя и с памук, но ми е по-трудно, не мога да намеря достатъчно добър, който да има и хубави цветове. Ленът трудно се обработва, трудно се багри и затова е в пастелни цветове. Това е причината дрехите ми за лятото да са в по-земна гама. За сметка на това зимата „гърмя“. Това е чудесно, защото през зимата хората ходят основно в сиво, кафяво, черно, а аз им предлагам много цветни неща. Зимата работя с вълна, но не е 100-процентова. Има модели, които правя и от 100-процентова, по-дебелите, но няма разнообразие от цветове. Виждате колко красиво се преливат останалите.

- Подарявате ли на приятели Ваши тоалети?

- Правила съм го, но трябва да знам, че нещо харесват. Не обичам да подарявам на никого своите неща, ако не съм сигурна, че нещо конкретно му допада. Твърде самонадеяно и егоистично е да подаряваш това, което правиш, защото не са длъжни хората да го харесват, въпреки че са ти приятели. Дори и да го харесат, може да не е в стила им, рисковано е така. Подаръкът трябва да е в стила на човека. Ако просто отбиваш номера, няма смисъл. Факт е, че е най-лесно да подариш нещо, което ти си направил и е много ценно, но аз избягвам да го правя. Не искам да ги карам да се чувстват задължени.

- А как подхождате с клиентите – съветвате ли ги какво би било подходящо за тях или изчаквате те да Ви кажат какво очакват?

- Е на тях не им ги подарявам нещата, които правя (смее се). Но в действителност много ми се иска. При мен се спират предимно хора, които харесват такъв тип неща. Много рядко идват такива, които просто защото имат пари искат да си ги купят. Затова работя наистина с много малка надценка, тъй като материалите са скъпи. Не искам моите неща да се купуват от хора, които могат да си позволят каквото и да било. А и не искам тези, които ги оценяват, но не могат да си ги позволят, само да минават и да им се радват. Затова цените са такива, които да са по джоба на всеки. По-скоро аз съветвам всеки, който иска да си купи моя дреха, какво би било подходящо за него. Не правя по поръчка неща, отдавна. Никога не можеш да проникнеш в мислите и представите на човека и да видиш какво иска той. Аз правя само моите модели и понякога, ако се наложи, просто ги модифицирам спрямо клиента. Наскоро отпратих една клиентка, просто защото видях, че не са за нея моите дрехи, не изглежда добре в тях. Приятелката й много искаше да й направи подарък, специално я доведе при мен, но аз я изпратих при колегите, които правят бижута и тя си избра подарък от тях. Важното е тя да си тръгне щастлива, доволна и усмихната и това, което е купила наистина да изглежда добре с него. Според мен е антиреклама да не се носи както трябва дрехата.

- За какъв тип хора са подходящи Вашите дрехи? Трябва ли дамата, която ще ги облече, да е с перфектно телосложение?

- Обличам различни жени… Имам пример с една доста едра жена, на която правих гащеризон, който може да се носи по различни начини и бях много притеснена как ще изглежда в него, но жената когато го облече и аз възкликнах – аууу, ама той ти стои добре. И тя каза – ти не вярваше, нали (смее се) Всичко зависи от стила. Когато една жена сама усети, че някоя от моите дрехи е за нея, аз мога да я направя в съответния размер, това не е проблем. Въпросът е да носи тоалета с усещането, че изглежда добре. Да го съчетае с подходящите обувки, с подходящите бижута и тогава всичко ще е наред. Не зависи толкова от фигурата, колкото от стила на човека. Аз правя това, което на мен ми харесва. Нямам определен стил, харесвам много различни, както и комбинацията от стилове. Клиентките ми са различен тип. Всеки си вижда комбинациите, които може да направи между моите дрехи и това, което има в гардероба си.

- Само за дами ли правите дрехи или и за господа?

- Обличала съм и мъже, млади мъже… Един от клиентите ми просто ми каза - искам пуловер в някакви конкретни цветове. И това беше… Той просто остави на мен да му направя каквото реша, което е благодат за всеки един творец. Напоследък обаче съм се отдала на проектите с трансформации и малко трудно би станало панталон да се превърне в пуловер (смее се). Имам някои идеи, но не съм ги изпробвала все още. Работя с няколко прекрасни жени, но сме малко. От друга страна, не ми се иска да сме повече, защото тогава ще се развали магията. Ще се превърна в един организатор и няма да е същото. Аз не искам. Искам да ми е спокойно, да мога да се усмихвам, а не да си мисля как ще изглеждам и кой какво ще каже. Сега аз съм влюбена в този лен, за който ви разказах, и жените, с които работя – също. Дори понякога спорим за комбинации и цветове кой какво да запази по-рано за себе си. Удоволствието да работя с хора, които работят със същото удоволствие, е уникално. Това е незаменимо.

- Как изработвате самата тъкан?

- Преди плетях много. Сега работя с една дама, която ми е като майка, голяма сладурана е, с дух на 18-годишна. Тя навремето много е плетяла, има машини, но ние работим само с една от тях – хоби машина, всяко едно гранче се пренавива, става бавно, но се получава добре. След като тя го изработи на машината, го завършваме на една кука. Първо аз правя моделите и след това обучавам момичетата, които работят с мен. Не мога да кажа, че плетенето на тъканта е машинно, тъй като не е да натиснеш едно копченце и готово, всичко се прави ръчно. Само довършителните работи по една дреха отнемат два часа, единият от които е за прибирането на конци. Клиентите често се изумяват, че не могат да намерят откъде започва плетката, защото така прибираме конците, че да не се виждат. Може да се случи да пропуснем някой, при ръчната работа е нормално, но се стараем да не става така.

- Чужденци проявяват ли интерес към Вашите дрехи?

- Имам и чужденци клиенти, както и много българи, които живеят в чужбина. Те разполагат с малко повече средства и гледат от позицията на финансово спокойния човек.

- Българките склонни ли са да експериментират или по-скоро това е типично за тези, които живеят зад граница?

- Да, разбира се, защо не… Българката е една много елегантна жена. Българката обича да е красива, обича да е интересна. Повечето искат това, което са си купили да е единствено и тяхно, а всяка от моите дрехи е различна, тъй като се прави на ръка.

АНЕТА ПИШЕ И СТИХОВЕ, някои от които отпечатва върху своите рокли и блузки.

- Разкажете ми за стиховете, които пишете?

- Те са весели, забавни… Приятелите ми си ги ползват като „бисквитка“ за кафето и много се забавляват. Какво друго да кажа… Много хора пишат, може би всеки втори… Аз просто ги оплетох… Те се заплитат като плетката и всеки си ги трансформира посвоему. Всеки открива любимото си стихотворение... Намира себе си в някое от тях… Или си харесва някое изразче… Има едно, което завършва така: „…искам бръчки от смях, да съм цялата в тях, а от любов да ми никнат лунички“. Най-кратичкото е: „Забравих си червилото, сложих си усмивка“. Това го пожелавам на всяка една жена. Идват много жени при мен, някои от тях с комплекси, а хубави жени. Моят съвет е да си носят усмивката на лицето. Даже без грим всяка една жена, когато е усмихната и щастлива изглежда красива. Никой не може да ни направи красиви освен самите ние. Трябва да се усмихвате, усмивката краси.

- Повечето от стиховете Ви са свързани с любов. И в дрехите, които правите, влагате любов и това си личи…

- Тя любовта е навсякъде, просто трябва да я виждаме във всяко едно нещо. Трябва да се усмихваме, да слушаме музика… Трябва да научим и децата си на това. На моя щанд на Панаира на занаятите непрекъснато звучи музика. Някои хора се спират заради нея. Пускам “Бийтълс”, Камелия Тодорова, Константин Казански… Избирам песни, които не са толкова популярни, хората се отбиват, заговаряме се и тогава забелязват и дрехите. Други спират заради дрехите ми и след това чуват музиката. И това е любов…

- Деца спират ли се?

- О, да! Преди няколко дни толкова се зарадвах – идва едно момиченце и ми казва – идвам да те поздравя. И аз се обръщам и казвам: „Здравей!“. Тогава видях дядо му, който ми разказа – тя вчера беше толкова впечатлена от Вашата презентация, след това говори само за Вас и ме помоли да минем отново оттук, за да Ви поздрави. Беше сигурно първи клас момиченцето.

- Оптимист ли сте за това, че занаятът ще го има, че той ще остане във времето?

- Не мисля за това… Оптимист съм, разбира се, но живея в настоящето. Не правя планове. Дори за разлика от повечето хора не мечтая. Аз си изживявам всеки момент – пея, танцувам, плета… Всичко, което ми хрумне, го правя на момента. Нямам време да мисля… Той занаятът ще оцелее, с мен или без мен … Сега тенденцията е такава – хората се връщат към традициите, всеки иска да плете, да бродира, което е чудесно. Много хора го използват като терапия… Занаятът си остава… Винаги ще има хора като мен. Може би някъде по света има някой, който прави същите неща, знам ли…

- Идват ли хора, които искат да ги обучите?

- Идват, но аз не съм добър учител… Не е за мен това… Има много хора, които биха ги научили на много повече неща.